Да си спомним за посланик Дончо Дончев
На 21 април т. г. се навършват девет години от кончината на един от блестящите познавачи и голям приятел на Китай и първопроходец на съвременните динамични и градивни отношения с КНР, дългогодишния посланик д-р Дончо Дончев.
Роден през 1938 г. в Казанлък, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения със специалност „Световна икономика”. Доктор е на историческите науки от Института за Далечния изток при Академията на науките на СССР и Русия.
Работил е в посолствата в Пхенян и Пекин, в отдел „Международен“ на ЦК на БКП и в МВнР.
Бил е посланик на България в Китай (198 – 1989) и началник на отдел „Пети” (1989 – 1990) във Външно министерство. В периода 1990 – 1992 г. е заемал поста заместник-министър на външните работи. През 2009 г. е удостоен със златния почетен знак на МВнР.
Високоерудиран, отдаден изцяло на българските интереси, посланик Дончо Дончев бе признат и почитан професионалист от най-висока класа и един от водещите експерти по Китай не само у нас, но и в Европа.
Самият той казваше, че изучава китайския език и цивилизация от студентската скамейка, но и докато е жив, осъзнавайки не само безбрежността на хилядолетната цивилизация, но и стратегическите предимства от близките връзки между София и Пекин. Бе ярък привърженик на социализма с китайска специфика и реформите в Китай с идеята за възможното им творческо прилагане у нас, а за това той написа книги, както и десетки аналитични и аргументирани статии в приложението „Китай днес“ на в. ЗЕМЯ и в други национални медии.
Поклон пред светлата памет на дипломата, ерудита и преди всичко – на човека и приятеля Дончо Дончев!
