НУЖНА ЛИ НИ Е СЕГА ПРОГРАМНА ДИСКУСИЯ?

Този въпрос възникна в хода на една дискусия на тема „Демократичният социализъм – илюзия или императив?“  от края на м. април т.г. с основен доклад на проф. Боян Дуранкев, озаглавен  „Икономическата система на социализма“. В ръководните кръгове на БСП понастоящем очевидно надделява мнението, че сега е нужна не програмна дискусия, а практически мерки по конкретни управленски въпроси; явно се приема за нормално, че вече трети месец след 51-ия конгрес партията остава без програмно обоснована резолюция за актуалния политически курс на БСП.

Само че такъв избор – практически мерки вместо програмно развитие – е повече от несъстоятелен, тъй като двете са неразривно свързани. Без програмен ориентир текущата политика изпада в плен на безпринципни компромиси, а без пряка връзка с практиката идейните търсения затъват в безполезна схоластика. Тази истина намира потвърждение днес в светлината на ключовите въпроси, пред които се изправяме през настоящата 2025 година. Нека откроим само три от основните, които изискват именно програмно осмисляне. Първо,

каква е политическата оценка на БСП за съвременното състояние на страната?

След стоте дни на правителството ръководството на партията отчете процеси на стабилизация, в т.ч. и благодарение и на действията на БСП по важни въпроси на доходите и енергетиката. Но такава частична оценка далеч не отразява кризисното състояние на обществото, белязано от  отчуждение и апатия, съчетани с гняв и агресия, особено характерни за немалка част от младото поколение. Признание за това особено тревожно състояние е и намерението за преподаване на добродетели и религия в училищата.

Именно БСП е длъжна въз основа на своята програма да посочи, че същинският проблем са разрушените връзки на солидарност в обществото в резултат на всевластието на парите, „свободния“ пазар и последиците от безогледната приватизация, формирали драстични разломи между малцина свръхбогати и огромното мнозинство с недостигащи за пълноценен живот доходи. Такава оценка е нужна не като самоцел, а напротив – като отправно начало за формулиране на политическия курс на партията днес.

Първият постулат на такъв курс следва да стане повелята „пазарна икономика – да; пазарно общество – не“! така, както гласи Програмата на БСП за свободни граждани, справедлива държава и солидарно общество. При това не само по принцип, но и в момента като категоричен отказ парламентарния и политически живот да се диктуват от така нареченото „Ново начало“, безвъзвратно белязано със стигмата на крупномащабна корупция.

По-нататък, нужно е партията ясно да назове дълбоката криза на формиралия се партийно-политически модел на задкулисни зависимости от олигархични кръгове. Той произвежда партии, които вместо да изпълняват конституционната си функция за формиране и изразяване на волята на гражданите, се превръщат в проекти, подвластни на лобистки интереси.

За реална стабилизация, както и за траен прогрес е необходим курс за постепенно връщане на гражданите към активно участие в политическия живот като решаващо условие за личното им благополучие и за просперитета на страната. Само на тази основа може да се гради нужното доверие към институции и платформи, които са недвусмислен израз на свободната воля на българските граждани в условията на реално функционираща демокрация.

Впрочем, каквито и да са критиките и интерпретациите на предложението на президента Радев за провеждането на референдум дали България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 година, тази инициатива обективно представлява първа реална стъпка в полза на ангажирането на гражданите в демократичен процес на вземане на решение по въпрос от непосредствена важност за техния личен живот и за непосредствената перспектива пред страната.

Паралелно с оценката за процесите в страната, пред партията възниква необходимостта да формулира виждането си по въпроса

какво съдържание придобива идеята за социализма в новата ера на дигитализация и изкуствения интелект?  

Социалистическата партия може да обоснове курс в полза на достоверна представа за социализма  само въз основа на цялостна критична характеристика на днешния вече пост-либерален капиталистически начин на производство и разпределение. Става дума вече не толкова за присвояване на печалбите чрез механизмите на капиталистическия пазар, а за пряко извличане на колосални ренти чрез технофеодално „закрепостяване“ на отделния потребител към „технолордовете“ – свръхмонополни доставчици на услуги и стоки, благодарение на собствеността им върху съвременните дигитални платформи. /по Варуфакис; „„Тръмп и триумфът на технолордовете“, публикация на този сайт от 4 май т.г./.

Същевременно, все по-широко приложение във всички сфери на обществения и икономическия живот придобиват все по-усъвършенствани варианти на изкуствения интелект. В ход е особено интензивна дискусия, усъвършенстването и прилагането на версиите ИИ да е подчинено не на частните интереси за максимизиране на капиталистическите свръхпечалби, а напротив – внедряването им да е подчинено преди всичко на интересите на обществото за създаване на перспективни работни места и култивиране на хуманизирана публична среда. За отбелязване е, че по това съдбовно предизвикателство на нашето време току-що избрания папа Лъв ХIV още в първото си послание категорично се изказа в защита на правата на труда, в т.ч. и на синдикалните организации.

Тук заслужава да се спомене, че в областта на ИИ, като алтернатива на американските компании, преследващи максимални печалби, все по-осезаемо /и противоположно на сложилите се очаквания/ се налагат китайски фирми, предлагащи ИИ модели с най-малкото равностоен капацитет при многократно по-ниски разходи за създаването им и на съответните силно конкурентни цени. Нещо повече, в Китай тяхното внедряване в практиката видимо е подчинено на далеч по-внимателен подход за решаване на предварително зададени задачи на децентрализирана основа съобразно конкретните условия и рискове.

Всъщност съвременните мутации на капитализма, поради разрушителните последици от тях за обществото и природата, все по-настойчиво поставят на дневен ред въпроса за  самото съществуване на системата, както и за възможните алтернативи. В тази връзка нова актуалност придобива и представата за социализма на ХХI век като движеща сила за преодоляване на капитализма, както и въобще възможен ли е такъв  в новите глобални реалности, доколкото доминиращото мнение днес е, че „всичко е капитализъм“, както и че едва ли не е по-трудно да си представим неговия край, отколкото края на света!?

През годините към съществителното социализъм бяха добавяни широк набор прилагателни – държавен, реален или авторитарен, пазарен или тоталитарен, а периодично – и модерен. В програмните документи и проекти на БСП от изминалите 35 години бе възприето понятието демократичен социализъм в противовес на практиката от предходните 45. В последно време обаче то все по-настойчиво се поставя под въпрос като недостатъчно действено, доколкото се счита, че в крайна сметка си остава в рамките на капиталистическата система, макар и да предполага съществени модификации.

Затова преди всичко е нужно да си припомним коя е определящата същност на социализма като обществено-икономическа система. За целта няма да сгрешим, ако си припомним отговора на Димитър Благоев на въпроса „що е социализъм и какво искат социалистите?“ Ето и неговият пределно ясен отговор в неговото класическо произведение от септември 1891 година, непосредствено след Бузлуджанския конгрес: „/т/ова е голямо питане, но ще се помъчим да отговорим колкото се може по-ясно. Думата социализъм произлиза от глагола социализирам. А тая дума на български ще рече: правя нещо си да е обществено.“

Но какво следва да е по-конкретно днешната представа за социализма  в новите реалности на съвременния дигитализиран свят с все по-широко приложение на изкуствения интелект? Намерението да потърсим отговор на този въпрос от самия ИИ сякаш не дава убедителни резултати, както личи и от една публикация от 2 май т.г. на нашия сайт със заглавие „Модерният социализъм през призмата на изкуствения интелект“. Ето какво мисли /?/  запитания ИИ по този въпрос:  „/н/якои ключови приоритети, които според мен /т.е. според ИИ модела/ трябва да бъдат централни за една съвременна социалистическа партия, могат да включват следните направления: 1. по-добри условия на труд и защита на работниците; 2. борба с неравенствата; 3. достъпно и качествено здравеопазване и образование; 4. подкрепа за демократични и социални права; 5. екологична справедливост и устойчиво развитие; 6. солидарност с международните трудови движения; 7. участие на младите хора.“  И по-нататък: „/е/дна истинска социалистическа партия трябва да бъде реформаторска и прогресивна, като същевременно да запази своите основни идеали за социална справедливост и равенство. Важно е да бъде близо до хората и да предлага конкретни решения за техните ежедневни проблеми, но също така да има висока морална и етична визия за бъдещето на страната.“

Но тази формула явно не може да претендира за определение за „модерен социализъм“. Очевидно ИИ се е оказал неспособен да отиде отвъд модела на класическата социална демокрация с нейните реформи за ограничаване на експлоататорската същност на частнокапиталистическия начин на производство и разпределение. Реформи, донесли през изминалите десетилетия същностни подобрения в живота на милиони хора, но останали си в рамките на капиталистическата обществено-икономическа система и нейната експлоататорска същност.

Затова е необходимо далеч по-задълбоченото идейно-програмно изследване на съвременната интерпретация на социалистическата идея като всеобхватен процес на обобществяване, на социализация на основни сфери на икономическия и обществения живот. Закономерно възниква и въпросът, кои са силите, заинтересовани и способни да станат носители на такъв процес. Идентифицирането на такива сили изисква обективен анализ на класовата структура на съвременните общества и на ролята на различните разновидности наемен труд като техен потенциален носител.

Което на свои ред предполага формирането на ясно съзнание в средите на споменатите класови общности за тяхната мисия за социализация на икономиката и утвърждаване на труда като неотменна ценност и на солидарността в обществото. Задача, на която социалистическата партия е длъжна да се посвети без да се смущава от употребата на думата социализъм и то с прилагателното демократичен и като отрицание командно-административното разбиране за него, и като израз на неговата същност на преодоляващ капитализма процес.

Което отвежда към прякото предизвикателство пред партията днес, а именно,

как да успее БСП да възстанови мястото и ролята си на водеща политическа сила?

Решаващото условие е БСП да осъзнае изначалната причина за съществуването си – последователната защита на жизнените интереси на всички социалните класи, чийто труд  е обект на експлоатация в частнокапиталистически интерес. При това като на дело  доказва тази си роля чрез убедителни действия.

Такова действие е налагането на колективното трудово договаряне на заплати и условя на труд не само в държавните, но и във всички частни фирми като реална практика. За целта е нужна  както ясна програмна обосновка на императива за демократизация на работното място, така и упорита организационна работа из цялата страна във взаимодействие, там където е възможно, със структури на синдикатите.

Също така от принципно значение и активната защита и подкрепа на партията в полза на кооперативното движение като действена колективна система за организация на свободния труд на заетите в дадена сфера. БСП е длъжна да осъзнае програмната си отговорност за осигуряването на нормативен режим, стимулиращ учредяването и успешната дейност на различните видове кооперации във всички сектори на икономиката като особено важна предпоставка за възвръщане на доверието към партията.

Разбира се, наред с действия за трансформации в начина на производство, БСП е длъжна да се ангажира и в сферата на преразпределението за въвеждането на прогресивно облагане на доходите и имуществата, както и на европейските норми за бюджетните разходи като дял от БВП. Политики, които също изискват необходимата програмна обосновка.

Като цяло възниква нуждата от ново осмисляне на програмната постановка за Конституцията като основа на политиката на БСП на сегашния етап. Необходимо става не само  преутвърждаването на нейните основополагащи демократични норми, но и обосновката на проект за развитие на социалното начало, заложено в нея. Става дума преди всичко за нова редакция  на нормата за неприкосновеността на частната собственост, която да включва изискването за съобразяване на това право с интересите на обществото

Безотговорна самозаблуда е да се смята, че БСП може да постигне обрат в доверието към нея по пътя на съучастие в управление, подвластно на тандема ГЕРБ-СДС – ДПС-НН, независимо от едни или други социално-ориентирани придобивки. Правителствената програма за периода до 2029 година никак не предполага преориентация на страната в полза на една реално осъществима демократична социалистическа перспектива.  Затова особено важно става да се подеме сериозна дискусия в средините на партията и на левицата като цяло за програмните ориентири на нов политически курс на БСП като партия на демократичния социализъм на ХХI-я век.

Досега ръководството на партията остава длъжник по отношение на необходимостта от такъв нов програмен цикъл. Не на последно място и с неприемливото си мълчание по въпроса за продължаване на издаването на теоретичния орган на партията списание „Ново време“, носител на забележителната традиция на редовен преглед на умствения и обществения живот през призмата на последователния социалистически мироглед.

*

            Споменатото в началото обсъждане на темата за демократичния социализъм се състоя на 23 април т.г. в рамките на Дискусионния форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“. Програмата на Форума за тази година включва следните теми като принос към дължимата на партията и обществото дискусия по възлови въпроси на днешния и утрешния ден на България:

• Кризата на партийно-политическата система и динамика на електоралните нагласи;
• Геополитическата динамика и българската външна политика;
• Социално-класовата структура на обществото и програмни насоки за социализация;
• За състоянието и необходимите промени в образованието;
• Ролята на колективното начало и на кооперативното движене за култивирането на солидарно общество

с координатори съответни членове на Управителния съвет на Фондацията. Организацията и провеждането на дискусиите по тези теми си остава предизвикателство за предстоящите месеци до края на годината.

12.05.2025 г.