БСП – пак ли грешен подход?
В тази прекрасна майска петъчна вечер, на връх Деня на победата, българският президент най-после набра кураж и смелост ребром да повдигне въпроса, който купените евроатлантици от българския „политически елит“ неистово се мъчат да наложат зад гърба гърба на народа – незабавното приемане на България в Еврозоната. И това в условията на дълбока икономическа и политическа криза в почти всички европейски страни, когато ЕБВР се стреми на всяка цена да спасява от фалит Франция и няколко други страни от ЕС, в условията на курс към повсеместно въоръжаване за сметка на социалните проблеми, образованието и здравеопазването. Президентът постави въпроса за провеждане на референдум за приемането на еврото през 2026 г. Въпрос, който той трябваше да подкрепи още през 2022 г. И след неговото изявление от всички страни – отдясно, от центъра, от ляво на политическото пространство се изсипаха потоци от кал срещу държавния глава. Той само в друга форма постави онова, което направи чешкия президент седмици преди това с доводът, че няма обществена подкрепа за този акт. Доколкото знам от Интернет, в Чехия нямаше такава кална кампания срещу техния държавен глава. Изглежда чехите имат уважението и респекта на държавния глава. У нас би трябвало да е същото, понеже нашият държавен глава, харесва ли ни или не ни харесва това, е единственият български политик с доминиращо обществено доверие, което превъзхожда недоверието. И първи хвърлиха кал срещу президента политиците с най-ниско, с незначително обществено доверие – от групата на „шарлатаните“ най-ярко се изяви К. Петков, от групата на авторитаристите – лидерите (Великите вождове) на ДПС „Ново начало“ и на ГЕРБ. Изокаха и няколко от втръсналите на телевизионните зрители (коментатори, анализатори и т.н.) и един жълтурко, доцент по конституционно право, самопровъзгласил се за „истина от последна инстанция“ и „Върховен съдник“ на всички възможни политически действия в страната през призмата уж на Конституцията.
И за капак на 11 май се появи и подписка (под строй) на 50 юристи предимно асистенти по право, редица неизвестни доценти и двама професори. Те, горките, не могат, или не искат, да направят разлика между суверен на властта (народа) и буква и запетая на закон. Не могат, или по-точно не искат да разберат, че когато няма срок, всеки договор е по преценка на страните, в случая на суверена български. За мое, и на десетки хиляди симпатизанти на лявото, огромно съжаление в този хор на калометачите се включиха и ръководството на БСП (Изпълнителното бюро) и на „БСП-ОЛ“. Те се поклониха на мутроолигархическото управление на България в лицето на корпулентните вождове на двете крайно десни реакционни политически партии, загърбиха желанията на редовите членове на БСП и на нейните поддръжници и симпатизанти. Още помним становището преди изборите на ръководството на БСП, че сега не е времето, че не сме готови за приемане на еврото. Тава предишно становище на ръководството на БСП отразяваше доминиращите обществени нагласи в българското общество. Сега ръководството, без да се допита до членовете на партията направи огромно салтомортале.
Най-общо казано, вземат ни за балъци, които нищо не били разбирали от конституция, закони, икономика, финанси и т.н., само самовлюбеният елит разбирал бил от всичко, а простаците да се подчиняват на решенията. Най-често калометането срещу президента се базира на спорното твърдение, изразено дори в позицията на БСП и „БСП-ОЛ“ – „върховенството на правото“. А сега, ние неюристите и нетитулованите конституционалисти, да поразсъждаваме.
Първо. Кое е водещото в държавата – демокрацията или правото? А правото може ли да бъде недемократично? Демокрация ли е правото на суверена да решава? И да потърсим отговора в Конституцията на Република България. Най-важната позиция в нея е чл. 1. Това е най-главното в нея, това е началото на конституцията и на законите в страната. А там, черно на бяло, пише в ал. (2), че „Цялата държавна власт, произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено (к. м.) и чрез …“ органите предвидени в тази конституция. Ключовото е, че властта произтича от народа и се осъществява от него непосредствено или чрез изборни органи на т.нар. представителна власт. Наличието на изборни органи и закони не отменя непосредственото осъществяване на властта от народа (суверена). Референдумът е най-непосредственото „пряко участие на гражданите“ (според „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“), в републиката при парламентарно управление.
Демокрацията, според Шарл дьо Монтескьо, е непрекъснато поставяне на общия интерес пред личния, предоставянето на повече блага за гражданите. А въпросът за това, кога да бъде внедрено еврото (да не се бърка с Пепи еврото) като средство за разплащане между гражданите пряко засяга техните жизнени интереси, както показа опитът на Хърватия. Преди въвеждането на еврото в тази страна политическият псевдоелит пееше същите фалшиви песни като нашенският мутроолигархичен „политически елит“. Правото обикновено изостава от общественото развитие и необходимостта от промени в управлението на обществото на основата на доминиращите обществени интереси. В сегашния момент в България доминира общественото мнение и обществените мнения, че приемането на еврото в този момент е заплаха за социалната сигурност на огромната част от българското население, което е най-бедното и най-обезправеното в целия ЕС. За сведение на Изпълнителното бюро на НС на БСП и ръководството на „БСП-ОЛ“ демокрацията не е пречка за „стриктно спазване на правовия ред, конституцията и законите на страната“. Въпросът е за тълкуването на законите не както дяволът тълкува евангелието. Водещото логично би било да е духът на закона, а не буквата и запетаята. Буквоядството, което противоречи на духа на закона дали е право? Дали е случайно, че Шарл дьо Монтескьо е озаглавил книгата си „За духа на законите“? Отхвърлянето с измислени правни аргументи е в нарушение на чл. 1 на конституцията (ал. 3), гласящ че „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ (к.м.). Националната валута, българският лев е елемент на националния суверенитет. Отказът от национална валута и обезправяването на Българската народна банка е отказ от национален суверенитет. Кога и как да стане това трябва да решава народа. Евроатлантическите неолиберални крайно десни партии ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС „Ново начало“ нямат конституционното право да решават този въпрос.
Второ. За т. нар. „противоконституционност“ на референдума по искането на 604 000 българи. Мантра, от която не можа да се отлепи и дори самият най-титулован и най-високоплатен държавен орган в България – Конституционният съд. На всички в България, подписали се за референдума, неговите организатори, широката българска общественост е ясно положението на конституцията, че според Лисабонските договорености България трябва някога да приеме еврото като валута. В този договор няма записан срок. Следователно това се определя от българския народ като суверен на властта, а не от привържениците на разглобяващия се евроатлантически ред в света, от чиновниците на продажната брюкселска администрация. И поради това решението на Конституционния съд е евроатлантическо политическо небългарско решение, а не правно, юридическо. Това е широко разпространено обществено мнение в България. „Народният суверенитет“, както е определен в конституцията дава изричното право на народа да решава кога и как да се присъедини към т.нар. „еврозона“, зона от която като дявал от тамян бягат шведи, датчани, поляци, чехи, словаци, унгарци, румънци, а по-рано избягаха и англичани.
Трето. Вече безкрайна стана демагогията с т.нар. обществен диалог за официалното използване на еврото вместо националната валута. Тя се възцари и като концепция в съвместната позиция на ИБ на НС на БСП и „БСП-ОЛ“ като предстоящо засилване на „широкия обществен диалог“. Засега т. нар. „обществен диалог“ е класически едностранен монолог – евроатлантическото неолиберално-глобалистко говорене в полза на приемането на еврото и априорно отричане на другата гледна точка – необходимостта от гаранции за недопускане на влошаването на социалната сигурност на българското население, както това стана в Хърватия и други европейски страни, приели еврото преди България.
По същество става дума не за обществен диалог, а за обществени интереси. И колкото и да е набедена за мръсна дума терминът „класа“, става дума за „класови“ интереси – на малобройния политически елит, изразяващ класовите интереси на богаташите и пренебрегваните интереси на масата хора на труда, на бедните, онеправданите, пенсионерите и т.н. Огромната маса от хората вече имат ориентация и позиция и могат да се произнесат дали страната ни е готова да влезе в еврозоната. Нещата са полюсно разделени. Явно е, че целият български бизнес има пряк финансово-печалбарски интерес от приемането на еврото, не само производителите, но и търговците. Огромната част от българските потребители (над 80%) от населението нямат интерес от ликвидирането на българския лев. Изключение правят само българите, работещи в чужбина, за които обмяната на еврото в левове е времево, а за някои и финансово бреме. Партиите на мутроолигархическия български и на чуждестранния бизнес (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС-НН) усилено работят за да вкарат насилствено България в еврозоната, т.е. в интерес на богатите (капитала, работодателите). Уж лявата БСП (партия на трудещите се и на бедните) и уж лявата коалиция (БСП-ОЛ) с подкрепата за сегашното прибързано влизане в еврозоната по същество работят не за трудовите хора, а за капитала (т.нар. работодатели, бизнесмени). И поради това социологическите изследвания разкриват значим спад на одобрението за БСП и за нейния лидер Атанас Зафиров. Какви „поредица от разговори и срещи с българските граждани, касаещите присъединяването на България към еврозоната“ да води БСП, след като вече е обвила своята подкрепа за богаташите, именуващи се незнайно защо евроатлантически работодатели.
Четвърто. Недоказани и недоказуеми са твърденията не само на „БСП-ОЛ“, но и на всички десни партии, „експертните оценки“, анализи и позиции на БНБ, работодателските организации и българските синдикати в подкрепа на приемането веднага на еврото. Отдавна е ясно че БНБ и работодателските организации защитават интересите на богатите, т.е. на собствените си финансови интереси, а не интересите на хората на труда, на пенсионерите, на бедните и бездомните. Колкото се отнася до синдикатите, те са напълно маргинализирани, техните членове са само в държавните предприятия, учреждения, болници и училища. По същество в сферата на бизнеса (около 80% от българската икономика) от синдикатите нищо не за зависи и работодателите не ги броят и нищо.
Пето. С възприетата позиция на най-тясното, все още корнелианско ръководство на БСП за подкрепа на усилията на правителството е израз на пълен отказ от защита на демокрацията и на правата на трудовите хора в България, на бедните и онеправданите от живота. На всички е ясно, че с приемането на България в еврозоната няма как тя да заеме „пълноправно място в ЕС“. Шефът на ЕБВР не е шефът на БНБ, който става обикновен редови подчинен на французойката шефка на банката (Лагард), чиято цел е спасяване на икономиката на Франция от фалит и разпореждане с голяма част от българските финансови резерви. България дори няма право на вето по решаване на важните финансово-икономически въпроси на развитието на ЕС, които са във вреда или поне не са в полза на България.
С приемането на тази позиция Изпълнителното бюро на НС на БСП пренебрегна основни уставни положения на партията, и най-вече заложеният в Устава на БСП принцип на демократизма. Да вземем чл. 42, ал.1 от Конституцията, че гражданите имат право да „участват в допитвания до народа“. С приетата позицията на ИБ на НС на БСП това право на членовете и симпатизантите на БСП е отнето, включително и моето лично партийно и гражданско право. В чл. 5 на Устава на БСП в ал. 1, ясно пише, че „Членовете на партията участват в изработване (к.м.), провеждане, защита и оценка на политиката на БСП.“ Още повече, че публикуваната позиция на ИБ на НС на БСП не съответства на Чл. 33 (т.10) и чл. 43 (ал. 1), че с „решение на НС … се провеждат референдуми и допитвания по въпроси от национално и общопартийно значение“ (к.м.). Ръководството на БСП не намери за необходимо да се допита до членовете на БСП, макар, че това е изключително значим обществен и най-вече социален проблем. Голяма група от хора в българското общество, и лично авторът на тези редове, остават с впечатлението, че тази позиция е наложена на ИБ на НС на БСП от богаташа в БСП К. Добрев, в чийто финансов интерес е България да стане член на еврозоната, както и известните бизнесмени в БСП като Петър Кънев, Атанас Атанасов, Гуцанов и др., както и от известния социал-либерал от АБВ Р. Петков, който успя да сведе АБВ до „огромното“ влияние от около 2000-3000 гласа на избирателите на предпоследните избори. А председателят на БСП послушно следва гербаджията Желязков и не смее гък да каже. И се сещам за героя на големия български драматург Ст. Л. Костов –
Големанов: „Партията може да остане без членове, но без мераклии за министри – никога“. Изхвърлянето от БСП на Корнелия Нинова и най-тясното ѝ обкръжение бе правилна и необходима крачка. Но в ръководството на партията останаха хора, които се оказва, че провеждат същият авторитарен курс на работа, без допитване до масата членове на БСП, че все още няма чуваемост в партията отдолу-нагоре.
Преди месец написах статия със заглавието: „БСП – избягване на катастрофата или плъзгане по нанадолнището?“ И един от зам. председателите на НС на БСП ми се разсърди. Горчивата истина не е приятна. Сега след политически нескопосаната позиция на ИБ на НС на БСП вече става дума не за плъзгане, а за срутване по нанадолнището. Изходът от тази катастрофична за БСП ситуация е в незабавно свикване на Националния съвет на БСП, преразглеждане на позицията на К. Добрев и Р. Петков, нейното отхвърляне, свикване на извънредно заседание в края на юни/началото на юли на Конгреса и приемане на действителна лява програмна декларация с приоритет защита на интересите на хората на труда, на бедните, на онеправданите, на инвалидите, на пенсионерите, т. е. на всички онeзи, които не са от класата на бизнеса (капитала, буржоазията, чорбаджийството).
