Зимата на 2025 г. е най-студената за последните шест години, показват данни на НИМХ

Зимата на 2025 г. е относително топла, но е най-студената за последните шест години. Тя е и с повече валежи от последните три зимни сезона, отчитат от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Оттам отбелязват, че  астрономическата зима започва с настъпването на зимното слънцестоене на 21 декември 2024 г. и продължава до настъпването на пролетното равноденствие на 20 март 2025 г. Метеорологичната зима е календарният тримесечен период от 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г.

Декември и януари бяха относително топли, но февруари е най-студеният от 2013 г. насам и затова тази зима беше най-малко топлата за последните шест години, показват данните на НИМХ.

Най-високата измерена температура беше 23,0 градуса по Целзий, отчетена на 28 януари във Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в населено място бешe минус 22,5 градуса на 22 февруари в гр. Главиница, обл. Силистра, а най-ниската температура, измерена на планински връх, беше минус 23,1 градуса на Мусала на 20 февруари.

Сезонните количества валежи в по-голямата част от страната бяха около или над климатичната норма. Това се дължи главно на значителните валежи през месец декември, защото януари и февруари бяха относително сухи. Големите валежни обстановки през първото и третото десетдневие на декември, както и през второто десетдневие на януари и на февруари, бяха свързани и със снеговалеж, отбелязват от НИМХ.

Най-обилни валежи от сняг имаше през периода 23–27 декември, но предимно в Предбалкана и по северните склонове на планините. Най-масови валежи от сняг имаше през периода 12–14 януари – главно в Южна България, както и през периода 17–20 февруари – в цялата страна. Най-висока снежна покривка в населено място беше измерена на 27 декември в с. Манастир, обл. Смолян – 115 см, а на планински връх – 185 см на вр. Ботев на 13 януари.

Значими метеорологични събития

През периода 23–28 декември през Балканите премина средиземноморски циклон, припомнят от НИМХ. В страната се създаде сложна зимна метеорологична обстановка. Имаше повсеместни валежи, отначало от дъжд и сняг, като постепенно почти навсякъде дъждът премина в сняг. В много райони валежите бяха обилни. Най-много сняг с образуване и задържане на снежна покривка имаше в Предбалкана, в областите Ловеч, Габрово и Велико Търново. Най-тежка беше ситуацията в районите на Троян, Тетевен и Ловеч. В комбинация с умерен и силен вятър по планинските проходи се образуваха навявания. 

През периода 24–27 декември в много станции в Източна България беше регистриран силен вятър със скорост над 14 м/с. Високи вълни заляха плажовете в Бургас и Ахтопол, където отчетените пориви на вятъра бяха съответно 28 м/с в Бургас на 25 и 26 декември и 23 м/с в Ахтопол на 26 декември. Вълнението на морето достигна 5–6 бала.

През периода 16–19 февруари страната ни попадна под комбинирано влияние на антициклон на север и преминаващ през южните райони от Балканския полуостров средиземноморски циклон. Фронталната зона беше над страната и на много места имаше валежи от дъжд, които с последвалото застудяване преминават в сняг. Снежна покривка се образува дори и по Черноморието и в Горнотракийската низина. Вследствие на интензивните снеговалежи и ниските температури беше усложнена пътната обстановка в Източна България. В някои общини на област Варна беше обявено частично бедствено положение.

В началото на периода 20–24 февруари валежите спряха, припомнят от НИМХ. Тогава в повечето райони бяха измерени и най-ниските температури за месеца (до минус 21 градуса). На места, предимно в Северна и Източна България, имаше  ледени дни (максимална температура под 0 градуса). След 20 февруари на много места имаше и по повече от 5 поредни дни с минимална температура под минус 10 градуса – студена вълна.

Агрометеорологични факти

Агрометеорологичните условия през зимата на 2025 година се характеризираха с по-топло от обичайното за сезона време и ясно изразени валежни и сухи месеци за цялата страна. В резултат на тези условия в края на зимата и преди началото на активната вегетация влагозапасите в еднометровия слой при зимните житни култури в по-голямата част от земеделските райони са 75–85% от пределната полска влагоемност (ППВ), което е незадоволително за сезона, отбелязват от НИМХ. Изключения имаше на отделни места в Източна България.

В началото на зимата при пшеницата се наблюдаваха различни фенологични фази. Причина за съществените различия във фенологичното развитие на зимните житни култури беше есенната суша, обхванала по-голямата част от страната, с изключение на североизточните райони

В края на февруари в Кнежа, Драгоман и Добрич бяхаа регистрирани минимални температури до и под минус 20 градуса. Тези стойности са критични за част от излезлите от принудителен покой ранноцъфтящи овошки в Североизточна България. 

През зимния сезон бяха регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в Дунавския водосборен басейн. По-значителни повишения имаше в резултат на валежи в последното десетдневие на декември във водосборите на реките Осъм, Янтра и Русенски Лом и в резултат на снеготопене през първото десетдневие на януари и в края на февруари в централната част от басейна. Поради ниските температури на въздуха през януари и февруари бяха регистрирани ледови явления (основно ледена покривка и брегови лед) главно в планинските части от водосборите на реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. През декември и януари средномесечните водни количества в по-голяма част от хидрометричните станции бяха под месечните норми. Водни количества над нормите бяха отчетени в реките Вит при гр. Тетевен, с. Крушовица и с. Търнене, Осъм при гр. Троян и с. Изгрев, Росица при гр. Севлиево, Джулюница при едноименното село и Янтра при гр. Габрово, гр. Велико Търново и с. Каранци. През февруари средномесечните водни количества на реките в басейна бяха под месечните норми.

През по-голямата част от декември, януари и февруари нивата на реките в Черноморския водосборен басейн останаха без съществени изменения. През по-голямата част от сезона речните нива в Източнобеломорския водосборен басейн също бяха без съществени изменения. Подобна беше ситуацията и в Западнобеломорския водосборен басейн. В резултат на валежи и на снеготопене в отделни дни през зимните месеци бяха регистрирани краткотрайни и незначителни повишения. Средномесечните водни количества на реките в басейна през трите месеца са били под месечните норми, отбелязват от НИМХ.