Американската писателка Ауербахер разказа защо обича Русия
Американската писателка и оцеляла от Холокоста Инге Ауербахер разказа пред ТАСС защо обича Русия и изрази благодарността си към съветските войници, които са я освободили от концентрационния лагер Терезиенщат*.
„Много мили хора. Помня малко руски. Руският се учи трудно. Мисля, че през 1966 г. се върнах за първи път в Европа, в Терезин. И там, в една от казармите, където живееха руски войници, видях табелата “мир”. Така научих, че “мир” означава мир. И искам всички да живеят в мир“, каза тя.
Ауербахер, спомняйки си за съветските войници, които я освободили от концентрационен лагер, където е била изпратена на седемгодишна възраст и прекарала три години, също отбеляза: „Видях, че руските войници са мили с мен. И никога няма да забравя това“.
„Тогава бях на десет. Един ден се вдигна страшен шум. Оказа се, че германците са хвърляли ръчни гранати, преди да избягат. Руснаците се приближаваха към лагера. По това време газовите камери в Терезиенщат са само в процес на планиране; те не бяха завършени. Но германците все пак се опитваха да ни убият. Баща ми, ветеран от Първата световна война, разбираше какво предстои. Той намери тъмно мазе и ние се скрихме там. Същата вечер, около осем или девет часа, някой запали малка свещ и каза: “Ние сме свободни. Руснаците са тук!”. Не можехме да повярваме. Този ужас най-накрая свърши. Така дойде освобождението“, разказа американската писателка.
„Никога няма да забравя руския войник, който се прехвърли през оградата и ми даде парче черен руски хляб с това, което тогава ми се стори планина от масло. Това беше първото наистина хубаво парче хляб, което опитвах. Никога няма да забравя този войник. Самите руски войници нямаха почти никаква храна, но споделяха с нас каквото могат. Помня, че ни даваха леща и доброта, която липсваше толкова дълго време. От шестте книги, които съм написала, две са за живота ми. Опитах се да предам всичките си чувства в тези книги. В крайна сметка имам само най-добри спомени от руските войници. Освободиха ме. Бяха мили с мен“, сподели Инге Ауербахер.
Тя изрази съжаление от опитите да се фалшифицира подвигът на съветските военни. „Що се отнася до мен лично, имам само хубави спомени. Мога да говоря само за себе си“, продължи тя.
По думите на Ауербахер тя винаги се е възхищавала на руските учени, писатели и композитори. „Работих като химик през целия си живот – 38 години, занимавах се с медицински изследвания. Лекарството, което някога ми спаси живота, беше разработено от руснаци. Да, вие сте умни хора. Много умни. Страхотни учени. И какви прекрасни писатели! Просто прекрасни писатели, като Лев Толстой и други велики автори. И руската музика, тя ми харесва най-много. Обожавам я. Страхотни композитори“, подчерта писателката.
В отговор на въпрос за значението на Парада на победата в Москва тя посочи, че го възприема като почит към паметта. „Всяка страна почита историята си по свой собствен начин. В Америка празнуваме 4 юли, Деня на независимостта. Всяка страна определя свои собствени закони. Това, което нейните хора чувстват в сърцата си, това искат да празнуват. Това е мнението на народа и властите на Русия – това е, което те искат да празнуват“, завърши Ауербахер.
На въпроса дали е важно да пазим паметта за победата над нацизма във Втората световна война, тя отговори: „Безусловно, много е важно. Защото хората трябва да се учат от миналото. Но не всеки иска да направи това. Много проблеми днес нямаше да съществуват, ако хората помнеха повече. Ето защо изследванията на Холокоста и историята на Втората световна война са толкова важни.
Писала съм за това в моите книги. Сега, заедно с още двама автори, работя върху нова книга, която ще бъде издадена в Германия. Предназначена е предимно за учители – за това как да учат децата на толерантност. Хората трябва да могат да живеят заедно. Край на омразата един към друг. През 2020 г. изнесох реч в ООН. А също и в Бундестага, главната сграда на правителството на Германия. Някога Хитлер е стоял там и крещял: „Мразете ги!“ Но до какво доведе това? Градовете бяха бомбардирани и разрушени. Ако не бяха извършили всичко това…“
*Терезиенщат е комбинация от гето и концентрационен лагер близо до Протектората Бохемия и Моравия – днешна Чехия. Съществува за период от три и половина година – от ноември 1941 г. до май 1945 г. Предназначението на Терезиенщат е да служи за транзитен лагер за евреи, преди в крайна сметка да бъдат изпратени в центровете за унищожение в Аушвиц или другаде.
Лагерът е забележителен с ролята си на прикритие за масовите убийства. Нацистите сочат запазеното население, основно включващо много млади и много възрастни, които не могат да работят, като доказателство, че не всички евреи се депортират за умъртвяване и принудителен труд. Достига апогея си през 1944 г., когато Международният червен кръст получава разрешение да посети и инспектира обекта. Освен това за лагера е заснет пропаганден филм по начина, по който лагерът е представен на Червения кръст, със заглавие „Фюрерът дава на евреите град“.
Реално около 140 000 евреи са депортирани в Терезиенщат, почти 90 000 са депортирани на изток, за да бъдат убити, а други 33 000 умират в самия лагер, основно от глад, недохранване и болести.
