Достъпната Испания-II

Останките на Колумб висяха между небето и земята. Най-странният гроб, който съм виждал. Саркофагът на откривателя на Америките за европейците, се намира в Севилската катедрала “Санта Мария” (най-голямата в Испания) и представлява произведение на изкуството. Той лежи върху раменете на четирима мъже – кралете на Навара, Кастилия, Леон и Арагон. И цялата тази композиция в естествена големина е достъпна за разглеждане от всички страни, от вярващите и туристите, изпълнили гигантската църква, бивша джамия.
Гробът е в Севиля, защото местните богаташи финансират първата експедиция на Колумб, а край града тече реката Гуадалкивир, от чието устие “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” потеглят на епичното си пътешествие.
Историята на гроба на Колумб силно наподобява разнасянето на мощите на светец и това е съзвучно с почитта, която Испания му оказва.

Известно е, че Колумб е извършил четири експедиции до Новия свят. Но той пътува дотам и обратно и след смъртта си.
Великият пътешественик умира през 1505 г. и е погребан в манастир край Валядолид. Двайсет години по-късно го преместват тържествено в Севилската катедрала, през 1537 г., по молба на снаха му и в изпълнение на завещанието му, го преместват в град Санто-Доминго, днешна Доминиканска република. През 1795 г. останките са преместени в съседна Куба, в Хавана.
След като през 1898 г. американците отнемат Куба от испанците, започва последното пътешествие на Колумб – костите му най-накрая намират покой (засега) в Севиля.
Какво е дал Колумб на своите съвременници? Злато и сребро. Това ги е интересувало.
Златото докарано от Америките или Индиите, както са ги наричали тогава, защото великият мореплавател отива да търси път към Индия, украсява дори катедралата, където е погребан. Колумб достига Новия свят през 1492 г. Завладяването на континенталната му част започва през 1519 г. и завършва до към 1533 г.
През 1543 г. две трети от държавните доходи на испанската империя, проснала се на четири континента, идват от Индиите. Довчерашните голтаци, получили обширни земи в бившите индиански царства Мексико и Перу, тънат в разкош. В книгата си “Златният век на Испанската империя на Карл V”, британският писател Хю Томас описва банкет в Мексико през 1538 г.: “Присъстваха над 300 мъже и над 200 жени… Всички гозби се подаваха върху златни или сребърни блюда, но нито една чиния не изчезна, защото до всяко блюдо стоеше индианец-пазач. Обаче няколко сребърни солници и ножове, както и покривки се оказаха липсващи при броенето.”
Цената на това охолство са милиони човешки животи, пренесени в жертва на “златния телец”.
Иначе Севиля е рай за воайора. Последният жилищен етаж в града е по покривите – солариуми, басейни, барбекюта, шезлонги. За да видите тази гледка, трябва да се изкачи на камбанарията на Севилската катедрала – Хиралда, бивше минаре.
До върха й се стига по тухлена рампа. Не е тясна, място има, все пак навремето по нея се е качвало магарето на имама.

Проблемът за злото

“Злото не съществува самостоятелно като субект на нематериалния свят. Има три основни причини за произхода на злото:
Първата – човешкото съществуване е материално и от това произтичат бедите, причинени от несъвършенството на материята: болести, наранявания, смърт. Следователно злото не е нещо същностно, а само липса на съвършенство в нещо друго. Например, болестта ще бъде липса на здраве и т.н.
Втората – Хората самите причиняват зло на други хора, например чрез престъпления и войни.
Третата – Човек сам си причинява злини чрез недостатъчно обмислено поведение, например такова, което води до болести.”
С две думи – ние сами сме си виновни, дяволът не ни е виновен.
Човекът, на който принадлежат горните размишления върху т. нар. теодицея – теологичен проблем, при който се чудиш как така Бог, в безкрайната си доброта допуска съществуването на инфернално зло, е Моисей Маймонид – един от най-големите еврейски философи, лекар, равин, родом от Кордоба.
В Кордоба вече няма еврейски квартал. Маймонид умира почти 300 години преди евреите да бъдат прогонени от Испания през 1492 г.
В старите испански градове еврейските квартали са били обозначавани с различни знаци – плочки, вградени в стените, в уличната настилка – видимите знаци на сегрегацията.

Пристигнахме в Испания в разгара на училищните екскурзии. Една такава шумна група бе окупирала площадчето с паметника на Маймонид в Кордоба. Основното им занятие бе да му пипат чехлите. Преди това със същото са се занимавала хиляди хора – чехлите лъщяха като златни.
Само през една стена, в двора на музей на бикоборството, се намира друг паметник, на човек, чието име испанците вероятно знаят много по-добре – Мануел Родригес, известен под името Манолете – смятан от някои за най-великият тореадор на всички времена.
Води първият си двубой с бик на 14 години. В някои години има по 100 излизания на арената, 11 пъти е нараняван от рогата на биковете. На 29 август 1947 г. в планираната от него като последна година на арената, на 30-годишна възраст, е прободен смъртоносно от бика Ислеро на арената в град Линарес. Следва тридневен траур.
Черепът на бика днес краси един ресторант в Мадрид.
На името на Манолете навремето са били наричани ликьори, на името на Ислеро е била наречена испанската ядрена програма.

Кана, каничка, каня

В Мадрид ядох сандвич с калмари. Навсякъде по централната част ти го намират в очите. Вкусен е, но оставя едно чувство на неудовлетвореност. Там разбрах, че “каня” не било кана, а много малка чаша за бира. Нещо крайно несериозно, аз с по-голяма си пия хапчетата сутрин.
В Мадрид ядох паеля с морски дарове, но не ми хареса, но пък порцията за двама беше като за четирима. В Испания порциите са добри като размери и достъпни като количество спрямо цена. Брутната минимална заплата в страната е 1184 евро в момента, а цените са напълно съотносими с българските. В София една скромна вечеря за двама вече категорично не пада в ресторант средна ръка под 100 лв. и в Мадрид е същото.

Съотношението минимална заплата-цени звучи добре, но само ако имате собствено жилища. Наемите са убийствени – в големите градове тръгват от 700 евро нагоре. Студио в центъра на столицата се отдава вече за над 1300 евро. В Мадрид, точно срещу Централната банка, попадаме на голяма демонстрация срещу високите цени на наемите.
Мадрид е неприлично добре подреден. Основните забележителни представители на класическата архитектура на града, са вече построени към края на XIX век. Имперски шик – това е впечатлението когато се натрапва като се разхождате по централните булеварди. Имперският шик се оказва измамен.
В самия край на века, през 1898 г. за зла участ на Испанската империя и испанския имперски шик, се ражда американския империализъм.
Използвайки вътрешен взрив на броненосеца “Мейн”, който се намирал в пристанището на Хавана, правителството на САЩ намира повод за започването на война срещу Испания, която успява да спечели за няколко месеца. Поражението на Мадрид е разгромно и всеобхватно. Испания губи Куба, Пуерто Рико, Филипините, Гуам.
Империята губи имперските си територии, зад имперския шик се крие една грохнала държава. Когато американските крайцери застават пред остров Гуам, губернаторът пристига с лодка, за да се извини, че не може да ги салютира, защото в крепостта нямало барут. Горкият, дори не е знаел, че страната му е във война.

Къща за кукли

Валенсианската паеля се оказва най-добрата дотук – с пилешко, заешко, зелен боб, оризът е на отделни зърна, шафранът не е пестен. Но както при всяко ядене и тук мазнината му е майката, а валенсианската паеля е мазничка, т.е. много хубава. Виното върви добре с нея, кой казва, че вино не се комбинира с ориз. Комбинира се и още как.
Валенсия изненадва с обилието от китайци, и от китайски надписи по складовете в промишлените зони, напомняне за голямата промяна, която тече в света.
Градът има много хармоничен в архитектурно отношение център, великолепен океанариум, но това което грабва е достъпната обществена среда, като например общественото пространство пред Музея на науката. Вложени са огромни средства да се построи нещо за хората, което не носи доходи, а само разходи. Но е за хората.

Пътят между Валенсия и Гранада е 500 км, но с две почивки се изминава леко по магистралата. В едно от крайпътните заведения – по-скоро столова, отколкото ресторант – наброих 240 места за сядане. Цени – народни. Яхнията с картофи и месо бе великолепна.
Пред Алхамбра спираха автобуси от цяла Европа, включително с френски ученици. Само учителите им бяха с европейски черти. Децата изглеждаха хармонично с прочутия дворец на последните мюсюлмански владетели в Испания. Само трябваше да си сменят дрехите с такива от епохата.
Дворецът не омайва с някаква импозантна архитектура. Това, с което привлича хората, освен историята, е хармонията в редуването на сгради и градини.
Числото на Алхамбра е 1087, толкова са панелите от кедрово дърво в тронната зала на арабските владетели на Гранада. 1+0+8+7=16. 1+6=7. Седем е щастливо число. Донесла ли е Алхамбра щастие на тези хора?
“В името на нашия бог Исус Христос.
Най-християнски, най-висши, най-съвършени и най-могъщи князе, кралю и кралице на Испания и морските острови. Владетелю наш и владетелко. През сегашната 1492 година Ваши височества изведоха до щастлив край победоносната война срещу маврите, които се разпореждаха в Европа, и я завършиха в прославения град Гранада, където същата година, на 2 януари, видях кралските знамена на Ваши височества, издигнати от въоръжените сили на кулите на Алхамбра, крепостта на онзи град, и бях свидетел, когато кралят на маврите излезе от вратите на града, за да целуне ръцете на Ваши височества и ръцете на княза, моя господар…”

Така започва доклада на Христофор Колумб до кралете на Испания Исабела и Фернандо за първото му пътуване, при което открива Новия свят за европейците, от който разбираме важни детайли около падането на Гранада.
В Гранада ни водиха на фламенко в циганската махала. Кварталът Сакромонте не е просто обитаван от цигани, а се представя пред света като мястото, където преди 500 години е измислено фламенкото в местната му версия – замбр. Част от къщите и заведенията са изкопани в скалата тунели. Едно от тях – “Ла Росия”, представлява три пещерни тунела, свързани помежду си. Посетители на това необичайно място са били бившия крал на Испания Хуан Карлос, Мишел Обама и Бил Клинтън.
На връщане към хотела видях на нивото на тротоара малко прозорче с кукленска къща. Някой е решил да дарява усмивки без пари.

Фабулата

Пътешествието ни започна от курортния град Торемолинос. Той дава началото на испанския “Слънчев бряг” – Коста дел сол – 80-километрова ивица от плажове и градове, нанизани покрай път минаващ в баирите над тях.
Вървим по алеята покрай плажа. Със съпругата ми търсим ресторант за вечеря. “Не мога да пропусна българи”, жена на неопределена възраст, подобна на врабче. До нея – Кинг Конг, къмто 120-130 кг живо тегло. Конг беше изцяло в нейната власт.
Тя е от Бургас, той от САЩ. Живели две-три години заедно в Америка, но “избягали” оттам – “Не, в Америка не”, казват в тон. Зимата живеят в Торемолинос, през лятото са в Бургас (при майка й).
“О, имахме намерение да ходим в Сандански”у казват те, когато разбират откъде е родом жена ми. – “Значи аз съм от Бургас, той от Америка, вие от Сандански, където искаме да отидем, а вие от София (всъщност съм от Хасково-бел. моя), но се срещаме в Торемолинос. Каква фабула!”
Упътват ни към ресторант – “най-добрите калмари в града”, дори се обаждат и ни правят резервация.
Разделяме се. “Кажи им нещо на български”, казва императивно врабчето. “Голями целювка”, казва Конг след кратка пауза. Големи целувки и от нас. Калмарите бяха наистина вкусни.