Какъв е политическият курс на БСП след 51-вия конгрес
Двете денонощия на Конгреса на 15 – 16 февруари т. г. изцяло бяха погълнати от борбата за председателския пост и за членство в Националния съвет. Страстите и маневрите около тази борба естествено изключиха всякаква възможност за каквато и да било дискусия по въпросите на политиката, която партията да възприеме оттук нататък, при това в момент на изключително тройно предизвикателство – на преобръщащ се свят пред очите ни, на продължаваща дълбока криза на политическата система у нас и на участието на ръководството на БСП в коалиция с довчерашни принципни опоненти при силно накърнена кондиция на самата партия.
Както констатираха редица коментатори през последните дни, Конгресът не излъчи никакво ясно политическо послание за каузата на партията в съвременните условия, което остави обществото в пълно неведение за нейните принципни намерения. Нещо повече, в някои водещи изказвания от трибуната прозвучаха послания, които станаха повод за допълнителни спекулации, какво всъщност се има предвид. Ето защо основателно възниква необходимостта да се опитаме да си отговорим, накъде всъщност тръгва БСП след Конгреса?
Преди всичко става дума за базисното разбиране, кое е от партиен и кое от общонационален интерес и оттук – коя е обоснованата позиция, която партията, като последователно социалистическа, следва да отстоява по принцип и във всеки отделен случай.. В тази връзка, удивително бе заявлението на председателя на парламента госпожа Киселова в приветствието й, че през 1991 г. БСП е подкрепила приемането на Конституцията на Република България с разбирането, че това е в общодържавен интерес, въпреки че не било в интерес на БСП и на парламентарната й група! Това заявление, останало без каквото и да било внимание или коментар, изцяло преобръща досегашната принципна програмна оценка, че приемането на Конституцията с решаващата подкрепа на БСП е изключително важно постижение на партията в онзи момент, което във висша степен представлява не просто съвпадение, а принципно припокриване на общонационалния с интереса на партията като носител на каузата на народовластието в новите реалности във формата на Република с парламентарно управление. В същия смисъл следва да разглеждаме и пълното отсъствие на думата конституция в представения от ръководството документ, озаглавен „Насоки за развитието на БСП“. Впрочем, текстът бе предоставен на делегатите часове преди началото на конгреса в пряко нарушение на уставно установени седем дневен срок, което, разбира се, изключи всякаква възможност за по-сериозно запознаване с него, да не говорим за обсъждането му.
Същевременно, на конгреса в пространния доклад на Ат. Зафиров и в официалните изказвания бе обоснована тезата, че участието в правителството, доминирано от ГЕРБ е образцово съвпадение на партийния с общодържавния интерес. Като обосновка, наред с аргумента за нуждата от изход от проточилата се парламентарно-правителствена криза, бе развита тезата, че именно с участието си във властта партията получавала най-добра възможност да реализира програмните си приоритети за провеждане на социална политика и развитие на социалната държава.
Теза, „гарнирана“ с твърденията, че БСП сбъркала и не бивало да става партия на протестите (сякаш имаше реален опит да организира такива), че да се противопоставя на корупцията е грешно, защото корените били по-дълбоки (“прозрение“, което никак не отменя крещящата необходимост от възможно най-решителна борба срещу явлението). Което прозвуча и като оправдание за напълно непонятния отказ да бъде подкрепено създаването на парламентарна комисия за изясняване на произхода на средствата и възможните конфликти на интереси на лидера на фракцията „Ново начало“ г-н Пеевски – стандартна парламентарна практика в случаите на обосновани съмнения от този род по отношение на водещ парламентарист.
Точно това разбиране, кои са интересите на партията в сегашния момент, претърпя челен сблъсък с грубите реалности на неолибералния хомот, който ГЕРБ налага с проекта за държавен бюджет за 2025 година, „представен“ под сурдинка в тъмната част на денонощието миналия понеделник, 17-и т. м., удобно отложен за след приключването на конгреса на БСП. Така на конгреса „тактично“ беше спестена необходимостта да се изправи пред суровата действителност на конструкцията „съвместно управление“. Предложенията на правителството за грубо орязване на дължимото по закон увеличение на пенсиите, както и замразяването на основните социални параметри, като минималната работна заплата, обезщетенията за майчинство и т.н. за период от цели четири години напред, са пълна подигравка и демонстративно несъобразяване с приоритетите, прокламирани от БСП. Което постави министрите-социалисти в конфузното положение на провинили се ученици пред наставника Пеевски, който с апломб зае позата на непримирим защитник на правата и интересите на нуждаещите се от дължимата държавна закрила граждани!
При така очертаното разбиране на ръководството за това, кое е от партиен и кое от общодържавен интерес, нищо чудно, че конгресът, вместо да завърши с ясна декларация за курса, по който партията поема оттук нататък, приключи със среднощни потупвания по рамото между участниците в „надпреварата“ за постове и с жестове на признателност към видимите конструктори на събитието. Което даде основание на някои коментатори по мрежите да заключат, че имаме налице един вид „кирова победа“…
А можеше да бъде много по-различно. Група делегати десетина дни преди конгреса представиха документ, озаглавен „За дълбоко и всестранно обновление на БСП“, който да стане предмет на обсъждане и отразяване в политическа резолюция, приета от конгреса. Ето основните постановки в него:
„- партията „рязко и ясно за всички“ отхвърля ликвидаторския курс от последните години на повсеместни „чистки“ на всички несъгласни с мнението и волята на „председателката”, на разбиване на местни партийни структури и на изолиране на партията от активните слоеве на обществото, довел до масовия отлив и демотивация на много хиляди съзнателни и отдадени на лявата идея членове и симпатизанти на партията; през този период колективното ръководство на партията бе потъпкано, идейно-политическия живот бе изцяло прекратен, политическите сътрудници в Националния съвет бяха заменени със служители, дошли неизвестно откъде, развитието на съвременни леви медии бе подменено с провалилата се тв-авантюра; и като връх на всичко, партията бе доведена до състояние на практически финансов фалит;
-отговорът на днешното предизвикателство пред партията следва да се подчини на една единна цел: да инициира процес на безкомпромисна борба с олигархичната власт и корупцията, срещу завладяната държава и за връщането й на гражданите, в съчетание с последователната социализация на обществения и икономическия живот; на първо място това означава стриктни правила за прозрачно финансиране и реално представителство на партиите, твърди гаранции за свободни и честни избори и строги санкции срещу лица на всички етажи на властта с незаконно придобити финансови средства и имущество;
–БСП следва да разработи и стартира цялостна стратегия за осигуряване на върховенство на закона, за еднаква защита на всички форми на собственост и норми за съобразяване на частния с обществения интерес, насърчаване на кооперирането във всички сектори на икономиката и обществото, гаранции за задължителното колективно трудово договаряне и в частния сектор, както и за въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите и имуществата;
–на партията е нужен нов програмен курс, обосноваващ стратегията на дълбока трансформация на наложилата се в страната система на олигархична власт и разградена икономика. Такъв курс следва да се гради въз основа на последователното спазване на нормите на Конституцията, в съчетание с нов проект за приоритетно развитие на нейната социална компонента, какъвто БСП дължи на обществото като партия-носител на конституционализма;
-безусловен приоритет следва да заеме конституционното задължение външната политика на Република България да гарантира националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и да съдейства за установяване на справедлив международен ред.“
(Желаещите могат да се запознаят с пълния текст на документа на сайта НовиВремена, на линка https://novivremena.com/za-dalboko-i-vsestranno-obnovlenie-na-bsp-kam-politicheskia-dokument-na-51-kongres-na-bsp/, както и в броя на в. „Дума“ от 10 февруари т. г.).
Както за съжаление можеше да се очаква, това предложение попадна в познатата апаратна „машина“ на отказ от каквото и да било предконгресно обсъждане и опит то да бъде отразено в готвените от анонимна работна група проект за „Насоки“, както и на криене на текста от делегатите на самото конгресно заседание. Все пак, на заседанието на Комисията за политическите документи бе решено това предложение да бъде представено на първото заседание на новоизбрания Национален съвет като документ, който да бъде включен в материалите за предстоящата идейно-програмна работа в съответните структури в центъра и по места. Остава да видим, дали и сега на практика то ще бъде „заметено под килима“.
В основния доклад на конгреса бе посочено, че резултатите от изборите през април 2021 гадина отбелязали началото на стремителния спад на електорална подкрепа за БСП, но за жалост курсът си останал непроменен поради едноличния стил на ръководство. Тук е мястото да напомним, че месец след именно тези избори, на 15 май с. г. бе учредено ново Идейно-програмно обединение в БСП – Платформата „Социализъм 21 век“. В политическите позиции, приети тогава и през следващите три и повече години ние настоятелно призовавахме за скъсване с пагубния за партията курс на тогавашното ръководство и за възстановяване на пълноценното функциониране на партията като носител на каузата за всестранна социална трансформация на наложилата се в страната система на периферния неолиберален капитализъм. Така и не бяхме чути.
Само че днес необходимостта от такава платформа е може би още по-належаща – и поради безплодността на отминалия конгрес, и поради необходимостта БСП да се утвърждава като автентичен носител на каузата на демократичния социализъм –в интерес и на България, и на БСП!
Въпросът сега е, ще се намерят носители на тази кауза с такава платформа – или ще станем свидетели на ново издание на жанра снишаване, този път до степен на прострация, т.е. на просване по очи на терена? Предстои да видим…
20 февруари 2025 г.
