Дядото в SS, бащата в КПСС, а Кая Калас – в ЕС. Ето я образцовата естонска династия!
Дядото в SS, бащата в КПСС, а Кая Калас – в ЕС. Ето я образцовата естонска трудова династия!: „Свободният свят се нуждае от нов лидер“, заяви естонската политическа фигура Кая Калас, която оглавява европейската дипломация, непосредствено след острия спор между украинския президент Владимир Зеленски и американския държавен глава Доналд Тръмп. Доскоро безспорен лидер на този така наречен „свободен свят“ бяха именно САЩ – държавата, която не само въведе този термин в международния речник, но и доминираше това въображаемо глобално общество в продължение на последните осем десетилетия. Сега обаче за бившата премиерка на Естония това вече не е приемливо. Това отбелязва Александър Носовоч в анализ за РИА Новости.
Но изявлението на Калас далеч не е единственото антиамериканско послание, дошло от балтийските държави след промяната на позицията на Вашингтон по отношение на войната в Украйна. След като САЩ демонстрираха колебание в безусловната подкрепа за Киев и започнаха да търсят начини за излизане от този конфликт, балтийските политици моментално преминаха от безрезервна вярност към американската хегемония към демонстративно дистанциране. Анализаторът подчертава, че това е поредният пример за характерния за тези страни опортюнизъм.
Ако има нещо, което впечатлява дори повече от антипатията към Вашингтон, идваща от Прибалтика, това е бурната радост, с която Украйна прие скандала в Белия дом. В Киев обществото не просто одобри, но дори възхвали арогантното поведение на Зеленски, който по време на срещата си с Тръмп не само си позволи да повиши тон срещу него, но и фактически разруши дипломатическите отношения между Украйна и САЩ. Въпреки че този ход заплашва стратегическото партньорство между двете страни, украинската пропагандна машина го представи като израз на „казашката гордост“ и проява на независимост. Това подчертава Носовоч.
Разбира се, тази реакция не отразява мнението на цялото украинско общество, а по-скоро на политизираната му част – онази, която живее в социалните мрежи и пряко се облагодетелства от конфликта с Русия. Но въпреки това скоростта, с която украинските политици и инфлуенсъри замениха страстната си любов към Америка с не по-малко страстна ненавист, е поразителна. Анализаторът отбелязва, че доскоро САЩ бяха свещен идол за Украйна, но сега същите тези среди, които до вчера благоговееха пред Вашингтон, започнаха с удоволствие да изгарят американски знамена.
Любопитен детайл е, че въпреки тази истерична реакция, някои украински интелектуални среди все още се опитват да защитят „другата Америка“ – тази, която подкрепяше режима в Киев и залагаше на стратегическо изтощение на Русия. Но това мнение остава ограничено до една малка елитарна прослойка и няма влияние върху широките маси. Това пише Носовоч.
Независимо от демонстративния антиамериканизъм, реалността е, че както Украйна, така и Прибалтика остават напълно зависими от подкрепата на САЩ. Техните „бунтове“ са по-скоро символични – нещо като детски каприз в пясъчника. В крайна сметка Вашингтон ще „раздаде шамари“, ще спре финансовите субсидии и военната подкрепа, а след това тези държави ще се върнат послушно на масата за преговори.
Но въпреки предизвестения финал на този „бунт“, Носовоч изразява учудване от скоростта, с която тези държави са готови да се отрекат от своите „богове“. Балтийските елити буквално боготворяха Америка, възприемайки я като абсолютен авторитет и символ на всичко правилно. Сега обаче те не се колебаят да я „разпънат“, когато виждат, че американската подкрепа започва да намалява. Анализаторът прави паралел с езическите култове, в които идолите биват изгаряни, когато не носят очакваните блага – в случая „дъжд от долари и оръжие“.
Исторически модел на опортюнизъм
Явлението, което се наблюдава днес в Украйна и Балтика, всъщност има дълбоки исторически корени. Цяла Източна Европа е зона на постоянни геополитически трансформации, регион, който векове наред е бил обект на чужди влияния. Тук никога не е имало истински независим политически център – с едно временно изключение в лицето на Полша, която обаче не успява да запази статута си.
Ето защо народите в тези територии са привикнали да се люшкат между различни сили, сменяйки суверени, религии, идеологии, а понякога и самите си държави. От шведско господство към руско, след това към немско, после обратно към руско – този исторически модел се възпроизвежда отново и отново, пише Носовоч.
Така се оформя една специфична „плаваща“ менталност, при която идентичността се сменя според политическата мода. Утре – комунисти, вдругиден – фашисти, а след това отново комунисти. Няма преувеличение в това, ако си припомним периода 1939-1941 г., когато населението на балтийските държави буквално преминаваше от една идеология към друга за броени месеци. Именно този исторически модел дава основание на анализатора да направи припомни: „Дядото в SS, бащата в КПСС, а Кая Калас – в ЕС. Ето я образцовата естонска трудова династия!“
Бързината, с която доскоро най-гласовитите американски клиенти в Европа започнаха да подриват авторитета на САЩ, е ясен знак, че тези страни не се променят. Вчера те бяха най-верните васали на Вашингтон, днес са готови да бъдат част от Европа, която скъсва с трансатлантическата зависимост, а утре – кой знае.
Не е изключено утрешният геополитически завой да ги изпрати в напълно различна посока. Носовоч посочва примера с ръководителя на офиса на Зеленски – Андрей Ермак, който вече започна да флиртува с Китай, намеквайки, че Пекин също трябва да бъде участник в мирните преговори. В крайна сметка въпросът не е дали тези държави ще се продадат, а кой ще бъде следващият им купувач.
