Митата няма да направят Америка отново велика

Наскоро правителството на Съединените щати наложи 10-процентно мито върху китайски продукти, изнасяни за САЩ, и също така обяви 25-процентно мито върху всички продукти от стомана и алуминий, влизащи в страната. Като налагат безразборно тарифи по целия свят, сякаш размахват бейзболна бухалка, САЩ твърдят, че се справят с нелоялните търговски практики, намаляват търговския дефицит и защитават местните индустрии. Тази логика обаче е дълбоко погрешна. Използването на тарифите като инструмент на икономическата политика не само няма да успее да постигне желаните цели, но може също така да има обратен ефект, като в крайна сметка възпрепятства развитието както на САЩ, така и на световната икономика.

Най-очевидното въздействие на едностранните тарифи на САЩ е увеличеното бреме на разходите за американските потребители, които вече се борят с постоянна висока инфлация. Здравият разум е, че когато една държава наложи мита върху определени вносни продукти, цените на дребно на тези стоки неизбежно се покачват, принуждавайки потребителите да плащат повече за същите продукти. В настоящата ситуация, тъй като САЩ внасят значителна част от своята електроника, дрехи и стоки за бита, новоналожените мита ще доведат директно до по-високи ежедневни разходи за американските семейства. По същество това представлява допълнителен данък за потребителите.

Междувременно за американския бизнес митата също не са непременно добра новина. Да вземем за пример американската производствена индустрия. Като една от най-големите производствени мощности от висок клас в света, Съединените щати внасят десетки милиони тонове стомана и алуминий всяка година за производството на автомобили, аерокосмическата промишленост, производството на петрол и други сектори. За тези индустрии налагането на мита е като прострелване в крака, което води до увеличаване на разходите и понижаване на международната конкурентоспособност. Самите индустрии, които тарифите трябва да помогнат за „съживяването“, по ирония на съдбата, в крайна сметка ще бъдат жертви.

Злоупотребата с митата е много вероятно да предизвика отмъщение от страна на търговските партньори. Когато Съединените щати едностранно наложат допълнителни тарифи, другите държави няма просто да приемат без отговор, което води до ескалация на око за око. Това създава игра на пиле с високи залози, като и двете страни залагат, че другата ще отстъпи в следващия рунд. В резултат на това в рамките на месеци може да избухне пълномащабна търговска и тарифна война, която да навреди и на двете страни и да внесе неконтролируема несигурност на световния пазар. Когато нестабилността и непредсказуемостта се превърнат в определящи характеристики на световната търговия, никоя страна или бизнес не остават невредими. Първата стъпка към порочен кръг може да изглежда безобидна, но веднъж започната, излизането от нея става изключително трудно – особено в световна икономика, която вече е затънала в геополитическа конкуренция, регионални войни и бавно възстановяване. Последствията от такъв цикъл са широкообхватни: бизнес средата се помрачава, веригите за доставки са нарушени, растежът на глобалната производителност се забавя и, най-важното, желанието на всички страни за сътрудничество е намалено.

И накрая, търговският дефицит. Дали търговският дефицит е резултат от недостатъчни мита? Специалист по икономика в колеж ще ви каже, че отговорът е ясно „не“. Всъщност търговският дефицит е сложен феномен, повлиян от множество фактори, включително нива на спестявания, нива на инвестиции и колебания на валутните курсове. Да се надяваме да решим системен проблем с обикновен „магически инструмент“ е не само нереалистично, но и наивно и безотговорно. Налагането на мита върху други страни не може да реши структурните проблеми в икономиката на САЩ.

На по-дълбоко ниво търговският дефицит на САЩ се корени в хегемонията на щатския долар. Възможността да се печатат зелени пари по желание позволява на Съединените щати да „разменят хартия за стоки“ и да поддържат своя вътрешен начин на живот на ниски цени и високо потребление. В този смисъл търговският дефицит не е просто страничен продукт, а пряка последица от десетилетната експлоатация на глобалния труд и богатство от страна на Съединените щати. И това е цена, която САЩ трябва да платят.

Митата за въоръжение няма да направят Америка отново велика. Протекционизмът вреди на всички. Съединените щати трябва да изоставят мисленето си за нулева сума, да коригират неразумните си практики и да се върнат към пътя на многостранната търговска система. В крайна сметка икономическият просперитет и развитие никога не се постигат чрез изграждане на високи стени, а чрез тяхното събаряне.