Институтът „Примаков“: Еднополюсният свят приключи през февруари 2022 г.

Еднополюсният свят приключи през февруари 2022 г. Около 10 години ще са необходими, за да може многополюсният свят да стане устойчив.

Това заяви в пленарния доклад пред Международната научна конференция „Преходът от еднополюсен към многополюсен свят. Европа – Балканите – България“, посветена на 95-ата годишнина от рождението на големия руски учен и държавник акад. Евгений Примаков и на 80-ата годишнина от Ялтенската конференция, президентът на Института за световна икономика и международни отношения (ИМЭМО) „Евгений Примаков“ към Руската академия на науките (РАН) акад. Александър Динкин.

Провелата се в сградата на Централния кооперативен съюз конференция бе безпрецедентна по научно и политическо представителство за последните години, което бе отбелязано и от участниците във форума, организиран от Форум „България – Русия“ и Посолството на Руската федерация в България, с подкрепата ИМЭМО „Е. М. Примаков“ към РАН и Института по лидерство към УниБИТ, представен от проф. Димитър Иванов, който бе и модератор на дискусията.

Във форума участваха и чл.-кор. проф. Алексей Громико, директор на Института за Европа към РАН, Михаил Гусман, първи зам. генерален директор на информационна агенция ТАСС, чл.-кор. проф. Елена Телегина, декан на Факултета по международен енергиен бизнес към РДУ „И. М. Губкин“, Александра Очирова, посланик на добра воля на ЮНЕСКО, чл.-кор. проф. Васил Проданов, проф. Иво Христов, проф. Искра Баева, д-р Вихра Павлова, проф. Боян Чуков, доц. Валентин Вацев, историкът доц. Георги Димов, ст. н. с. Николай Подчасов от ИМЭМО – РАН и историкът Симеон Миланов от Института по балканистика към БАН.

Приветствия към конференцията поднесоха посланик Елеонора Митрофанова, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов от БСП, евродепутатът и зам.-председател на БСП Кристиан Вигенин, лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и зам.-председателят на НС Цончо Ганев.

Гости на конференцията бяха и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, бившият председател на парламента и външен министър Георги Пирински, председателят на партия АБВ и бивш вътрешен министър Румен Петков, председателят на настоятелството на УниБИТ и негов дългогодишен ректор проф. Стоян Денчев, проф. Ваня Добрева от УниБИТ, бившият дипломат и международен анализатор посланик Валентин Радомирски, председателите на БАС Евгений Белий и на СБЖ Снежана Тодорова, бившият общински съветник и председател на БСП-София Калоян Паргов и други.

„Светът се променя буквално пред очите ни. Новите центрове на растеж продължават да укрепват позициите си, да постигат впечатляващи резултати – базирани на принципите на независимост, държавен суверенитет и културно-цивилизационна идентичност. Все по-авторитетни и влиятелни стават сдружения, в които работата се гради не на „дисциплина на тоягата“, а на основата на колегиалност, взаимно уважение и зачитане на интересите на другите“, отбеляза посланикът на Русия Елеонора Митрофанова в приветственото си слово.

Основният конфликт на съвременния свят е противоречието между желанието на Запада начело със САЩ да запази своята хегемония, което му позволява да преразпределя световното богатство в своя полза, да налага своята култура и политически ред на целия свят, от една страна, и желанието на незападните страни за пълен суверенитет, неограничен от западните догми, институции и принципи, от друга, подчерта посланикът на Русия.

„Евгений Примаков и Хенри Кисинджър бяха в Съвета на мъдреците, но днес няма такива мъдреци“, заяви в обръщението си към участниците председателката на Форум „България – Русия“, издателка на трудовете на акад. Примаков в България и негов ученик проф. Светлана Шаренкова. Тя обърна особено внимание на връзката на акад. Примаков с България, която има и духовно измерение. „Евгений Максимович носеше до сърцето си малка иконка с лика на Богородица от Бачковския манастир, като връзка между православните народи на България, Русия и Грузия, където той е израснал.

За преоценка на българо-руските отношения призоваха в речите си Кристиан Вигенин и Борислав Гуцанов. Евродепутатът критично отбелязва антируската политика на Европейския парламент и коментира, че младото поколение е облъчвано с негативизъм спрямо Русия. „Аз съм последният външен министър, който е посрещал в София руския си колега, в случая Сергей Лавров“, отбеляза с горчивина Вигенин.

На свой ред Гуцанов коментира, че международната конференция е началото на връщането на нормалността в отношенията между двете страни.

„Ролята на Русия в България е положителна. Политиката на България спрямо Русия в момента е вредна, антибългарска и трябва да бъде прекратена още днес“, каза в речта си председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той обърна внимание, че в света има нов преход, а българските политици продължават да повтарят грешките от миналото.

„Възраждане“ ще внесе предложение в парламента за сваляне на антируските санкции и очаква подкрепа от БСП, обърна се към представителите на левицата Костадинов.

В словото си дългогодишният ректор и настоящ председател на Настоятелството на УниБИТ проф. Стоян Денчев отбеляза, че университетът, за разлика от други, никога не е прекъсвал връзките си с Русия независимо от санкциите. Професорът духовито описа и днешното състояние на българо-руските отношения със стих на Александър Пушкин от 1818 г.: “Исчезли юные забавы, / Как сон, как утренний туман; / Но в нас горит еще желанье”.

Света го очаква или многополярност, или нова биполярност, изтъкна в основния доклад на конференцията „Трансформация на световния ред“ акад. Александър Динкин.

Пред аудиторията той демонстрира модели на преместване на центъра на „икономическата гравитация“ за последната 1000 години и ядрената военна сила от създаването й до днес. По неговите прогнози към 2050 г. икономическият център на света трябва да бъде в района на индийско-китайската граница. А центърът на военната сила се движи след икономическия със закъснение от 20 години, добави акад. Динкин. Той обърна внимание на факта, че ако през 90-те години на XX век САЩ и Русия са притежавали 90% от ядрените оръжия в света, то сега те контролират 70% от тях поради ръста на ядрените оръжия на държавите от Азия.

Еднополюсният свят приключи през февруари 2022 г. Около 10 години ще са необходими, за да може многополюсният свят да стане устойчив, коментира руският академик от Института за световна икономика и международни отношения „Примаков“.

По думите на Динкин в момента, на фона на украинския конфликт, се наблюдава кристализация на евразийската система за сигурност и формиране на „политическия Изток“. „Новите центрове на силата като Турция се ръководят от своите национални интереси, а не от съветите идващи от САЩ, Китай или Русия“, обърна внимание той на една от характеристиките на многополюсния свят.

Той смята, че Русия в новата ситуация, трябва да изгради стратегическа автономия, съчетана със стратегически военен паритет със САЩ.