Мироборците

“Влак дерайлира в Сибир. От гората излиза мъж с пушка и пита пътниците:

– Какво става с революцията?

– Коя революция?

– Тази, от 1917-та година.

– A-a-a, тя отдавна победи. След това имаше социализъм, комунизъм, перестройка. Сега вече е капитализъм.

– Абе, хора, казвайте ги тези работи! Ние тука още влакове взривяваме!”

Брадатият виц вече не е виц.
Докато влакът на неизбежния исторически процес бавно потегля от перона на руско-американските отношения, Стара и Нова Европа (Нова Европа я съчиниха американците покрай войната в Ирак, защото изпитаха временни съмнения в пуделството на староевропейците), започна усилено да залага мини по релсите му, с надеждата да съхрани всичко, както си беше последните 30 години.
Основно се отличават от Стара Европа – Франция и Великобритания, а от Нова, нарочената за нейна говорителка – Полша. И трите държави са стари съюзници от Втората световна война, с лоши спомени за съюзническите им задължения.
Особено се отличи тогава Франция. След като двете с Великобритания не изпълниха съюзническия си дълг към Полша, а седяха дълги месеци скрити зад укрепленията на линията “Мажино”, почнаха да кроят планове за война с СССР, заради агресията на Сталин спрямо Финландия.
Немското настъпление от май 1940 г. извади Франция и Великобритания от антисъветския им унес, а последвалите събития доведоха до там, че френската държава успя да воюва с почти всички основни участници във войната – Германия, Великобритания, САЩ, Япония и дори Сиам (Тайланд). После французите се изхитриха да се запишат сред победителите.
80 години по-късно, докато бе заета да воюва индиректно с Русия в Украйна, Франция загуби последните останки от неоколониалната си империя в Африка. Пътьом загуби по и способността да се върне към наборната служба като част от ремилитаризацията на Европа. “Това не е реалистичен вариант. Тъй като вече нямаме материална база, нямаме инфраструктура <Е>, това е абсолютно нереалистичен план”, каза президентът Еманюел Макрон в събота пред изданието Voix du Nord.
Има основателни съмнения, че френските загуби не се ограничават само с това.
Преди дни сайтът “Гласове” преведе интервю на френския политик Филип дьо Вилие за тв канала Europe 1, в което той казва: “И очевидно загубихме контрола върху суверенитета си, но истинската заплаха очевидно е радикалният ислям, това, че днес на земята на Франция има два народа, един до друг, с вярвания, нрави, начин на живот, памет, които не са едни и същи. Един до друг, а скоро ще бъдем един срещу друг. Всъщност истинската заплаха е тук.”
На този фон каскадата от заплахи на президента Еманюел Макрон спрямо Русия, които систематично не се реализират, вече будят у публиката присмех.
Великобритания се представи достойно през Втората световна война, но излезе от нея с цената на загубата на империята и процесът продължава. Наскоро Лондон бе осъден да върне архипелага Чагос на Мавриций.
Продължават и други процеси.
През миналото лято Великобритания за първи път в историята си изпадна от Топ 10 на световните производители на промишлена продукция и зае 12-то място, Франция зае почетното 10-то място, изпреварена от Русия, писа през юли 2024 г. британският вестник “Телеграф”, който нарече събитието “разтърсващо събуждане за лейбъристите”, които сега са на власт.
Когато ви говорят за ремилитаризация на Великобритания, във връзка с “руската заплаха”, тези неща трябва да се имат предвид. Както и производството на стомана, без която всяко едно мащабно военно производство е илюзорно.
Ако през 1967 г. Великобритания е била четвъртия производител в света с над 24 млн.тона, а в края на Студената война (1990 г.) десета с над 17 млн. тона, то за миналата година е произвела само 4 млн. тона стомана. Русия е произвела 70 млн. тона.
Да се върнем на вестник “Телеграф”.
На 10 август м.г. полковникът в оставка от британската армия Ричард Кемп написа на страниците му следните вълнуващи редове по повод нахлуването в руската Курска област: “Украйна току-що унижи Путин. Най-накрая се случи. Силите на Киев напредват през руска територия. Това може да отбележи обрат към успех за Запада в борбата му срещу кремълския деспот.”
На 13 март т. г. същият Кемп, пише в същия “Телеграф”: Курската офанзива може да се окаже най-скъпата грешка на Украйна. След неуспешната офанзива през 2023 г. надеждите на Запада, че Зеленски може да спечели, се сринаха.”
Двете бележки на полковник Кемп са описателни за западния, не толкова проукраински, колкото антируски, подход към войната – подтикване на Украйна към офанзивна стратегия, без реалистично да се отчитат възможностите й, и лицемерно тюхкане, че не се е получило.
“С цената на самото съществуване на Украйна и живота на стотици хиляди украинци някой реши да плати за “изтощението” на Русия в името на сигурността в Европа?”, избухна тези дни внезапно “прогледналата” бивша премиерка на Украйна Юлия Тимошенко.
От какви позиции сега Макрон и британският премиер Киър Стармър отправят заплахи към Русия, държат назидателен тон, канят се да изпращат мироопазващи войски в Украйна, без съгласието на Русия, свикват трескаво разни събирания в неясни формати на поредната “коалиция на желаещите”?
Увлечени в антируския си дискурс, който има дълбоки исторически корени, тези две държави не забелязаха момента, в който забравиха да ги поканят на масата за преговори и сега правят истерични опити да им обърнат внимание.
Франция и Великобритания заявяват, че биха изпратили миротворци в Украйна в случай на споразумение за прекратяване на огъня, но призоват “Вашингтон да предложи “предпазен механизъм” за сигурността на тези сили – мярка, която според него (Киър Стармър – бел. авт.) е от съществено значение за възпиране на Путин да атакува отново” (цитат по БТА).
Т. е. в момента имаме ситуация, при която две велики сили искат от трета велика сила да ги пази от четвъртата, когато те тръгнат срещу нея, при което срещат отказ, но продължават да се навират. Това поведение е трагикомично, но и провокационно.
То не е и миротворческо, както се опитват да го представят, а провоенно, защото Русия нееднократно предупреди, че вкарването на натовски войски без нейно съгласие в Украйна ще доведе до разширяване на войната.
Впрочем думата “провоенен” бе използвана от унгарския външен министър Петер Сиярто, по адрес на полския му колега Радослав Шикорски, когото той нарече: “един от най-неморалните провоенни политици в Европа”.
Полша – първата жертва на Втората световна война, жертва не неизпълнени съюзнически договорености, жертва на удара в гръб на СССР, развила жертвен комплекс, съществуващ паралелно с исторически обусловения й антируски комплекс.
Подходът на Варшава към кризата в момента е доста своеобразен. Тя настоява за конфискация на замразените руски финансови активи, но не е член на еврозоната и няма да пострада при евентуална реакция на трети страни. Полша е за изпращане на европейски, т. е. натовски войски в Украйна, но не иска да участва.
Вместо това е петимна за разполагане на американски войски, и дори за ядрено оръжие на нейна територия, както си пожела президентът Анджей Дуда в интервю за “Файненшъл таймс”. Това дойде в повече на американската страна.Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че би бил шокиран ако президентът Тръмп подкрепи едно подобно искане. На недипломатичен език това означава, че на Дуда му е направена забележка да не говори глупости, защото, както пояснява Ванс: “Трябва да бъдем внимателни. Рискуваме бъдещето на човешката цивилизация.”
Ясно е за какво прозрачно намеква Ванс. Очевидно е, че поляците не разбират това, след като възможността да покажат “ядрен” среден пръст на руснаците, е по-важна за тях от “бъдещето на човешката цивилизация”. Оттук е разбираемо защо не можем да си позволим да станем заложници на полската омраза към Русия.
Премиерът на Полша Доналд Туск не изостава от президента Дуда, нищо че двамата не се долюбват. “Европа трябва да приеме предизвикателството на надпреварата във въоръжаването с Русия и да я спечели”, заяви преди последната среща на върха на ЕС Туск. “Аз съм убеден, че Русия ще загуби надпреварата във въоръжаването, както Съветският съюз я загуби преди 30 години”, продължи Туск.
Интересно, защо ако Туск смята, че историята се повтаря, то тя ще го прави само в изгодни нему ситуации. Историята познава най-различни ситуации между Русия, Полша, СССР и Европа като цяло.
Европа към момента няма налични пари нито за конкурентоспособност, нито за превъоръжаване, нито за големи наборни армии. Европа доброволно се деиндустриализира.
Тя ще потъва в дългове, най-вероятно само, за да закупи американско оръжие, както Полша вече взе 11 милиарда долара кредит от САЩ за покупка на оръжие. Защото това е рецептата за бързо превъоръжаване, за която обаче ще платят следващите поколения.
Както три години обясняваха, че всичко ще се бойното поле и Русия ще бъде заставена да напусне Украйна, така сега европейските лидери, включително и изброените по-горе, започнаха все така разпалено да обясняват, че трябва да има мир, който обаче да бъде “справедлив” спрямо Украйна.
Такова чудо като “справедлив мир” няма. Това е поредната куха пиарска конструкция, нещо като “повече Европа”.
При война има губещи и печеливши. Украйна е губещата страна, а това че Русия няма да е еднозначно печеливша, защото не е изпълнила всичките си цели, е слабо утешение за нея.
Макрон, Стармър, Туск и компания се борят за мир, в който да не изглеждат като победени.
В борбата за този мир те рискуват да преборят мира, който САЩ се опитва да договори с Русия и Украйна.
Ако успеят няма да получим нищо освен увеличаване на бройката на труповете – от стотици хиляди – на милиони.