Белобрадова в руски плен

Атаките на депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова и Ко срещу руския език са част от общия антируски курс на обединена Европа (това е сублимация на войната), при това те дори са малко позакъснели, както обикновено става в България. Процесите идват със закъснение при нас. Отмяната на отмяната на руската култура вече е в ход, ще дойде и тук някой ден.
Малка вметка. Преди години журналистът Георги Ифандиев написа една дълга поредица книги: “Сянката на Цион”, с антиционистка насоченост, но когато ги представяше по една от кабеларките, винаги казваше: аз не съм антисемит, имам приятели евреи.
И сега чувам пак нещо такова – аз не съм против руския език, аз имам любими руски произведения… и си продължава по темата – защо, защо, защо го учите този език, защо другите не го учат.
Аргументите на Белобрадова (такива всъщност няма, има агресивно говорене срещу самото изучаване, представено като отклонение от нормата в ЕС, недостойно по подразбиране) се свеждат до практически и икономически такива.
Никой, там където сме се запътили, не изучавал този език и никой не отива в Русия (или поне студентите са пренебрежимо малко), и “руската икономика е наполовина на белгийската” (от последното й интервю за в. “24 часа”), т. е. не си струва да се занимаваме с тази страна заради обема на нейната икономика, ерго учете китайски, а може и индийски и индонезийски.
Твърдението й, че руската икономика е наполовина на белгийската, е показателно за непосилната лекота, с която се дават прости оценки на сложни явления. Тук е мястото за класическия цитат: “Легкость в мыслях необыкновенная” (Хлестаков). Това е от “Ревизор” на Гогол, украинеца, баща на руската проза.
И тука опираме до една драма. България даде писмеността на други славянски народи (и на неславянски също), но (историята така се е разпоредила) най-голямата, световна литература, писана на кирилица, е руската. И тя ще си остане такава. Незаобиколим фактор. През него може само да се премине!
Това е фундаменталната причина да изучаваме този език, който на всичкото отгоре е (измамно) близък до българския.
Когато София Толстая получава на 20 ноември 1910 г. телеграмата за смъртта на мъжа й Лев Толстой, тя изпада в истерия и се затичва към едно от езерцата в двора на имението Ясна поляна. Готвачът я вижда, тича обратно към къщата и крещи: “Графиня изменившимся лицом бежит пруду” – “Графинята с изменено лице тича към езерото”.
В руския текст на пръв поглед има грешка. Липсва предлога “к” – “към”. Всъщност такава няма. Журналистът от петербургския вестник “Реч” Николай Ефрос, който разказва тази история, изпраща репортажа си по телеграфа и спестява някои думи, както е прието при телеграмите, за да намали цената й.
Но фразата “Графинята с изменено лице тича към езерото” заживява свой живот покрай друго, този път епохално произведение – “Златният телец” на Илф и Петров, където е също част от телеграма – изпратена от мошеника Остап Бендер до нелегалния съветски милионер Корейко.
Тази фраза става нарицателно на моменти на силна възбуда, предшестващи някаква кулминация. Когато тя настъпи, край нас най-тържествено ще премине цяла плеяда “графини” и “графове” от жълтите павета, “изменившимся лицом”. Не вярвате ли!? И Чехов не е вярвал. В “Писмо до учения съсед” той става автор на друга крилата руска фраза: “Това е невъзможно, защото това е съвсем невъзможно”. Но историческият процес, драги мои, историческият процес е неумолим…
Научих всичко това по-горе, защото използвам руски. Не мога да кажа, че го зная, или поне го зная умерено. Аз съм за умерен прогрес, разбира се, в рамките на закона.
Като заговорихме за Хашек. Той, милият, толкова добре е знаел руски, че е писал разкази на този език. Неговият знаменит герой, храбрият войник Швейк, също тръгва да изучава руски език.
Ето как го описва писателят Карел Ванек в “Швейк в руски плен” (дава се по руското издание, поради липса на българското подръка):
“Невъзможността да постигне споразумение с руснаците го измъчваше много. Той си спомни за събранията в Прага, на които оратори заявяваха, че руският народ ще спаси Чехия и че ще донесе нейното освобождение. И ако сега попитат Швейк какво мисли за руснаците и чехите, той би казал:
– Те говорят добре и пият здраво бира, всички тези депутати; те са бъбриви и глупави, като стъпалата на Петринската кула. Никой от тях нищо не разбира…”
Написано е преди 102 години, но и днес е така, никой от тях нищо не разбира.