“Ведомости”: Свободата от руските енергийни ресурси струва на ЕС 1,3 трилиона евро
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на Световния икономически форум през януари 2025 г., че свободата от руски енергийни ресурси е дошла на много висока цена за европейците. “Домакинствата и предприятията са изправени пред изключително високи разходи и сметките за електроенергия, които все още са далеч от спад”, призна тя. “Путин ни спря доставките на газ”, излъга фон дер Лайен. “И в замяна, ние значително намалихме зависимостта си от руските изкопаеми горива за рекордно кратко време.” “Ведомости” изчисляват точната цена на тази “свобода”.
“Като се вземат предвид всички косвени ефекти, общите загуби на икономиката на ЕС надхвърлиха 1,3 трилиона евро, или 2,4%, ако сравним прогнозата на МВФ с данните на Евростат за действителния растеж“, изчисляват от “Ведомости” загубите на ЕС след отказа му от руски енергийни ресурси.
От изданието публикуваха анализ на европейската енергийна политика в светлината на руския износ на нефт и газ по време на войната.
Както отбелязват анализаторите, Русия, преди февруари 2022г., беше основният доставчик на енергийни ресурси за Европейския съюз. През 2021 г. общата стойност на енергийните доставки, които съюзът получава от Москва, възлиза на 104 милиарда евро, почти една трета от целия внос на енергия в ЕС. По-голямата част от сумата е за руски петрол, който Русия продаваше със значителна отстъпка (571 евро за тон от Москва срещу 726 евро за същото количество от други доставчици до началото на 2022 г.). Тогава започна войната, след което ЕС се отказа от руския петрол. До края на миналата година обемът на доставките е намалял девет пъти в сравнение с нивата от 2021 г. (от 114 на 13 милиона тона).
Идентична е ситуация и с газа, който днес е изместил петрола като основен вносен ресурс от Русия. Пазарната му цена започва да расте от 2021 г. В началото на войната тя вече възлиза на внушителните 810 евро за хиляда кубически метра. В края на лятото на 2022 г. цените достигнаха рекордно високо ниво от 3475 евро, въпреки че паднаха до около 744 евро до началото на 2023 г. През 2024 г. цената на вносния газ беше 587 евро, т.е. с 20% по-висока от три години по-рано. Предполага се, че подобни скокове биха могли да бъдат избегнати, ако ЕС не се беше отказал руския газ.
Според авторите основните бенефициенти от отказа на ЕС от руски ресурси са САЩ и Великобритания, които сега продават петрол и газ на ЕС: ExxonMobil (САЩ) – допълнителни 231 милиарда долара, Shell (Великобритания) – допълнителни 209 милиарда долара, British Petroleum BP (Великобритания) – допълнителни 200 милиарда долара.
Според анализа от началото на войната до края на миналата година европейските купувачи са “надплатили” за енергоносители 544 млрд. евро. Сумата е сметната чрез изчисляване на разликата между сделките, които страните от ЕС са сключили с доставчици от САЩ, Обединеното кралство, Норвегия и Близкия изток, в сравнение с подобни потенциални доставки, ако договорите за тях са били сключени с руски доставчици. Като се вземат предвид инфлацията и растящите цени, общите загуби за страните от ЕС могат да достигнат 1,3 трилиона евро.
“Но преките загуби са само част от историята, тъй като нарастващите цени на енергията стимулират инфлацията, която достигна 19,2% в ЕС за три години. В резултат на това, като се вземат предвид всички косвени ефекти, общите загуби на икономиката на ЕС надхвърлят 1,3 трилиона евро, или 2,4%, ако сравним прогнозата на МВФ с данните на Евростат за действителния растеж. В крайна сметка ударът падна върху портфейлите на обикновените граждани, които загубиха 1,6 трилиона евро доходи, или 6,3% от брутните си заплати за 2022-2024 г.“, се казва в анализа.
Един от основните проблеми, според анализаторите, е опитът да се съчетае отказът от руски енергийни източници с прехода към “зелена енергия”, чиито цели са поставени за 2050 г. Като пример за безотговорната политика на властите авторите цитират неотдавнашен опит да се взриви най-новата въглищна електроцентрала в Германия, която работи само шест години: въпреки огромното количество експлозиви, не бе възможно съоръжението да се унищожи от първия път.
