Проф. Румен Гечев: Ако станем членове на еврозоната, ще плащаме чужди дългове

– Проф. Гечев, защо напуснахте БСП, на която сте член от 1990 г.?
– По-скоро ръководството на БСП ме напусна. То направи поредица от действия, последното от които наистина преля чашата. Първо, някак си забрави, че почти 20 години партията ни се бореше срещу модела “ГЕРБ”, при който корупцията получи пълен разцвет. И след като същите хора преди громяха този модел с впечатляващо усърдие, сега се гушнаха с него и вкупом получиха министерски кресла. Второ, за цялото общество стана пределно ясно, че всъщност партия ГЕРБ е изцяло зависима от феноменалният лидер на „ДПС-ново начало”. Той всекидневно демонстрира как командва правителството с участие на социалистическата партия. Трето, сегашното ръководство на партията, фактически погреба проекта „Белене”, който може да осигури енергийният баланс на страната при ниски цени на електричеството за домакинствата и българския бизнес. Фалшивият героизъм, как видите ли сме постигнали  успех като не продаваме реакторите на Украйна буди усмивки. Защото това правителство оставя реакторите в калта, вместо да работят за икономиката и жизненият стандарт на хората. Четвърто, имаха наглостта да откажат правото на българският народ да се изкаже дали подкрепя или не влизането ни в eврозоната. И тук вече, за мен настъпи „Време разделно“. Очевидно проблемът не е само ръководството. То е избрано от Конгреса на партията, неговите действия са гласувани от Национален съвет и Изпълнително бюро. Прецених, че тези решения се разминават драстично с моите разбирания за обществени интереси, национална сигурност и национален суверенитет. Затова и напускам БСП, чиито висши органи подкрепят тези политики. От реакцията в социалните мрежи разбирам, че моята позиция се споделя от много членове на партията и нейни симпатизанти. Не е проблем, ако аз съм направил грешка в преценката си. Проблемът ще бъде фатален, ако аз и хората, които ме подкрепят се окажат прави.

– Разрушиха ли се напълно добрите отношения на БСП с президента? Какво смятате относно твърдението, че партията, издигнала Румен Радев за държавен глава, би го и свалила, защото с гласовете и на БСП е възможен импийчмънт?
– Сегашното ръководство на БСП остро критикуваше президента докато бяха в екипа на тогавашният председател Корнелия Нинова. После казаха, че това било груба грешка и демонстрираха затопляне на отношенията. Сега изведнъж пак са срещу президента. Не ми е удобно да кажа на глас как се характеризира такова салто-мортале. Що се касае до вероятността за импийчмънт, заради това, че държавният глава предлага допитване до народа – това е толкова абсурдно, че трябва да се обърнете за коментар към специалист по психоанализа. Добре познавам редовите членове на БСП. Изключено е те да подкрепят тази хипотеза във Вашият въпрос.

– Да преминем към един от най-актуалните въпроси – казахте, че влизането ни в еврозоната е свързано със сериозни рискове за българската икономика, която е най-слабо развитата в ЕС. Бихте ли посочили основните от тях?
– Да, има реални рискове, произтичащи от закона и нормативните механизми, по които действа еврозоната. Първо, Европейската централна банка (ЕЦБ) получава незабавен достъп и ще управлява валутния резерв на БНБ от около 42 милиарда евро, в т.ч. злато, конвертируеми валути и други активи на националната ни банка. Тоест, натрупаните от нас резерви, отиват под чуждо управление и ще бъдат използвани за „цели”. Второ, през последните години икономиката на еврозоната затъва в особено тревожни диспропорции. При ограничение на самата еврозона за държавен дълг до 60% от Брутния вътрешен продукт (БВП), средната задлъжнялост е почти 90%. При ограничение за бюджетен дефицит до 3% от БВП, повечето страни от зоната имат дефицити от 6-7%. По-голямата част от страните-членки на еврозоната са в икономическа криза или с растеж малко над нулата с песимистични прогнози за следващите 3-4 години. Самата ЕЦБ за 2024 г отчете загуба от близо 9 милиарда евро, а най-голямата централна банка – тази на Германия, две поредни години (1923-2024 г.) отчете колосални загуби от по 20 милиарда евро. Съгласно механизмът на еврозоната, ставайки неин член, ние трябва да плащаме солидарно, съобразно нашия БВП, в покриването на дългове, емитирани или гарантирани от ЕЦБ. България има сега държавен дълг 24% от БВП и бюджетен дефицит от 3%. Чудесно, само че ставайки членове на еврозоната ще плащаме чужди дългове. Бих казал откъде- накъде. Ние сме спазвали и отгладували финансовата дисциплина, докато богатите държави са трупали дългове и са поддържали огромни дефицити години наред. И то в грубо противоречие на собствените им правила и принципи!

– Защо твърдите, че нямаме никаква гаранция, че левът ще бъде обменен по сегашния фиксиран курс 2:1?
– Това не е мое твърдение. Този риск произтича от механизма ва вземане на решение от ЕЦБ. Там пише, че когато се приеме нова страна-членка на еврозоната, курсът по който се обменя националната й валута срещу еврото се определя от Управителния съвет на ЕЦБ. Да, досега три страни с Паричен съвет, т.е. с фиксиран валутен курс, а именно – Латвия, Литва и Естония преди десетина години бяха приети по тогавашния техен валутен курс. Но няма никаква законова гаранция или предварително писмено споразумение с ЕЦБ, че това се отнася и за България. Това обясних в детайли при обсъждането на този въпрос в Народното събрание през октомври 2024 г. Ако се запази 2: 1- чудесно. Но ако ЕЦБ приложи модела за изчисляване на реалния валутен курс нещата ще изглеждат доста различно. Нека да има черно на бяло, т.е. официални писмени гаранции от Европейската централна банка, че ще е 2:1. Но към днешна дата няма такива гаранции и това е проблем със сериозен потенциален риск. 

– Не веднъж сте казвал, че БСП е инициатор на участието на България в ЕС, че вие сте започнали този процес през 95-та година. Също при премиер социалист станахме член на Европейския съюз. Въвеждане на еврото не е ли естествен процес с приобщаването ни в съюза?
– Да, интеграцията на ЕС минава през три етапа: митнически, икономически и паричен съюз. Сега от общо 27 страни, 20 от тях вече са в третия етап на паричен съюз. Шест от останалите – Швеция, Дания, Полша, Унгария, Чехия и Румъния не са и категорично отказват дори да преговарят по този въпрос. Откъде-накъде само ние ще сме длъжни на бегом да влизаме в еврозоната, и то с извънреден доклад. Да не би някой да бърза към валутните ни резерви и към ресурсите ни за покриване на чужди дългове? Швеция и Дания проведоха референдуми преди повече от 20 години и техните народи казаха не. Правителствата и парламентите на другите четири страни също са преценили, че не е в техен интерес. Сега у нас се водят дискусии по въпроса, решават се междуинституционални спорове. Но е факт, че българското правителство и Народното събрание са решили страната ни да влезе в еврозоната. Проблемът е, че оторизираната от Конституцията ни институция, отговаряща за паричното обръщение – БНБ, отказва да представи аналитичен доклад за ползите и предизвикателствата от тази стъпка. Повече от скандално е, че Управителният съвет на БНБ отказва да разгледа изисканият от Народното събрание доклад по въпроса на членството на България в еврозоната, да гласуват за или против и да предоставят решението на НС. Да не би да допускат, че поемат твърде голям риск и може да им се търси в бъдеще съдебна отговорност? Повтарям, скандално е, УС на БНБ и нейният управител да не се произнасят официално по въпроса, което е тяхно конституционно задължение. Вместо това, политици на ниво ту-туу, определят съдбата на България за поколения напред.

– Как стоят нещата с дискутираният въпрос за националният ни суверенитет след приемането ни в еврозоната? Но нима страни като Франция и Германия са отстъпили суверенитета си и нали България все пак би имала представител в управлението на Европейската централна банка?
– Още от древни времена е прието, че суверенитета на една държава се гради върху три основни предпоставки: Първо, контрол върху дадена територия. Второ – възможност за самостоятелна законодателна дейност и трето – възможността да „исече” собствени монети или в съвремието да емитира национална валутна единица. Следователно националната валута е компонент на суверенността на една нация. Сега Централната банка на всяка държава провежда собствена парична политика, която е единият от основните два инструмента за управление на икономиката. Другият инструмент е фискалната политика на правителството. Участие в общата валутна зона, еврозоната, автоматично прехвърля субекта на паричната политика към Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. А това безспорно означава и трансфер на суверенитет с всички произтичащи от това икономически и политически последици. На този етап, посочените вече шест страни под един или друг предлог категорично отказват да се лишат от този суверенитет. Системата на управление на ЕЦБ поставя някои сериозни проблеми дали при този трансфер на суверенитет може пълноценно да се защитят националните икономически интереси. Вярно е, че Управителят на БНБ ще е постоянен член на Съвета за управление на ЕЦБ, но дяволът е в детайлите. Гласуването е в зависимост от така да се каже дяловото участие на отделните страни в банката. Четири гласа имат пет страни – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия и тези страни мат постоянно място в Съвета за управление на ЕЦБ. . Останалите 15 страни имат 11 гласа. Интересно нали? Но страните-членки са общо 20, така че при вземането на решения се прилага ротационният принцип само за „второто качество”  страни, като всеки месец те си сменят местата. Така първите пет богати, водещи икономики по същество диктуват паричната политика, която ще бъде в чии интерес – на основните играчи или на периферията? Следователно, няма защо да се заблуждаваме. Управляващите се опитват да внушават, че видите ли, като станем членове на еврозоната, ще участваме наравно с другите страни-членки във вземането на решения на паричната политика. Да, ще участваме, но като ръкопляскаме на решенията на петте водещи икономики, произвеждащи над 60% от БВП. А при съществуващата драстична разлика в равнищата на доходите, на технологиите и конкурентоспособността, няма как обща парична политика да е в интерес на всички страни от еврозоната. Затова трябва да сме повече от внимателни за последиците от въпросния трансфер на паричен суверенитет и неговият ефект върху българският бизнес. Ротшилд не случайно беше казал „Дайте ми контрола върху паричното обръщение на една страна и въобще не ме интересува коя партия управлява”.

– А какви са прогнозите за икономическото развитие на еврозоната, а и на самия ЕС през следващите години?
– Прогнозите на самата ЕЦБ са доста песимистични и всеки може да ги види на уеб страницата на институцията. През следващите три години икономическият растеж ще бъде твърде нисък – под и около 1%, докато растежа на двата ни основни конкурента са САЩ – 2.5%  и Китай около 5%. С други думи, ЕЦБ предрича, че зоната ще продължава да изостава. Уви, към тази песимистична картина трябва да добавим влошаването на дълговата криза, защото последната година пак има повишаване на държавния дълг към БВП. Даже страни като Франция изпитват сериозни трудности по обслужването на дълга си, а в подобна позиция са Белгия, Гърция, Испания, Португалия и др. Затова защитавам позицията, че трябва да изчакаме с приемането на въпросните рискове. Това, че богатите страни ни искат за участник в решаването на техните дългови проблеми е разбираемо. Но не е разбираемо защо нашите управляващите изпадат в еуфория, когато ще се решават чужди проблеми за сметка на българската икономика, която става все по-последна в ЕС.