Специален репортаж: Как конференцията в Бандунг промени съдбата на Глобалния юг

През април 1955 г. делегати от 29 държави се събраха в Бандунг, Индонезия, за историческата Азиатско-африканска конференция, известна още като Бандунгската конференция. Тази среща бележи пробуждането на онази част от света, която по-късно стана известна като Глобалния юг.

През последните 70 години Глобалният юг, в съответствие с духа на Бандунг за „солидарност, приятелство и сътрудничество“, е начертал независим път на колективен прогрес – от свалянето на колониализма до съвместно развитие и трансформация на международния ред.

От хищнически колониализъм до пробуждането на суверенитета

През ноември 2021 г. френският Musee du Quai Branly подготви 26 артефакта за връщане в западноафриканската страна Бенин. Този трогателен момент е запечатан в документалния филм „Дахомей“, който спечели „Златна мечка“ на 74-тия берлински филмов фестивал.

През 90-те години на 19-и век французите откраднали тези предмети от двореца Беханзин в Дахомей (предшественик на Бенин) и по-късно колонизирали кралството.

От 15-и век западните сили разширяват господството си в Азия, Африка и Латинска Америка. Към началото на 20-и век империалистическата колониална система доминира почти навсякъде в Азия и Африка, лишавайки Глобалния юг от суверенитет, ограбвайки ресурси, фрагментирайки култури и разрушавайки общества.

Бандунгската конференция от 1955 г. обедини новите независими азиатски и африкански страни в борбата им срещу империализма. Участниците в него приеха принципи като зачитане на суверенитета и териториалната цялост на държавите и ненамеса във вътрешните работи на други страни.

Този дух вдъхнови движенията за независимост по целия свят. През 1960 г. 17 африкански държави се отказват от колониалното управление, а ООН приема Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи.

Китай последователно подкрепя Глобалния юг. През 70-те години на миналия век страната мобилизира 50 000 работници за изграждането на железопътната линия Танзания – Замбия. Пекин беше един от първите, които признаха временното правителство на Алжир. Борбата на принц Нородом Сианук за независимост на Камбоджа също получи силна подкрепа от Китай.

В знак на солидарност, страните от Глобалния юг помогнаха на Китай да си възвърне полагащото му се място в ООН през 1971 г. Както бившият алжирски дипломат Нуредин Джуди си спомня, това беше победа за справедливостта.

От глобална периферия до двигателя на растежа

През 80-те години на миналия век Независимата комисия по проблемите на международното развитие, ръководена от бившия западногермански канцлер Вили Бранд, публикува доклад „Север – Юг: Програма за оцеляване“.

Използвайки БВП на глава от населението като ключов показател, авторите на доклада разделиха света на две половини на карта, като богатият Север е над линията, а бедният Юг е отдолу.

Линията на Бранд показа икономическата маргинализация на Юга и неравенството в глобалното развитие. В продължение на поколения развиващите се страни бяха ограничени до предоставянето на евтина работна ръка и суровини, докато западните сили контролираха разпределението на ресурсите и упражняването на власт.

Конференцията в Бандунг откри нова ера на икономическо сътрудничество Юг – Юг. Резолюцията му относно икономическото сътрудничество призовава за икономическо взаимодействие между азиатските и африканските страни и създаването на по-справедлива световна икономическа система.

През 1962 г. представители на развиващите се страни се срещнаха в Кайро и поискаха справедлива търговия. През 1964 г. Групата на 77-те е сформирана преди свикването на първата Конференция на ООН за търговия и развитие. Групата на 77-те, коалиция от развиващи се страни, проведе първата си министерска среща през 1967 г., където бяха дефинирани ключови понятия като „най-слабо развитите страни“ и бяха формализирани принципите на сътрудничество Юг – Юг.

Този импулс продължава и днес, като регионални групи като Африканския съюз, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия и Общността на латиноамериканските и карибските държави насърчават солидарността, а разширяването на БРИКС и стартирането на Африканската континентална зона за свободна търговия сигнализират за по-голяма интеграция в целия Глобален юг.

Като поддръжник на „духа на Бандунг“, Китай винаги е защитавал правото на развитие на страните от Глобалния юг. Инициативи като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и основаната от БРИКС Нова банка за развитие (НБР) откриха нови възможности за финансиране за развиващите се икономики, докато инициативата „Един пояс, един път“ разшири възможностите за свързаност.

Днес страните от Глобалния юг представляват повече от 40 процента от световния БВП и 80 процента от глобалния икономически растеж. От бившата периферия на световната икономика те се превърнаха в най-динамичния двигател на растежа.

От западна доминация към глобално управление

„Духът на Бандунг“ обедини Глобалния юг и открито оспори западното господство в световните дела. Десетилетия усилия от страна на Глобалния юг доведоха до реална промяна.

Разширеният механизъм на БРИКС се очерта като ключова платформа за южна солидарност. Третата среща на върха на Юга в рамките на формата „Г-77 плюс Китай“ призова за по-приобщаваща и справедлива финансова и икономическа система.

Продължавайки тази тенденция, на срещата на върха на Форума за сътрудничество между Китай и Африка в Пекин през 2024 г., Китай и 53 африкански държави се обединиха, за да насърчат глобалната справедливост. Заедно те отбелязаха промяна към глобално управление с участието на държави от Глобалния юг.

Воден от „духа на Бандунг“, Китай последователно подкрепя развиващите се страни, като предоставя помощ за развитие, насърчава регионалната интеграция и задълбочава сътрудничеството Юг – Юг.

Като естествен член на Глобалния юг, Китай предоставя помощ за развитие на повече от 160 държави и поддържа партньорства с повече от 150 държави в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

Пекин създаде и Фонда за глобално развитие и сътрудничество Юг – Юг, съосновател на Инициативата за отворена наука за международно сътрудничество и предложи 10 плана за действие за партньорство между Китай и Африка.

Визията на Китай за изграждане на общност на споделено бъдеще, заедно с Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация, е в съответствие със стремежите на Глобалния юг за мир, развитие и справедливост. Тези идеи, основани на „духа на Бандунг“, поставят взаимноизгодното сътрудничество над хегемонията и отразяват колективните стремежи на развиващите се страни.

Китайският президент Си Дзинпин ярко изрази съществуващите синергии на среща през юни миналата година по случай 70-годишнината от Петте принципа на мирното съвместно съществуване, отбелязвайки, че „от всички сили в света, Глобалният юг се откроява със своята мощна динамика“.

Той каза, че е необходимо да станем „по-отворени и приобщаващи и да обединим сили, за да поведем изграждането на общност със споделена съдба за човечеството“.