От санкции до дупка до дупката на санкциите
Европа трябва да намери разум и сили в себе си и да започне преки преговори с Русия
“Ние ще водим тотална икономическа и финансова война срещу Русия. Ние ще предизвикаме колапс на руската икономика… Ние ще стигнем до края. Ние сме се прицелили във Владимир Путин, ние сме се прицелили в олигарсите, но ще пострада и руският народ.”
“До края на деня Русия трябва да се съгласи с 30-дневно примирие. В противен случай Германия ще подготви нови, по-строги европейски санкции. Часовникът тиктака – остават 12 часа до края на деня.”
Първият цитат е на бившия френски финансов министър Брюно льо Мер, от негово интервю, дадено на 1 март 2022 г. пред радио France Info.
Вторият цитат е от говорителя на германското правителство Щефан Корнелиус от 12 май т.г.
Между тези два цитата не просто лежат три години санкционна война, а се е поместила цялата нищожност на обединена Европа да влияе на процеси, за чието започване носи отговорност.
На четвъртата година от решителните заявления за тотална икономическа и финансова война, която да доведе до колапса на Русия, ЕС се докара дотам, че поставя ултиматуми за 30-дневно примирие, защото прокси силата му се задъхва, който ултиматум бе подминат с презрение, от което произлезе унизително мълчание.
Конфузът е пълен. Но не искат да го признаят и това е огромен проблем и потенциално огромна заплаха за всички нас.
Санкции, санкции, санкции до дупка срещу Русия. Това чуваме от 2014 г. до ден днешен. Санкции, за да няма война, това ни казват, но въведените към средата на март 2025 г. 28 595 санкции нямат ефект, както показа досегашната практика и многобройните признания на специалисти.
Преди дни журналисти попитаха френския президент Еманюел Макрон доколко изобщо са полезни тези санкции. Макрон настоя: “Да, има начини за заобикалянето им, Русия се адаптира, но те са ефективни!”
Окей, но как точно се проявява този ефект? Като изключим, разбира се, негативния ефект за европейската икономика.
След 16 пакета санкции на ЕС срещу Русия, които по никакъв начин не промениха нейната политика, нито са повлияли видимо на случващото се на бойното поле, сега предстои 17-ият пакет, и вероятно ще започне подготовка на 18-ия.
Говори се усилено за т.нар. вторични санкции. Т.е. санкции срещу държавите, които търгуват с Русия. И сега има такива, и те не действат, както се очакваше. Но в американския Сенат (а европейците признават, че без САЩ начинанието е безсмислено) е внесен законопроект за 500-процентови мита върху тези държави. Тези страни са известни – Индия, Китай, Турция и т.н.
Да помислим. Току-що САЩ претърпяха тежък провал в опита си да водят митническа война с Китай, ставаше дума за 145% мита върху китайския внос, а сега, заради Украйна, не заради икономическия интерес на САЩ, ще наложат 500% мита?!?
Санкциите влияят на руската икономика негативно. Това е извън всякакво съмнение. Когато ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции (и един от основните преговарящи с екипа на Доналд Тръмп) Кирил Дмитриев казва: “Руската икономика се чувства абсолютно комфортно в условията на санкции”, той хитрува.
От края на миналата есен в западната преса, особено в британската, зачестиха статии, чиито автори настояваха санкциите да продължат и през 2025 г., защото вече се усещал кумулативният ефект от тях – инфлацията расте, Централната банка вдига лихвения процент, това води до ограничаване на икономическата активност (и наистина води), това лято се очаквали масови фалити на компании, плюс, че руският износ пада – ето ти я рецептата за руския икономически колапс, макар и отложен във времето.
Проблемът на всички тези прогнози е един – същите автори през последните над три години пророкуваха този крах нонстоп, използвайки най-цветисти изрази. И се провалиха. Защо сега трябва да им имаме доверие?
Любопитно е, че тази вълна от публикации съвпадна във времето с президентските избори в САЩ и победата на Доналд Тръмп, който обеща на избирателите да спре войната, като промени подхода на Америка към нея. И той го прави.
Промененият подход на САЩ към санкционната политика спрямо Русия би обезсмислил до голяма степен европейските усилия, това се признава в Стария свят. Оттук и тези апели – Не спирайте, остана още малко да ги притиснем и готово!
По съвпадение, ако изобщо е такова, с провеждането на преговорите в Истанбул между Русия и Украйна Морган Ортагъс – помощничка на Стив Уиткоф – специалният пратеник на Тръмп, направи изявление, че предишният подход на Запада към конфликта, основан на стратегията за изтощаването на Русия, се е оказал неефективен. И че няма нито един исторически прецедент, който да сочи успех на такава стратегия.
Това е в пълно противоречие с неизменната и праволинейната политика на ЕС – санкции, санкции, санкции до дупка. Само че санкциите изправиха Европа пред дупка.
Всеки санкционен натиск има предел. Крайната точка на санкциите е търговската блокада. При това физическата търговска блокада. Русия частично се намира в такава по сухопътните си маршрути през Европа. Остава да се прережат морските през Балтийско и Черно море. Това е война.
Логичното продължаване на санкциите, от страна на Европа, до най-крайната им форма – въоръжената търговска блокада, е пряк път към влизането на Европа във война с Русия, която много бързо може да прерасне в ядрена. Т.е. това не е решение, защото никой не е заинтересован от него.
В събота президентът на Турция Реджеп Ердоган каза, че конфликтът в Украйна нямал военно решение. Това е дипломатическо клише, защото конфликтът има военно решение и то ще бъде в ущърб на Киев, колкото и дълго да продължи войната. Но основният конфликт – между Русия и Запада, наистина няма военно решение, по силата на ядрения фактор, който изправя страните пред неразрешима дилема – да умреш втори, за да умре другият първи.
Тупикът, който се намира в дъното на конфликта между Русия и Запада, предполага, че в някакъв момент ще се стигне до преговори. Това, което в момента правят САЩ, които осъзнават повече от европейците стратегическата невъзможност да се продължи с конфронтационната линия.
Да вземем последната родена идея в ЕС – забранителни мита за целия руски внос. Малко статистика – през предсанкционната 2013 г. стокооборотът между Русия и ЕС е бил 406 млрд. евро. През предвоенната 2021 г. вече е бил 258 млрд. евро. А миналата година е бил 67 млрд. евро. Е, значи Русия успя да се справи със спада от близо 330 млрд. евро през годините, а ще се изплаши от изчезването на още около 70 милиарда. Сериозно?
Изглежда, че сегашните европейски елити просто не знаят как да излязат от ситуацията. И продължават по старата си линия – да се пробват с глава да пробият стената.
А защо вместо това просто не опитате да поговорите с руснаците? Иска се само разум и политическо мъжество. Или днес това е основната стока със санкции в Европа?
Тази публикация може да намерите и на страниците на в. “Дума” от 20 май, както и на сайта duma.bg.
