Защо Тръмп започна глобална търговска война?
Фондовите борси продължават да се тресат, спекулативният капитал активно си търси „сигурни убежища“, икономисти предричат инфлация и рецесия, а медиите осъждат „безумния протекционизъм” на Доналд Тръмп и ни плашат с трагичните му последици. Защо американският лидер реши да инициира глобален икономически конфликт?
Впечатляваща е бруталността и бързината, с която обитателят на Белия дом нанася удари върху цялата световна система. Всичко започна с митата върху китайски продукти “заради внасяния от Китай фентанил”. Тогава бяха въведени 25%-ни мита върху стоманата, алуминия и автомобилите. На 2 април пък настъпи кулминацията – „Денят на освобождението от несправедливите търговския отношения“, както се изрази самият Тръмп. Несправедливи, защото „европейците и глобалистите експлоатираха и мамеха Америка“. Последва отлагане на въвеждането на новите мита (без тези за Китай) за 90 дни, което обаче, не успокои кой знае колко света.
Всичко, това е разбираемо, но каква все пак е истинската причина за вземането на тези решения? Какъв е коренът на проблема?
Всъщност зад действията на Тръмп, които медиите обявяват за безумни, се крие ясна визия относно фундаменталните проблеми на Америка и слабостите на американската икономика, както и смела стратегия на неговия екип за възстановяване на икономическата мощ на страната. Съединените щати бързо губят позициите си в реалния сектор на глобалната икономика – ако през 2001 г. те притежаваха 28% от световната индустрия, сега този дял е намалял до 17%. Подобен спад в ключовите показатели застрашава позицията на глобалния хегемон и икономическото му влияние върху неговите съюзници и противници. Причината е, че най-силната и богата икономика в света е концентрирала вниманието си върху най-печелившите сфери на бизнеса, като финансите или новите технологии (ИТ, фармацевтика). А “мръсните” и по-малко рентабилни сфери се изнасят в чужбина – просто защото така е по-евтино. При тази на пръв поглед логична структура обаче възникват проблеми. Металургията може и да не е толкова печеливша като дигиталните услуги, банкирането и борсовите спекулации, но стоманата, алуминият или медта все още са жизнено необходими за функционирането на една държава.
Ето защо САЩ внасят толкова много, особено от Китай и Европа. Това е и причината за невероятно високия дефицит в американския външнотърговски баланс. Миналата година Съединените щати са внесли стоки за над 1,2 трилиона долара повече, отколкото са изнесли. Трудно е да си представим толкова огромни суми, затова нека обясня: за сравнение, това е 150% от обема на цялата полска икономика. С други думи, за да задоволят потребностите си, Съединените щати са взели от световната икономика един път и половина повече, отколкото са й дали.
Всичко това обаче си има цена, затова – за да се финансира този гигантски търговски дефицит – е необходимо въпросната сума да се заеме от други страни. В същото време перманентният дефицит се натрупва във външния дълг на САЩ, който вече възлиза на почти 28 трилиона долара (знам, че тази сума не означава нищо за читателя, затова си представете, че САЩ дължат на останалия свят средства, равняващи се обема на 35 полски икономики. И този дълг нараства с необичайна скорост (миналата година например се увеличи с 2 трилиона долара) и вече се е изравнил с размера на цялата американска икономика.
Целта на президента Тръмп е да премахне основния икономически проблем и да избегне фалита, който заплашва Америка. Ето защо, когато въвеждаха новите мита, САЩ се фокусираха не върху действителните тарифи, които конкурентите им са наложили върху американския внос, а върху положителното салдо на търговския им баланс. Американците пресметнаха процента на търговския дисбаланс с конкретни държави и им наложиха съответните мита. В рамките на тази схема най-високите мита бяха определени за стоките от Виетнам (46%), Тайланд (37%) и Китай (първоначално 34%, скочили малко по-късно до 145%), които са производствената база на САЩ. Европа получи 20%. За страните, които нямат положителен търговски баланс със Съединените щати, както и за някои други държави пък бяха определени мита от 10%. За всеки случай!
Стратегията на президента на САЩ променя глобалния търговски ред, нанасяйки удар върху стария модел на световната търговия, в чиито рамки САЩ бяха най-големият вносител на планетата. Всички, които печелеха от това, сега са изложени на риск. Оттук и отчаяната съпротива, плачът и крясъците в медиите, които днес са гласът на световния капитал и транснационалните корпорации – основните потърпевши, а може да се каже и жертви на стратегията на Тръмп. Глобалните им производствени вериги ще трябва да бъдат затворени и върнати в Америка. Неслучайно привържениците на свободния пазар и медиите, които ги следват, ни плашат с призрака на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. И предупреждават, че Тръмп си играе с огъня.
В отговор, самият Тръмп обещава, че след въвеждането на вносните мита, както и на цял набор от допълнителни мерки (намаляване на данъците, премахване на бюрократичните пречки, насърчаване на инвестициите на американския и чуждестранния капитал), в Съединените щати ще има повече индустрия, по-малко данъци, балансиран бюджет и по-достъпни заеми. Тоест, целта е Америка да стане индустриална сила и индустриален център на света.
*Авторът е известен полски предприемач и публицист, анализатор на Mysl Polska
