Корпоративните фалити растат от Европа до Япония

Корпоративните фалити в Япония са се увеличили с 5,7 на сто през април спрямо година по-рано до 828, което е най-високото ниво за месеца от 11 години насам, тъй като фирмите се борят с недостига на работна ръка и високите цени, показва проучване на консултантска компания, цитирано от агенция “Киодо”.

Данните отчитат фалитите на компании със задължения над 10 млн. йени (около 68 400 долара – бел. ред.), уточнява в. “Джапан таймс”. 

Фалитите, свързани с недостига на работна ръка, са 36 или рекордно висок брой за месец април от 2013 г. насам, откогато са налични сравними данни. Свързаните с повишаването на цените банкрути същевременно са 56.

По браншове най-много фалити са регистрирани в сектора на услугите, включително ресторантите – 292, което е с 10,6 на сто повече на годишна основа, следван от строителния сектор със 152 обявени фалита, и търговията на дребно със 106, според “Токио Шоко рисърч” (Tokyo Shoko Research).

Служител на компанията за пазарни проучвания предупреди за предизвикателствата, пред които са изправени малките и средните предприятия в Япония при осигуряването на достатъчно служители, тъй като те не могат да се придържат към нивото на увеличение на заплатите, наблюдавано в големите компании.

Последните официални данни показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония се е свил с 0,7 на сто през първите три месеца на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. Това е първият период на икономически спад от първото тримесечие на 2024 г. насам и отразява слабото потребление и спада в износа, което указва, че японската икономика е започнала да губи импулса от чуждестранното търсене, дори преди обявените от президента Доналд Тръмп на 2 април мита върху вноса в САЩ. 

Каква е ситуацията в Европа

На европейско ниво последните данни, обявени от Евростат, показват, че през първото тримесечие на 2025 г. спрямо последното тримесечие на 2024 г. фалитите на компании са нараснали в повечето сектори на икономиката – най-отчетливо в хотелско-ресторантьорските услуги, информация и комуникации, образование и социални услуги, но са намалели в строителството и транспорта.

Най-сериозен ръст на подадените декларации за фалит за периода има в Гърция (35,9 на сто), Швеция (22,7 на сто) и Естония (20,4 на сто). Най-голям спад е отчетен в Кипър (70 на сто), Малта (66,6 на сто) и Латвия (21 на сто). В България през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. компаниите, подали декларации за фалит, са намалели с 5,9 на сто, според европейската статистическа служба. 

В държава като Австрия, в която е регистриран ръст на фалитите през първото тримесечие на 2025 г., засегнатите сектори се оказват сходни с тези в Япония. Секторът на търговията на дребно в Австрия води с 299 случая на несъстоятелност, следван от строителството с 250 и ресторантьорството – 167. Общо са регистрирани 1134 случая на корпоративна несъстоятелност. Това е с 3,94 процента повече в сравнение със същия период на 2024 г., когато са отчетени рекордни нива на несъстоятелност, по данни на Алпийската кредитна асоциация. Като се включат и многото откази за обявяване в несъстоятелност поради липса на активи за покриване на разходите (861 случая, или ръст с 50,79 процента), броят на фирмите в колективна несъстоятелност се увеличава до 1995, което е с 20 процента повече от предходната година, сочат данните на асоциацията. 

Фалитите в България

У нас през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6,4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 88,5 на сто. 

Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на “Алианц Трейд” (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от КОВИД-19 – съответно със 7 на сто и 9 на сто, посочват от компанията.

“Заради спецификите в българското законодателство и тежките и дълги процедури за обявяване на несъстоятелност, ние следим тенденциите с внимание, но винаги в по-разширения контекст на промените в поведението на разплащане на българските фирми. Макар в сравнение със силно изразения ръст на фалитите на глобално ниво през миналите две години ситуацията у нас да изглежда по-спокойна, това не бива да ни носи излишно успокоение, защото има ясна паралелна тенденция за увеличаване на сроковете за издължаване на български фирми, а проблемните сектори се увеличават”, обясняват експертите на “Алианц Трейд” в България.

У нас традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост – сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90-120 дни. Като цяло строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120-180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция.

Така въпреки че на вътрешния пазар към момента не се отчита ясен ръст на случаите на несъстоятелност, длъжниците все по-често съобщават за сключени споразумения с Националната агенция за приходите за разсрочване на публичните им задължения, особено в транспортния сектор и строителството. Проверките показват, че все по-често се прибягва и до продажба или промяна в собствеността на фирмата (излизане или замяна на съдружник, промяна на формата). Длъжници все по-често информират и за реформи в бизнеса им, което води до допълнително забавяне в погасяването на дълговете. 

Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни.

Експертите на “Алианц Трейд” в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно.

Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2,3 млн. работни места, алармират още експертите.