Мартин Карбовски: И сега сте жертви, нали. Смешно е, ма много е смешно, колеги от либералната кохорта!
Сложно е човек да пише за колеги и приятели, но истината е по-скъпа.
В момента в медийния бранш цари тюхкане и носталгия по разпада на либералната кохорта журналисти, които сами по себе си са добри професионалисти. Грешката им беше, че избраха “правилната страна на историята”. Че избраха идеята на Гого Лозанов да няма две гледни точки за войната. Вместо честно да признаят, че историята, свързана с пропагандата, играе курвенски номера и се измята като неизсъхнала талпа в цеха на пияни гей дърводелци. Което никога не се отнася до истината.
Смешно ми става как с лек плач и съжаление се жали за цели групи журналисти, които днес отиват на друга работа и в това сякаш има обвинение към събитията и публиката. Прави впечатление, че ако някой е бил шеф на либерална медия, той все пак ще си запази доходите и дори грантовете в гнездата на либерализма като НБУ. Примерно.
Не беше така с мен и други колеги, обвинени в русофилия и канселирани с помощта на вашето мълчание. Примерно става дума за мен, срещу когото имаше митинг (от колеги!) срещу кандидатурата ми за СЕМ.
Самота, безработие и безутешие получихме няколко човека, които не искаха да носят американски шапки. Заради което вашата система реши да убие няколко професионални биографии и да изхвърли нормалността от журналистиката – заменяйки я с ЛГБТ знаменца и други цветове. Сякаш публиката е далтонист.
Вашата система ли написах? Американците тук са нипричем. Вие в теляшкото (от теляци) старание се постарахте да си пречим и да се разделим. За да вземете 4000 и после да тиражирате моите несъществуващи 4000.
И то след като ЗАЕДНО с вас борихме Боко и ШиШи.
Настоявам да си признаете, че просто либералната сган искаше да изхвърли журналистиката в ъгъла, за да увисне десет години на цицата на Америка за България. Някои не направихме това. Само за протокола съм длъжен да напомня. Не беше голяма работа.
Казвам го с горчива усмивка, защото същите тези групи колеги, когато бяха свидетели на гоненията на няколкото консервативни журналиста като Волгин, Дачков, Кардамски и моята скромна милост – те си мълчаха и дори осъждаха. Справедливо е да напомним, че нашият грех беше само че не бяхме на “правилната страна на историята”.
И с риск да не намерим никъде прием, но да намерим публика – бяхме на страната на историческата логика и просто отказахме пропагандата и парите на Големия брат, брандиран като единствен и вечен. Лично за мен – аз просто спазих логиката на “хилядолетния райх”. Райхът трая едва дузина години (1933 – 1945).
Винаги е така. Помнете Райха.
Колеги, надявам се, че времето ще ви помогне да признаете, че имаше цензура, гонения и списъци на “врагове на системата”. И за ваш срам (надявам се лек срам) вие не защитихте гилдията и “различните”, а удряхте падналия – когато можете. Далеч съм от реваншизъм, но държа на паметта. Хора, които предадоха колегията и професията, продължават да се дават за пример и сега – отиват да преподават. Нека е така. Дано се намери някой студент да ги пита не за професионализма им, а за характера им по време на войната, последната, срамната и безумната.
Колеги – та вие направихте пари от войната, бе! И то дребни пари – срамна история беше това.
Поставям въпроса за Дарик радио настрана от горното напомняне. Без да защитавам наследниците на Радосвет, искам дясно и ясно да кажа, че Дарик беше превърнат в либерален едностранен външен кенеф, водещ хитра война с всичко нормално. Тази постройка, замислена от Радосвет като дворец на плурализма, стана рупор само и единствено на предателите на Промяната, вкусно наречени ППДБ.
Вижте си гостите от 2020 година насам и пак ми се обиждайте, колеги. Дарик не гони никого – то щеше да фалира, ако не беше променило състава си. Едностранното отразяване (на новини) и пропагандата се отразяват лошо на всяка бизнес концепция.
Разбира се, нека сме наясно, че тази “защитна реч” не важи ако Дарик е продадено на общия ни с либералите враг – Държавното Предприятие. Макар че това си е бизнес. Както журналистиката в Дарик се превърна в либерален бизнес.
Но днес виктимизацията на “добрите стари” журналисти от доброто старо Дарик радио върви с рекламата на хора, които не спазиха принципа на обективност – дори държавното радио можеше да се похвали с повече обективност.
Остана ли да виси въпроса за битката на Волгин и Карбовски – че тази друга гледна точка е смешен опит на връщане на руското влияние?
А фашистките позиции в подкрепа на Украйна са били ценностен модернизъм. Нали?!
Да – остават тези въпроси защото именно вървят процеси на героизация и виктимизация на либералната кохорта. И липсват други въпроси.
Примерно въпросите, когато поканите отявления русофил проф. Иво Христов, за да преперете имиджа си на съставители на забранителни списъци. Ако бех на мястото на професора, немаше да ви стъпа. Ама добре, че той е заядлив човек, та да ви дойде. Русофилите са изненадващо либерални, чак до наивитет.
Въпросите за малко мълчание и покаяние, извинение и памет – въпроси, които не е удобно да търсим. Все пак – колеги сме.
Но не бяхте прави, колеги.
И сега сте жертви, нали. Смешно е, ма много е смешно.
