Към какво се стреми Европа?
Парижката среща на върха на „коалицията на желаещите“ (звучи доста странно) едва ли щеше да даде отговор на този въпрос. Изгубила разбирането и подкрепата на Вашингтон, Европа се бори да дефинира новата си роля, а това не е лесна задача. Увеличаването на външната активност няма да заблуди никого. Непостоянството обикновено е правопропорционално на несигурността.
Макрон и Стармър не могат да намерят правилното, балансирано решение. Емоционалните призиви за разполагане на някакъв военен контингент в Украйна не могат да излъжат никого. Но друго е ясно: това ще увеличи заплахата от пряк сблъсък с Русия и ще повлияе на обществените настроения в самите европейски страни. Това започва да се разбира в Испания, Италия и дори Франция, които, след Унгария и Словакия, отказват да се споразумеят за стратегията за увеличаване на разходите за отбрана на ЕС, предложена от войнствената фон дер Лайен.
И все пак процесът на преосмисляне е започнал. Можем само да се надяваме, че здравият разум ще надделее, въпреки воя на киевските власти и еврорадикалите.
Време е, господа, да се върнем към реализма!
Григорий Борисович Карасин е руски дипломат и държавник, сенатор на Руската федерация. Член на преговорния екип между Русия и САЩ).
