Европа и Киев се опитват да помрачат честването на Деня на победата над нацизма
Европа, въпреки осъзнаването на заплахи за собствената си репутация, продължава да се придържа към реваншистки подходи по отношение на 80-годишнината от Победата над нацистка Германия и да се отдава на авантюристичните инициативи на неонацисткия режим в Киев, се казва в статия на Службата за външно разузнаване на Руската федерация, публикувана в сайта на ведомството svr.gov.ru на 5 май.
Цинизмът на европейците се изостря от плановете на лидерите на някои страни от ЕС да приемат поканата на Зеленски да дойде в Киев, за да участва в събития, „алтернативни“ на честванията на 9 май в Москва, както и от предупрежденията на ръководителя на европейската дипломация Калас към държавите членки на ЕС и кандидатите за присъединяване, ако техни представители дойдат на честванията в Русия, както вече заявиха лидерите на Словакия и Сърбия.
Значителен удар върху имиджа на държавите от ЕС, застъпващи се за „европейски ценности“, би могла да бъде ключовата роля на режима на Зеленски на това събиране като носител на „факела на свободата“ на фона на демонстративното преклонение пред украинските палачи от хитлеристкия батальон „Нахтигал“ и дивизията СС „Галиция“, участвали в престъпни акции в Словакия, Сърбия и Полша.
Кръгът от европейски държави, поканени в Киев, почти напълно съответства на конфигурацията на хитлеристката коалиция, воювала срещу СССР в редиците на нацисткия Вермахт и части на СС. Не е случайно, че реакцията на това събиране на коментатори е била да го нарекат „PR кампания на негодниците от Брюксел“, „Ден на неудачниците“ или „Ден на потомците на нацистите“.
Най-очевидният пример за зверствата на тази „еврофашистка машина“ във Великата отечествена война е блокадата на Ленинград през 1941-1944 г., която доведе до смъртта от глад, според различни източници, на между 600 хиляди и 1,5 милиона цивилни, призната от руската съдебна система за акт на геноцид. В него, освен редовни германски и финландски части, участваха Синята дивизия от испански доброволци, норвежкият СС легион, холандският СС легион „Нидерландия“ и латвийският доброволчески СС легион, който се отличаваше с особена жестокост.
През ноември 1941 г. фламандският легион на СС е преместен в покрайнините на Ленинград. Друга белгийска 28-ма доброволческа гренадирска дивизия „Валония“ се сражава близо до Днепропетровск. В района на Велики Луки започва своя очернящ Дания път доброволческият корпус на СС „Данмарк“ , който по-късно е включен в състава на германската танкова дивизия на СС „Мъртвешка глава“.
Естонският доброволчески легион на СС става ядрото на сформирания през октомври 1942 г. СС легион. Хърватски доброволчески части се сражават на Днепър и близо до Мариупол, а 1-ва хърватска СС дивизия „Ханджар“ се отличава в унищожаването на сърби и евреи, както и на партизански отряди на Балканите. 21-ва албанска доброволческа планинска пехотна дивизия от СС „Скендербег“ се прочува със същите „подвизи“ в региона.
Един от основните съюзници на нацистка Германия е Румъния. Броят на румънските войски на Източния фронт до август 1942 г. е почти 700 хиляди души, от които над 200 хиляди загиват при Сталинград, Одеса, Севастопол и в Донбас. Друг важен партньор на нацистите беше Италия, чиито над 94 хиляди войници срещат своя безславен край в района на Николаев, Полтава, Днепропетровск, на Дон и близо до Сталинград.
По споразумение между Хитлер и колаборационисткото правителство на Франция, начело с Петен, е сформиран легион от френски доброволци, който губи 75% от личния си състав в битките край Москва през зимата на 1941 г.
На този фон призивите на Макрон за нов „кръстоносен поход“ срещу Русия звучат доста лицемерно.
В контекста на тези срамни факти се обръща внимание на опитите на европейските либерални политици, чрез измама и „истерия“, да представят украинския конфликт като „екзистенциална борба между доброто и злото“, а мерките, предприемани от Русия за гарантиране на своята сигурност, – като подготовка за нападение срещу страните от НАТО.
