Вицепрезидентът: Създаването на българската писменост и покръстването формират българската държавност

За експертите  глаголицата е една от най-съвършените графични системи, но за  нас, българите, тя е първообраз на славянската писменост, символ на началото на българската държава. Писмеността сплотява народа ни и го изгражда като една от най-големите цивилизации – от средните векове до днес. Писмеността опазва езика ни, културата и националната ни идентичност, превръща България не само в териториална, но и в духовна империя. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбите „Азбуки и история“ и „Св. Методий Славянобългарски“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Събитието е в навечерието на 6 април, когато ще почетем успението на Св. Методий – по-старият брат от двамата равноапостоли, създали славянското писмо. Тази година се навършват 1140 години от смъртта му. По този повод бяха показани редки издания на пергамент с негови изображения от началото на 18-и век. Експозициите са под патронажа на вицепрезидента и се организират в контекста на паметни за историята ни годишнини – 1140 години от успението на св. Методий, 1170 години на глаголицата, както и 1160 години от покръстването на българския народ. Събитията са част и от инициативата „14 века България в Европа“, предложена от БНТ,БТА и БНР.

Илияна Йотова изрази очакване младите поколения, както и всички българи, да имат възможност да научат повече за първата ни писменост, която по думите й, носи особена магия. „Създаването на  първата ни писменост и  покръстването на България са в основата на нашата държавност“, заяви Илияна Йотова и призова да се помни и да се популяризира делото на първоучителите Св. св Кирил и Методий. Делото на двамата братя намери своето продължение благодарение на техните ученици, на далновидността на княз Борис I, каза Илияна Йотова, като изрази съжаление, че в чужбина се знае малко за това как България е приютила учениците на първоучителите и им е дала възможност да развият Преславската и Охридската книжовни школи.

Разпространението на глаголицата, а по-късно и на кирилицата утвърдиха признанието за старобългарския език като матрица за славянския свят, каза Илияна Йотова и припомни думите на проф. Рикардо Пикио, че старобългарският език за източните християни е като латинският език за Западна Европа. „Моята мисия е да върна подобаващото мястото на българистиката в световната наука“, каза вицепрезидентът, като благодари на Министерство на образованието и науката за сътрудничеството в тази посока. Тя призова да си припомним великолепните думи на Петър Увалиев, неговото Похвално слово за българския език, произнесено точно преди 30 години в Софийския университет като еманация на любов и  преклонение пред него.

В приветствието си вицепрезидентът изрази признателност за посветеността на Националната библиотека да съхранява историята ни и да предава познания за нея на децата ни. „Библиотеката е не само място за четене на книги, а се утвърждава като истински духовен институт“, каза Йотова, като се обърна към директора на Националната библиотека доц. Калина Иванова.

От своя страна доц. Иванова изказа благодарност за патронажа, даден от вицепрезидента, и за съвместните усилия да се реализират редица събития в рамките на настоящата година на глаголицата.

Изложбата „Азбука и история“ с автор проф. Вася Велинова е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“. Изложбата „Св. Методий Славянобългарски“ представя  оригинални документи от фонда на Националната библиотека.

„Изложбата „Азбука и история“ представя ролята на азбуката в културната история на славянските народи и на писмеността като основа на историческата памет на човечеството. Това съобщи БТА. Ние не знаем кой и кога за първи път е трансформирал ефимерната човешка реч в система от графични знаци, с които да я увековечи и спаси от забрава. По силата обаче на историческата случайност славяните са сред малкото народи, които не само знаят кога е изобретена тяхната азбука, но познават живота и делото на нейните създатели – солунските просветители и славянски апостоли Константин-Кирил Философ и Методий, на когото тази година отбелязваме 1140 години от успението. На техния духовен подвиг е посветена тази изложба. Тя е и опит да разкрием значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и за културното взаимодействие между славянските народи“, отбеляза по време на откриването на изложбите изкуствоведът проф. Аксиния Джурова. Заедно с проф. Казимир Попконстантинов тя е консултант на експозицията „Азбука и история“, а автор е проф. Вася Велинова.

„В 24 табла пред любознателната публика са представени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, и ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието. Специално внимание е отделено на факта, че без глаголицата усъвършенстването на кирилицата до пълноценна славянска азбука е било немислимо“, обясни проф. Джурова. Експозицията се представя съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, с центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.

В Националната библиотека, в рамките на изложбата „Св. Методий славянобългарски“, могат да бъдат видени документи, свързани с паметта и значението на св. Методий за българския народ и славянския свят. „Единият документ е ръкопис от 13 век, първа половина, който представлява изборен апостол и съдържа четива, славословия, части от службата за св. Методий, изписана от Константин Преславски. Другият документ е „Стематография“ на Христофор Жефарович. Книгата е част от политическия проект на печкия патриарх Арсений IV Йованович за освобождение на славянските народи. Там Методий е подреден до архиепископ Сава Сръбски. Всички духовни и светски лица, които са представени в „Стематография“ имат за цел да обединят славянските народи, да им дадат кураж и сили да въстанат срещу своите поробители“, обясни пред БТА авторката на експозицията д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека.

На откриването на изложбите присъстваха още Пламен Славов – съветник на президента по култура, заместник-министърът на културата Калин Вельов, заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и др.