Янис Варуфакис: Тръмп и триумфът на технолордовете

Неолиберализмът не бе нито нещо ново, нито особено либерален, когато се наложи преди 50 години. Голямото му предимство беше рязкото му отграничаване от класическия либерализъм. Въпреки, че засвидетелстваше почит към либералните мислители, неолиберализмът не споделяше нито техния метод, нито концепцията им за пазара. Днес сме на прага на поредното, също толкова фундаментално идеологическо нововъведение.

За разлика от Адам Смит или Джон Стюарт Мил, неолибералите въобще не се чувстваха задължени да доказват, теоретично или емпирично, при какви условия може да се разчита неограниченият пазар да превърне частното преследване на печалба в колективен просперитет. Невидимата ръка е божествена, непогрешима. Те твърдяха, че дори когато пазарът се проваля, всякакъв опит да бъде коригиран чрез някаква колективна институция е обречен на още по-ужасен провал. Това беше разбиране, което идеално устройваше Уолстрийт.

Времето на 70-те години на миналия век остро се нуждаеше от такова доктринално безразличие към реалните доказателства за последиците от пълното дерегулиране на финансовите пазари. След като Америка се превърна в дефицитна страна и президентът Ричард Никсън нанесе своя шок, като през 1971 г. прекрати връзката на долара със златото, следващите администрации решиха да засилят глобалната хегемония на САЩ като насърчават – вместо да ограничават -фискалния и търговския дефицит на страната.

Очаквано, на банките от Уолстрийт беше възложена ключовата роля да рециклират (в американски държавни ценни книжа, акции и недвижими имоти) доларите, които чуждестранните износители прибираха в резултат на подхранваното от дефицита американско търсене на техните стоки,. Но за да направят това – да се превърнат в център на тази дръзка глобална схема за рециклиране на излишъка – банкерите трябваше да бъдат освободени от регулаторни ограничения, което означаваше, че законодателите и обществото, научено от 1929 г. насам да се страхува от един Уолстрийт извън контрол, трябваше да бъдат превъзпитани. Фундаменталистката ортодоксалност на неолиберализма, възхваляваща свещената неприкосновеноста на дерегулираните пазари, отразена в нарастващото влияние на движението „право и икономика“, изпълни перфектно тази задача.

Днес възходът на една нова форма на капитала – облачният капитал, или мрежовите алгоритмични машини, които осигуряват на собствениците си забележителните възможности да променят поведението ни – се нуждае от своя собствена идеология, за да се разгръща напълно безпрепятствено. Назовах тази нова система технофеодализъм – начин на производство и разпределение, който, задвижван от облачния капитал, заменя пазарите с облачни феодални владения (като Amazon) и капиталистическите печалби с облачни ренти.

За да реализират пълната мощ на облачния капитал, неговите собственици (хора като Джеф Безос, Питър Тийл, Марк Зукърбърг и Илон Мъск) се нуждаят от нова идеология. Точно както финансистите от Уолстрийт се нуждаеха от неолиберализма след шока на Никсън, така и тази нова идеология трябва да подкрепя разрастващия се обхват на облачния капитал по три начина.

Първо, тя трябва да узакони колонизацията на човешките дейности. Започвайки с облекчаването на правилата, регулиращи, да речем, самоуправляващите се превозни средства или ИИ-задвижваните медицински и юридически услуги, идеологията трябва да оправдае неограничената замяна на поддаващите се на грешки опърничави човешки същества с машини, движени от облачен капитал, във всяка сфера – включително в работата, която ни доставя удоволствие (като например, превеждането на поезия) или която би трябвало да искаме да извършваме (като отглеждане на деца). Колкото по-дълбоко облачният капитал е способен да навлезе в дейностите, изпълнявани досега от хора, толкова по-голяма е облачната рента, която се влива в класата на технофеодалите.

Второ, новата идеология трябва да легитимира колонизацията на държавните институции, особено приватизацията на публичните данни чрез прехвърлянето им в облачния капитал на Big Tech. Тя трябва например да оправдае използването на Департамента за правителствена ефективност на Мъск за прикачването на неговите системи облачен капитал към различни федерални агенции, включително Агенцията за данъчно облагане, или пък твърдото свързване на интерфейсите на отбранителната фирма на Тийл Palantir и на Google с тези на Пентагона, което прави техния облачен капитал незаменим за военно-промишления комплекс.

Трето, тя трябва да легитимира колонизацията на Уолстрийт. Зукърбърг беше първият технофеодал, който се опита да създаде своя собствена цифрова валута – Libra. Уолстрийт му попречи. Но след това покупката на Twitter от Мъск, сега X, се превърна в по-смел опит за създаване на „приложение за всичко“, което да оспори монопола на Уолстрийт върху плащанията. Окуражен от изпълнителната заповед на президента Доналд Тръмп, с която се нарежда на Федералния резерв да създаде стратегически крипто резерв, BigTech, стремящ се да осигури неограничено облачно финансиране извън традиционните финансови пазари, се нуждае повече от всякога от оправдание за сливането на своя облачен капитал с финансовите услуги.

Тази нова идеология вече е налице. Наричам я технолордизъм, мутация на трансхуманизма – верую, което се застъпва за размиване на границите между органичното и синтетичното до степен, когато надградените хора постигнат истинска свобода или дори безсмъртие. Точно както неолиберализмът е заимствал от класическия либерализъм, но го е узурпирал, като е добавил божественост (непогрешимия пазар), технолордизмът се оказва полезен за тристранния колонизационен стремеж на облачния капитал, като заменя неолибералния Homo Economicus с аморфния „HumAIn“ (континуум човек-изкуствен интелект).

Технолордизмът замества и божественото същество на неолиберализма. Новата божественост е алгоритъмът, който обезсилва сигналните функции на децентрализирания пазарен механизъм, създавайки (по подобие на amazon.com) напълно централизиран механизъм за свързване на купувачи и продавачи.

Последиците от социалната трансформация, ускорена от технолордизма, са зашеметяващи. Те включват безпрецедентна макроикономическа нестабилност (тъй като облачните ренти унищожават съвкупното търсене), отрицание на демокрацията, дори като идеал (позиция, застъпвана от Тийл, един от първите пророци на технолордизма) и край на университетите (заменени от персонализирани ИИ-задвижвани надграждания).

В тази светлина Тръмп е дар божи за технофеодалите. Неговата програма – пълно дерегулиране на техните ИИ-услуги, подкрепа за криптовалутите и освобождаване на облачните им ренти от данъчно облагане – турбозарежда силата на облачния капитал да извлича ренти. За новата управляваща класа, каквито и пари да загубят в краткосрочен план от митническите заблуди на Тръмп, те трябва да изглеждат като великолепна дългосрочна инвестиция.