Мощното икономическо и технологично развитие на Китай е трамплин за забележителни постижения и в космоса
На 24 април през 1970 г. бе изстрелян първият китайски спътник, наречен „Дунфанхун“, с което Китай стана третата космическа държава след Съветския съюз и САЩ
Китай традиционно отбелязва Международния ден на космонавтиката 12 април, но особено внимание отделя и на честването на своя Ден на китайската космонавтика на 24 април. На тази дата в голямата азиатска държава по традиция се провеждат стотици различни интересни прояви, свързани с напредъка на Китай в проникването и изследванията на Космоса. Тази година празникът ще бъде отбелязан и с изстрелването от космодрума Дзиуцюен на космическия кораб “Шънджоу-20“ с трима тайконавти на борда.
Трима от един от екипите на борда на „Тянгун“ тайконавти, единия в дясно, който е жена, извършват важни научни изследвания и излизания в открития Космос
На 24 април през 1970 г. бе изстрелян първият китайски спътник, наречен „Дунфанхун“, с което Китай стана третата космическа държава след Съветския съюз и САЩ. Първият китайски пилотиран космически кораб излетя през 2003 г. На 12 октомври 2005 г. е изстрелян пилотираният космически кораб “Шънджоу-6” с няколко тайконавти /астронавти/ на борда. А тайконавт от следащия екип на мисията “Шънджоу-7” за първи път излезе извън кабината в открития Космос.
Особено през последните десетина години китайската наука за Космоса и аерокосмическата му промишленост се развиха с изключително бързи темпове. За този период бяха извършени 274 изстрелвания в космическото пространство и страната се нареди сред водещите държави в сферата на изследванията и опознаването на Космоса.
В момента китайската космическа програма е в динамичен подем в много посоки едновременно. Основа за това е мощното икономическо и технологично развитие на страната, която от години е втората икономически сила в света след САЩ, а според темповете на сегашното й икономическо, технологично и всестранно развитие явно не е далеч времето, когато ще стане първа.
Докато през миналия век двете космически държави и пионери в овладяването на Космоса СССР и САЩ отбелязаха значителни успехи в развитието на космонавтиката, през този век най-голямата азиатска страна направи най-бърз напредък в тази област.
През последните години Китай изгради самостоятелно своя космическа станция, сега разполага и с най-големия в света радиотелескоп и сериозно развива проектите си за изпращане на хора на Луната до 2030 г. Китайската държава е първата, успяла да изпрати сонда на обратната страна на Луната, а роувърът й отбеляза успешно кацане още от първия път на Марс, където досега единствено Американската космическа агенция НАСА бе реализирала кацания.
Успехите на Китай в космонавтиката не приключват до тук. Китай е създал няколко десетки научни учреждения и производствени предприятия в космическата индустрия. На разположение за активната космическа дейност Китай разполага с четири космодрума: Дзиюцюен, Сичан, Тайюан и Уенчан.
Китайската държава вече притежава и третия по големина в света флот от космически кораби за космически наблюдения, както и мрежа от наземни радарни станции, включително извън неговата територия, например в Намибия и на още други места.
Изграждането на Китайската много модулна космическа станция с постоянен екипаж, наречена „Тиенгун“ /Небесен дворец/ започна през 2011 г. и тя вече от няколко години изпълнява пълноценно поставените на сменящите екипажи задачи.
Лиу Юн, първата жена космонавт на Китай, излета в Космоса на 16 юни 2012 година с ракетата “Шънджоу-9”, а сега в някои от екипажите на „Тиенгун“ има нейни по-млади колежки тайконавти.
Това са все важни факти, част от развитието с бързи темпове на усвояването на Космоса и науката за изследването му от Китай, за което китайската държава не жали средства и инвестира милиарди.
Междувременно Китай разширява и международното сътрудничество в космонавтиката в полза на цялото човечество. Към декември 2024 г. Китай е подписал близо 200 междуправителствени споразумения за различни форми на космическо сътрудничество с повече от 50 държави и международни организации. Споразуменията обхващат наблюдение на Земята, изследване на дълбокия Космос, съвместно разработване на сателити, изследване на Луната, човешки космически полет и други области, отбелязва в. „Жънмин жибао“ в един от обзорите си за космическата дейност на Китай.
Например сателитът Egypt-2 е знаков проект между Китай и Египет в рамките на съвместното изграждане на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и задълбочаването на сътрудничество в областта на високите космически технологии. Успешното му изстрелване на 4 декември 2023 г. направи Египет първата африканска страна, която има пълен цикъл на сглобяване и тестване на сателит. Сателитът предоставя изображения с висока разделителна способност за градско планиране, наблюдение на земята и селскостопанските култури и управление на водите, обяснява Шериф Седки, ръководител на Египетската космическа агенция. А Тамер Талал, главният дизайнер на проекта от египетска страна, подчертава, че сътрудничеството с Китай не само допринася за бързия растеж на космическата индустрия на Египет, но също така насърчава развитието на космическите технологии в целия африкански континент.
Китайско-бразилският проект за сателитно наблюдение на Земята, стартиран през 1988 г., е
реализирал със съвместни усилия на двете страни шест сателита. Повече от 30 години данните от тези сателити се използват широко в различни области, включително природни ресурси, селско стопанство, управление на водите, опазване на околната среда и управление на бедствия.
Китай е развил успешно космическо сътрудничество и с Пакистан в изследването на Луната. През май 2024 г. беше изстрелян първият пакистански лунен сателит, разработен съвместно от Пакистанския институт за космически технологии (IST) и Шанхайския транспортен университет (Shanghai Jiaotong University). Сателитът отиде до Луната заедно с китайската лунна сонда „Чанъ-6“ и успешно. Китайското космическо сътрудничество с подписалите документи страни продалжава да се засилва и задълбочава.
