Професия “Русофоб”, или защо “умнокрасивите” отдавна са оглупели и погрознели от злоба

Призивите за забрана на руския език и култура у нас може би са предизвикани от глад за грантове и изява, но се родеят духовно с фашизма
И се провикна някой откъм парапета…
Лена Бориславова от ПП-ДБ, за която Кирил Петков като премиер някога беше казал, че ако говори тя – все едно говори той („Държавата – това е Тя“), решила да търси сметка на просветни експерти за това, че участвали в семинар, посветен на изучаването на руски език в Руския културен център. Просветният министър й отговори, че такова участие всъщност не е имало, с което случаят може би е приключен, ако не бяха два други проблема на „умнокрасивата“ общност, която определено не е умна, а грозотата й личи по изкривените от русофобска злоба лица. Оглупяха и погрозняха от омраза!
Тъжно е, че политик, пък бил той от ПП-ДБ, фактически подкрепя (по свидетелството на просветния министър от квотата на ГЕРБ-СДС!) кампания за забрана изучаването на руски език!
Първият проблем е, че в духовната си нищета и политическа агония те вече започнаха да си измислят реалност, в която вкарват цялата държава и общество, въпреки че реално представляват 14 процента от гласуващите, тоест малко над 4 процента от гражданите. Лена Бориславова повтаря брадясалата опорка, че Русия ни е обявила за неприятелска държава, но забравя, че това се случи, след като България заедно с другите от ЕС и НАТО налага на Москва всевъзможни санкции от 2014 г. насам (общо над 12 000 отделни!), след като гоним без доказателства и по съставен на коляно списък не само нейни дипломати, но и учители, че даже и градинари и шофьори от посолството. След като изгонихме даже и духовниците от Руската църква като „шпиони“?! След като подарихме на Киев и последното реално въоръжение на армията ни! След като скъсахме договорите за внос на евтин газ и нефт (вярно – внасяме ги прескъпо чрез „правилни“ посредници), когато властта незаконно наряза Паметника на Съветската армия, дала милиони жертви във войната с фашизма, а той за всеки руснак е светиня. Е, след всички тези „приятелски“ актове на българските правителства през последните години какво чакат госпожа Лена и нейните „умнокрасиви“ приятели!?
Но дъно на всичко това са призивите да се забрани изучаването на руски език в българските училища! Наистина трябва да си доста болен мозък, даже да си помислиш нещо подобно, камо ли да го изречеш или напишеш. Да, в България е пълно с грантови мекерета, които днес са хем в паника, че Тръмп и Мъск прекратиха лапачката, на която бяха свикнали с години, а брюкселската лъжица ги храни, но доста по-постно. И хем в болната си фантазия предвкусват, че Дълбоката държава в САЩ ще се върне, грантовете ще потекат пак с пълна сила, а който днес на гладно крещи най-силно – ще бъде възнаграден с най-тлъстата хапка от господарите си в Брюксел…
Жълтопаветниците искат забрана на вярата и християнските ценности в училище, сега искат забрана и на руския език. А какво ще изучават децата ни!? Явно – задължителни часове по ЛГБТ (малко теория и най-вече – практика) и „евроатлантизъм“ с изучаване наизуст “мислите” (какъв оксиморон – за тези лица) на Урсула, Макрон, Стармър и Зеленски.
Разбира се, да отречеш един цял народ, да остракираш една култура, която цял свят признава за велика и изучава, е слабоумие и фанатизъм. Следващата стъпка е това, което е направил някогашният военен министър на САЩ Форестал в края на 40-те… в истеричен припадък е скочил от прозореца с крясъци „Помощ, руснаците идат“… И това е бил човекът, който управлява Пентагона и най-мощната армия в света с нейния (вече – към 1949 г.!) ядрен арсенал. Слава богу, нашият „умнокрасивитет“ няма ядрени оръжия, а само тротинетки, но разпенената им русофобска истерия вече не може да се обясни само с тъга по спрените грантове – тя е болестно колективно психично състояние!
И нека им напомним, ако имат уши да чуят и съзнание да разберат, че даже по времето на социализма, даже в разгара на студената война – никой в Съветския съюз или у нас не си е и помислял да забрани или ограничи изучаването на немски, английски, френски език, да забрани класическата литература, музика, театър, кино на тези страни. Още през 50-те години у нас се развиват езиковите гимназии, които стават най-престижните и елитните, привлечени са учители от съответните страни, вкл. Мерсия Макдермот, която стана един от най-силните културни посланици на България с книгите си за Васил Левски, за Яне Сандански и Гоце Делчев. През 70-те и 80-те години близо една трета от книгоиздаването у нас бе на западна литература, а тогава се издаваха хиляди заглавия годишно в колосални тиражи – с разликата, че това бе реално стойностна литература, а не криминалета, порнография или булевардни любовни лиготии.
Руски език се е учил, ще се учи и в бъдеще. С Русия ни обединява и обща история, и обща азбука, и обща вяра. Без руската култура европейската и световната култура е немислима. Същото е и за руската наука, без която световната наука и технологии се клатушкат на един крак…
Ако не вярват „умнокрасивмите“, да питат своя ментор Манол Пейков! Може да им каже, пък и да им изпее и някоя руска песничка…
Има и съвсем прагматични причини – войната ще свърши, колкото и да я палят отново и отново „желаещите“ в Лондон, Брюксел, Берлин и Париж. Ще отминат и санкциите, които вместо Русия удариха Европа и в частност – България. Ще заработят отново бизнес проекти, ще дойдат отново руските туристи по Черноморието и планините. И тогава отново ще са нужни хиляди млади специалисти, знаещи руски език, за да работят с руски бизнес партньори.
И щом заговорихме за забрани и цензура! В един режим наистина с истерична злоба и безкомпромисност се забраняваха и горяха книги, музика, даже изучаването на езици. И този режим се нарича ФАШИЗЪМ! Явно с него са близки духовни роднини нашите „умнокрасиви“ грантаджии и техните политически представители!
Но всеки фашизъм, колкото и злини да стори, има своя край!
Не че нещо, но… утре е Девети май!