Мартин Карбовски: Пролетариат и планктон
Дойде денят, който офисния планктон осъзна, че е прецакан от пролетариата. Шофьорите взимат 4000 лв, а в офиса планктона взима 3000 лв. Инфлация няма и тя не е темата. Докторите да не се оглеждат в този пример.
Преди години се опитах да обясня на любимия си майстор плочкаджия, че парите му на месец превъзхождат няколко пъти редакторската заплата. Старецът каза, че от соца насам чантаджиите стават много и няма място за толкова вождове и само един фаянсов индианец. Майсторите са философи докато не се разболеят. Тогава идва време докторите да философстват.
Последните двадесет години с помоща на ЕС и новата евромечта се създаде нова класа, офисен планктон, който дори роди свое политическо крило – ППДБ. Това се случи по време, когато пролетатиатът изгуби своето политическо представителство в лицето на БСП.
Роенето на офисен планктон и културен крил имаше своята технологична почва. Но ужас – няма кой да ги вози, въпреки гениалността на изобретението тротинетка. Повечето от този планктон реши, че няма нужда и от шофьорска книжка. Както при жадувания комунизъм – очакваше се, че обществения транспорт ще е така развит, че няма да има нужда от коли. Зелено ни ставаше пред очите.
Но фаянсаджията и шофьора, готвачката и чистачката са нужни на всяка цивилизация. Дори и на цивилизацията на инфлуенсърите.
Така върху трупа на старата земеделска каста у нас се оформиха две нови касти – кастата на красивите продавачи в интернет и кастата на монтьори, шофьори и прочие умни хора, които не се пренадаха на прогреса.
Казват, че в Китай шофьорите са излишни. Но у нас заради корупцията, която купува стари трамваи – те са незаменими.
Днес с радостта на кибик и сеирджия, работил и мръсна, и стерилна работа аз наблюдавам краха на професори (много бе), интелигенция, търговци на нещо, женски професии, журналистика даже – милиарден офисен планктон, който няма кой да го вози. Планктонът обра банката защото беше на мода.
До днес, в който се оказа че обирджиите на банката няма кой да ги вози.
И за мен се отнася – нямаме шофьор нашия екип. Защото нямаме пари. Просто не мога да плащам на шофьор толкова, колкото плаща държавата на шофьор.
Както се казва – да ви пикам на икономиката. И на образованието! Произвеждате неука интелигенция, вместо да произвеждате умни работници.
Пиша това, за да злорадствам – смяната на бушони вече е десетки левове— защото забравихте, че баба ви е орала на нивата. С ръце и рало, не с приложения. И технологията не е всичко. И офисния планктон, който е пример за деволюция, днес разбра, че монтьорът иска повече пари от него. Всички са възмутени.
Но всичко е нормално.
Това е следствие от високомерието на планктона – той знае да натиска копчета, дори не знае за ДВГ и Николаус Ото. Не знае за храната и чистотата. За ватмана и медсестрата. Планкто-риата се самозабрави и се постави над санитаря. Икономиката на “ръководителите” и нещопродавачите свърши.
Няма да ви возим, казва пролетариата, без който нито една икономика не може. Не е куул, ще каже планктона.
Куул-муул – тва е положението. На ваш език – тейк ит, ор лийв ит.
