На 27 февруари – отново бойкот, този път и на банките!

За трети бойкот на 27 февруари, четвъртък, призоваха организаторите на инициативата по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.

Този път бойкотът ще засегне освен търговските вериги и банките.

До този момент Националната агенция за приходите (НАП) няма данни за спада на търговския оборот на търговските вериги вследствие на втория бойкот, проведен на 20 февруари, каза по време на пресконференцията Велизар Енчев, член на инициативния комитет, който организира бойкота, и бивш посланик на България в Република Хърватия.

Не искам да внушавам нищо, но смятам, че коректността изисква НАП, Министерството на финансите да реагират по същия начин както реагираха на първия протест на 13 февруари, след който на извънредното спешно заседание на правителството бе официално изнесена информация от министъра на финансите Теменужка Петкова, коментира Велизар Енчев. 

Готови сме да подкрепим всяка кауза, която е смислена и в интерес на гражданите, каза адвокат Таня Мирчева от инициативния комитет, който организира бойкота. Тя е член на гражданската платформа “Твоят глас”. 

Мирчева посочи, че подкрепят бойкота и призовават за неговото разширяване, като се обхванат и банките. Голяма част от таксите се начисляват като процент от сумата, която се превежда по банков път, каза Таня Мирчева. 

За една и съща услуга плащаме различна такса, която е изчислена така, че банката да печели максимално от вашите пари. Всеки път когато пазарувате, било то в голяма верига или малък магазин, и използвате карта, таксата, която плаща търговецът, се изчислява въз основа на процент от стойността на вашата покупка, посочи Таня Мирчева. 

Тя обясни, че  голяма част от надценките, срещу които се протестира отиват в полза на банките. Затова на 27 февруари призоваваме да не се плаща с карта, да не правят банкови преводи, каза още адв. Таня Мирчева. 

Според нашите наблюдения вторият бойкот беше толкова успешен, колкото и първият. Имаме възможност да съберем информация поне от софийските супермаркети, коментира Петьо Дафинкичев от Обединени пенсионерски съюзи.

Ефектът от нашата съпротива стига до много повече хора, а не само пенсионерите. В името на това ние се обръщаме към министъра на труда и социалната политика с известно предизвикателство. Щом си социален министър, щом си представител на партия, която твърди, че е най-социална, направи нещо, което се отнася почти до целия народ, придова Стефан Груев от “Съюз на пенсионерите 2004”. Това, което може да се направи е отдавна подготвен “закон за възрастните хора”, продължи той. 

Бойкотът продължава, защото продължават оглушките, не ни чуват тези, от които зависи всичко това, за което ние се борим. Ние искаме резултат. А той се изразява в следното – да има надценката 20-30 процента, с което ще помогнем на нашите пенсионери, коментира Петър Петров от “Нов съюз на пенсионерите”. 

Той посочи, че няма да спрат дотук. Защото тази “малка кошница”, която я пълним с хранителни стоки от първа необходимост, за която вече цяла България говори, се пълни все още отвън, каза Петър Петров. Той призова за “малката потребителска кошница” да се направи такъв механизъм, чрез който относителният ѝ дял да включва 50 процента българско производство и 50 процента внос. 

Резултатите от двата бойкота не се измерват само с числа, само с милионите намален оборот на търговските вериги, каза бившият омбудсман на България Мая Манолова. 

През миналата седмица се проведоха три големи форума, дадоха се няколко пресконференции, изявления на политици, министри, представители на българските производители на храни, потребителски организации. Изводът от тези пространни изявления е един: вече няма спор, че има проблем с цените на храните в България, допълни Манолова. 

Това е, около което се обединиха и представители на властта и опозицията, политиците, гражданите, потребителите и българските производители на храни. Това е първата победа и първият извод, коментира Манолова. 

Според нея вторият извод е, че големият печеливш от високите цени на основните храни в България са търговските вериги, потърпевши са българските потребители и българските производители на храни. 

Третият извод е, че е необходим контрол. Най-накрая контролните органи се размърдаха и започнаха масивни проверки по цялата хранителна верига. И четвърто – признанието, че има нужда от законодателни решения, посочи Манолова. 

Бяха анонсирани няколко закона, които е необходимо да бъдат приети през следващите месеци: закон за кооперациите, който да улесни сдружаването на земеделските производители и на фермерите; закон за браншовите организации, който също така да направи по-силна преговаряща българските производители на храни в отношенията им с търговските вериги, каза тя. 

Всичко това е чудесно, но има един голям проблем и той е че засега всичко това са намерения, обещания и разговори на властта в бъдеще време, коментира бившият омбудсман. 

По думите ѝ с двата бойкота хората са казали, че няма да търпят това положение с неоснователно и несправедливо високите цени на храните в магазините. 

Затова законодателни решения трябва да бъдат предприети незабавно, посочи Мая Манолова. 

Ние сме предложили такива решения, ние сме внесли законопроект за пределни надценки на основните хранителни продукти, който отлежава в парламента и по който настояваме работата да започне незабавно. И докато този законопроект не стане факт, бойкотите на хранителните вериги ще продължат, посочи тя. 

И българските производители на храни ни заклеха – “Не спирайте гражданския натиск”. Веригите са по-силни от депутатите, по-силни от парламентарните партии, или поне досега е било така. Затова сега гражданският натиск продължава, посочи още Мая Манолова.

Ежеседмичният бойкот срещу високите цени на храните и спекулативните надценки на търговските вериги продължава. И за този четвъртък – 27 февруари организаторите от  „За достъпна и качествена храна“, Федерацията на потребителите в България, „Системата ни убива“ и Обединени пенсионерски съюз обявиха организация за нов бойкот, който този път ще обхваща и банките.

Таня Мирчева от “Твоят глас” и част от младежките групи, които подкрепят бойкота обяви, че това се налага поради огромните такси, които банките налагат над потребителите. Според гражданските организации те налагат ограбващи такси и натрупват милиардни печалби за сметка на потребителите и бизнеса.

„След двата бойкота вече няма спор – проблем с цените на храните има. Това е първата победа на хората! За първи път всички – и управляващи, и опозиция, и граждани, и производители – се обединиха около това, че ситуацията е нетърпима.“ – заяви бившият омбудсман Мая Манолова, която от самото начало застана зад инициативата на бойкота.

Въпреки че държавата започна масови проверки в сектора и обеща законодателни мерки, проблемът остава нерешен:

„Всичко това са обещания и намерения в бъдеще време. Но хората казаха ясно – нямаме време! Трябват законодателни решения сега!“

Манолова припомни, че в парламента вече има внесен Законопроект за таван на надценките, но все още не се разглежда.

„Докато този закон не стане факт, бойкотите ще продължат!“

Организаторите отчетоха като успех и драстичните намаления от 50% на стотици стоки в деня на бойкота, които са позволили на хората с най-ниски доходи като пенсионерите да пазаруват на достъпни цени, каквато е целта на протеста.

Затова организаторите се заканиха, че ще продължат с протестите всеки четвъртък, за да може поне тогава пенсионерите да пазаруват на ниски цени, докато не се намалят надценките на храните всеки ден с приемането на закон.

Организаторите посочиха, че точно миналия петък БНБ са публикували официални данни за средните нива на банковите такси по основни услуги и те показват, че за последните години таксите са скочили средно със 100%, а при някои такси като теглене на пари в брой или за откриване на сметка достигат до 140%.

„Печалбата на банковия сектор за миналата година е 3,7 милиарда лева. Само от такси и комисиони – 1,6 милиарда лева! А основните банкови такси са нараснали със 140% за последните няколко години!“ заяви Мая Манолова. Тя даде примери с някои основни такси, които са се повишили най-много:

Теглене на пари от собствената сметка – достигат до 8 лева за 1000 лева.

Броене на банкноти – 6% от сумата.

Внасяне на 10 лв. такса към съда – 12 лв. такса за банката.

Такси за внасяне на данъци, плащане на битови сметки и дори за внасяне на пари по собствена сметка.

„Докато в Гърция вече отмениха редица банкови такси, в България депутатите дори не облагат свръхпечалбите на банките!“ , възмутиха се организаторите въпреки че законопроект за това има написан и внесен в Народното събрание още от декември.

Мая Манолова посочи, че предложението в законопроекта е таксите на банките да станат разходопокривни, каквито са общинските и държавните такси и това би намалило таксите с пъти.

От организаторите призовават и този четвъртък да се бойкотират супермаркетите и банките, да не се плаща с карта и да не се правят преводи на 27 февруари. А от 18:00ч в четвъртък организаторите предвиждат и акция пред БНБ за “осветяване на банковите такси”.