35 години от “неизбежната” Кръгла маса – през излъганите очаквания към мирния преход
Националната кръгла маса (НКМ) от 1990 г. бе неизбежен и нормален акт, който обаче бе дирижиран от кръгове в БКП/БСП, която и до момента не е дала официална оценка на това историческо събитие, спомогнало за мирния прехода от еднопартийна към демократична политическа система, но оставило след себе си и привкус на задкулисие, излъгани очаквания сред социалистите за надграждане, а не разрушаване на вече достигнатото, чиято първопричина се корени в отказа на НКМ да разгледа и приеме обвързващ документ за икономическото развитие на страната.
Това бяха част от основните мнения и оценки, които прозвучаха на организираната от Фондация “Солидарно общество” и Платформа “НовиВремена” дискусия “Националната кръгла маса от 1990 г. – градивната институция или политически цирк?”, провела се на “Позитано” 20, по повод на 35-годишнината от приключването на работата на НКМ на 14 май 1990 г.
За основа на дискусията организаторите предложиха статията на Георги Пирински, участник в НКМ, “Един опит за обективна оценка на ролята и значението на Националната кръгла маса и на изборите през 1990 година”, публикувана в брой 5 – 6 на списание “Ново време” от 2020 г., и проект за изводи и заключения за ролята и значението на НКМ.
В дебатите взеха участие: Георги Пирински, зам.-председателят на БСП Калоян Паргов, проф. Искра Баева, проф. Димитър Денков, проф. Емилия Масларова, проф. Светлана Шаренкова, председателят на БАС Евгений Белий, проф. Васил Проданов, експертът по лидерство и национална сигурност проф. Димитър Иванов, леви интелектуалци и журналисти.
„Оценките за работата и резултатите от НКМ са и остават диаметрално противоположни. Същевременно тя остава в съзнанието на обществото като пример за постигането на необходимото съгласие в моменти на най-остра политическа конфронтация“, даде тон на дискусията модераторът Георги Пирински.
Той обърна внимание, че 35 години след края на НКМ социалистическата партия няма официална оценка на това събитие. От реплика на Калоян Паргов стана ясно, че такава оценка днес няма, защото в ръководството на БСП през годините е имало хора със силно критични оценки спрямо ролята на НКМ, защото я възприемат като легитимиране на прехода от социализъм към капитализъм и като суспендиране на Конституцията на НРБ.
Кръглата маса беше неизбежен и съвършено нормален акт, коментира историкът проф. Баева. Тя легитимира донякъде БСП в очите в обществото, се чу от залата.
НКМ беше дирижирана от кръгове в БСП, отбеляза пък проф. Денков. Според него това се доказва от обстоятелството, че ДПС в лицето на Ахмед Доган не са били представени като отделна страна, а Доган е бил част от преговорната група на СДС. „Имаше камуфлаж на преразпределянето на властта, което доведе до спад на БСП още при Виденов“, отбеляза философът.
Един от основните упреци към резултатите от Кръглата маса бе, че редовите социалисти са се надявали тя да доведе до общество с по-справедлив, дори „истински“ социализъм, както си спомняха съвременници на събитията, а в резултат са получили легитимиране на възстановяването на капитализма. Проф. Васил Проданов отбеляза пропуснатия шанс на социалистическа България тогава да поеме по китайски или виетнамски път на развитие, с което несъгласие изказа водещият Георги Пирински. „Живков не искаше да погледне истината в очите, че България фалира, ние нямахме валута накрая“, сподели Пирински, към момента на Кръглата маса зам.-председател на БСП, а преди това вицепремиер в правителството на Георги Атанасов.
Българската икономика беше много тясно свързана с икономиката на страните от СИВ и по-специално със съветската икономика, ние бяхме в съветската зона на влияние и китайски път на развитие не бе възможен, опонираха други участници.
Пътят ни към капитализма започна не с Кръглата маса, а в началото на 1989 г., когато заработи Указ 56, смята проф. Денков. „Хората, които спечелиха от процесите, не бяха тези, които седяха около Кръглата маса“, каза Пирински, освен преговорите в зала 6 на НДК имаше и една друга зала, на горен етаж, където се вземаха решения, допълни той, визирайки циркулиращите през годините публикации за т. нар. Шарено политбюро, включвало тогавашните лидери на БКП/БСП и други водещи фигури към онзи момент. Той посочи като голям пропуск и дори намекна за съзнателен пропуск на НКМ, че не е бил приет съгласуваният от експертите, но отхвърлен от СДС документ “Основни принципи и съдържание на икономическата реформа”, който да даде насоки за формиране на социална пазарна икономика. Така впоследствие се даде примат в конституцията само на частната собственост, а другите видове собствености бяха второстепенни, коментираха участници.
„Бях на Кръглата маса, но като много млада тогава, не съм вземала участие“, сподели спомени Емилия Масларова. Нашата партия няма за какво да се срамува от участието си в Националната кръгла маса – коментира тя, но, добави: – Тогава имаше морал, търпимост, достойнство и национална отговорност.“
