Искра Баева, Димитър Денков и Боян Дуранкев представиха в СУ 600-страничния си труд „Един български век“

Новата конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се изпълни вечерта на 9 май с многобройна публика, събрала се за представянето на близо 600-страничния том с изследванията на проф. Искра Баева, проф. Диметър Денков и проф. Боян Дуранкев, обединени под заглавието „Един български век“. Книгата излиза от издателство „Изток-Запад“.

Авторите разказаха как се е родила идеята за книгата и как са работили върху нея. „Един български век“ обхваща столетието, последвало драматичните събития от 1923 година – Деветоюнския преврат, Юнското въстание и Септемврийското въстание. Събитията от тези сто години са разгледани през различните ракурси на историчка, на философ и на икономист.

Ето как самите професори Искра Баева, Димитър Денков и Боян Дуранкев анонсират своя труд на последната корица на книгата:

През 2023 г. участвахме в поредица дискусии, посветени на преломните събития преди столетие: превратът на 9 юни, Юнското и Септемврийското въстание. Те дават начало на нов етап в българската история и на продължаващи до днес спорове и противоборства за начина на излагането й, подбора и оценката на събития и личности. При това особено важна роля играят налаганите в Царство България, Народна република България и Република България различни държавно-устройствени, идеологически и икономически доктрини, силно повлияни от променящи се „вечни“ съюзници. Затова се осмелихме да предложим три истории на последното столетие, надявайки се, че ще помогнем за по-пълното му разбиране чрез анализ на известни и на нови данни, както и с обяснения и изводи, пренебрегвани в други изследвания или правени с обичайната след всяка от промените политическа пристрастност. Тъй като сме съвременници и донякъде участници в тази история поне в последните петдесет години, всяко отделно представяне е повлияно от лични убеждения и опит, поради което не претендира да е единствено възможно. Затова ще сме благодарни на всеки, който направи предложения за запълване на неминуемите пропуски и обоснове своите виждания. Надяваме се, че с тези три истории на трите Българии даваме повод за други изложения, които приближават до заявяваната, но трудно постигана обективност дори тогава, когато тя е чиста хронология.

Премиерата на „Един български век“ се превърна в оживен разговор между авторите и публиката, сред която присъстваха много учени, изследователи, общественици, журналисти, студенти. Бяха зададени задълбочени и интересни въпроси, прозвучаха и не по-малко задълбочени и интересни отговори.

Искра Баева така обобщи впечатленията си от събитието специално за сайта на СБЖ: „Дискусията стана интересна, защото имаше хора с най-различни професии и виждания. А и показахме защо книгата не е единна, а от три части – мислим различно, макар и в приблизитално една посока.“

А ето какъв отзив от събитието публикува днес на своя Фейсбук-профил д-р Мариян Карагьозов от Института по балканистика на БАН:

„Пиршество за ума – така мога да определя провелото се вчера в СУ “Св. Климент Охридски” представяне на книгата на икономиста проф. Боян Дуранкев, на философа проф. Димитър Денков и на историка проф. Искр Баева “Един български век. 1923 – 2023 г.” (изд. “Изток-Запад”).

Книгата представя три паралелни разказа:

– обобщение и нова интерпретация на добре установените исторически факти (И. Баева);

– преглед на основните идеологии, властвали в страната ни в този период – от национализма през социалистическия идеал за построяване на общество, базирано на социалната справедливост, до евроатлантическия етап, практическа реализация на който става емигрирането на 2 млн. души и намаляването на населението на България от 9 млн. души до 6,5 млн. души понастоящем (Д. Денков);

– икономическото развитие (Б. Дуранкев) – въз основа на данни за световната икономика и на българските статистически годишници могат да се направят страшни изводи – османското владичество довеждо до непоправимо закъснение на България спрямо т.нар. страни на класическата модерност. През 1920 г. средното ниво в България по БВП на глава от населението е равно на нивото от 1720 г. в САЩ и 1620 г. в Германия. Първата година, в която България надминава средното световно ниво по този показател, е 1959 г.

През 1939 г. около 2/3 от населението все още е неграмотно, без ток или канализация са 94% от домакинствата. Това са данните, в които се разбиват илюзиите за някакъв всеобщ просперитет, базирани на прехвърлянето на спомени от най-високия елит върху масовото ниво.

Книгата съдържа още много интересни данни и анализи, ще я чета с интерес!“