Националната кръгла маса от 1990 година най-градивната и ефективна институция след 10 ноевмври 1989 година

Уважаеми участници в днешната среща,

От известно време ние поддържаме един Дискусионен форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“. На 14 май т.г., по повод на годишнината, която днес отбелязваме, в нашия форум обсъдихме един текст относно някои изводи и заключения по темата: „Националната кръгла маса от 1990 година – градивната институция или политически цирк?“, който днес бих искал да споделя с Вас.

„Националната кръгла маса заседава от 3 януари до 14 май 1990 г., като последователно обхваща три етапа – първоначални консултации от 3-4 януари; подготвителни преговори от 16-18 януари и преговори по същество от 22 януари до 14 май.

БСП стана съорганизатор на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо  национално съгласие за неотложните действия за изход от дълбоката валутно-икономическа и социално-политическа криза, в която страната бе изпаднала в края на 80-те години на миналия век.  Това разбиране залегна в Декларацията за ролята и статута на Националната кръгла маса, подписана от съпредседателите Александър Лилов и Желю Желев на 12 март 1990 г. в следните формулировки:

– „Националната кръгла маса в България е конкретен израз на демократичния процес, започнал след 10 ноември 1989 г. На нея са представени реалните политически и обществени сили в страната, обединени от изключително отговорна и високохуманна цел – осъществяване на мирен преход от тоталитарно към демократично обществено устройство.“

– „Националната кръгла маса, чрез своето широко представителство, изразява политическата воля на българския народ и се превръща в гарант за необратимостта на демократичния процес.“

-„Задачата на Националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като необходима политическа предпоставка за решаване на най-важните политически, законодателни и социално-икономически въпроси.“

Същевременно обаче СДС на практика постави в основата на своите позиции тезата за „разграждане на тоталитарната система“. Отражение на това разбиране стана и отказът на СДС да приеме съгласувания на експертно ниво проект на споразумението „Основни принципи и съдържание на икономическата реформа“, основавано на следните постановки: „Политическите и обществените сили, представени на кръглата маса, са съгласни, че търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целия народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество“ и  следните основни начала:

• „Пазарът – основен регулатор на производството, размяната и потреблението. В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта, на икономическия, техническия и социалния прогрес.“
• „Многообразие на формите на собственост.Всички форми на собственост – частна, общинска, държавна и техните производни – кооперативна, акционерна, на обществени организации, на чуждестранни субекти и смесена са равни прел закона и се ползуват от конституционна закрила.“
• „Държавно регулиране на стопанската дейност. То се осъ­ществява посредством гъвкави институционни структури, обслужващи пазара, с помощта на икономически средства, включително смекчаване на неблагоприятни икономически, социални и екологични после­дици.“
• „Социални аспекти на икономическото развитие. Държавата провежда политика за създаване на равни изходни възможности на хората за реализиране на тяхното право на труд, доходи, жилища, отдих, здравеопазване, образование, достъп до културните ценности, благоприятна трудова и жизнена среда. Държавата осигурява със закони защитата на социално слабите категории от населението, на безработните и създава подходящи механизми за гарантиране на обществено признатия социален минимум.“

Кръглата маса от времето на провеждането й, както и в годините след това, от една страна се оценява като най-градивната и ефективна институция след 10 ноември, а от друга – като политически цирк и смъртоносна машина. Но не трябва да се забравя, че на Кръглата маса се взема решението за свикване на Велико Народно събрание, което да изготви и приеме нов Основен закон на Република България.

Договореностите, приети с подписите на всички участници десет документа – седем споразумения, две декларации и един кодекс –  изчерпателно уредиха всички въпроси, необходими за провеждането на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година така, че да се даде възможност на всички участници свободно да представят своите платформи и кандидати и да агитират за подкрепа от страна на избирателите – в т.ч. приетите на 14 май споразумения за статута на БНТ и БНР и предизборната кампания по радиото и телевизията и за гаранции за произвеждане на свободни избори, както и на Декларацията за участие на политическите емигранти в изборите и Етичния кодекс на предизборната кампания.

В предизборната кампания БСП  заложи на послания за национално съгласие и коалиционно правителство, каквото единствено може да гарантира спокоен и стабилен преход към демокрация, докато СДС подчини  кампанията си на внушения за изминалите 45 години като време на повсеместни репресии и упадък. Заслужава да се отбележи, че за 60 дни – в периода от 1 април до 1 юни 1990 г. – в БСП бяха приети нови 24 804 социалисти, от които 13 210 – жени, а я  напуснаха само 5 484 души. От началото на 1990 г. нови членове на БСП бяха станали общо 33 884 души, или почти два пъти повече, от колкото за цялата предходна 1989 г. Като се има предвид, че на 1 април 1990 г. БСП е наброявала 986 434 социалисти, може да се предположи, че милионният член на партията е бил приет в седмицата след 24 май.

Израз на възобновеното доверие към БСП стана забележителната победа на партията на първите многопартийни избори на 10-17 юни 1990 година. На първия тур на изборите, при над 90% избирателна активност и 6333 хиляди гласували по пропорционалните листи, БСП спечели 2887 хиляди гласа, или 48,5%, СДС – 2217 хиляди, или 36,2%, БЗНС – 491 хиляди, или 8,03% и ДПС – 368 хиляди гласа, или 5,75%. БСП спечели общо 211 мандата в 7-ото ВНС – 97 мандата по пропорционалните листи и 114 мандата в едномандатните избирателни райони.

СДС на практика не призна резултатите от изборите, поднови уличните протести и изостри до крайност опозиционното си поведение в Народното събрание. СДС се оказа неспособен да подчини дейността си нито на собствените си декларации в подкрепа на демокрацията, нито на своята отговорност пред страната,  като се оказа в плен на амбицията си да завладее властта – обстоятелство с крайно тежки последици за цялостното по-нататъшно развитие на България.

Спечеленото мнозинство във Великото народно събрание позволиха да бъде изработена и приета Конституцията на България – заслуга не само на БСП, а и на всички 314 народни представители, които тържествено я подписаха на  12 юли 1991 г. Основният закон на страната урежда съвременна България като демократична, правова и социална държава. Това, че тя все още далеч не е такава не е вина на Конституцията, а напротив  – следствие от несекващата съпротива на всички онези сили и кръгове, които или открито я отхвърлят, или подмолно я подриват.“

В допълнение бих искал да отбележа и следните моменти, свързани с темата, която обсъждаме. Единият се отнася до началото на същинската работа на Кръглата маса. На заседанията на 22 и 23 януари 1990 г. ръководителите на двете делегации последователно направиха основните си политически изказвания. В тях релефно се прояви същностното противоречие в подходите и позициите на едната и на другата страна:

На 22 януари Желю Желев заяви: „Започваме нашите разговори по най-важната тема, която интересува всички ни еднакво: разграждането на тоталитарната система в нашата страна…Става дума за един политически режим, за една политическа система, която беше насилствено наложена на българския народ с помощта на Съветската армия. …Не бива да си правим илюзии. Цялата репресивна система у нас продължава да съществува такава, каквато беше изградена от Живков. А репресивната система на Живков съвсем не е по-малка от тази на Чаушеску. И докато съществува тази система, ние с вас ще се намираме в положението на нейни заложници. Затова тя трябва да бъде разформирована, разградена, час по-скоро.“

На следващия ден, 23 януари, Андрей Луканов заяви следното: „БКП решително скъсва със сталинския модел на социализма, с неговите тоталитарни методи на управление. Именно този псевдосоциализъм, а не социализмът въобще търпи днес исторически крах пред очите ни. Но ние с още по-голяма решителност се обявяваме в защита на социализма, на демократичния и хуманен социализъм, който според нас единствен гарантира на българския народ оптимално съединение между съвременния стопански напредък и социалната справедливост и пълноценното духовно развитие….Веднага искам да подчертая, че нашето решително становище в полза на демократичния социализъм не означава, че ние не сме готови да търсим допирни точки и взаимодействие с всички, които са за изграждане на демократична правова държава и гражданско общество в България, независимо от политическите им убеждения.“

Към този момент – месец февруари, в средите на СДС, по думите на Петко Симеонов, „все по-ентусиазирано взема връх „общата лудост“, изразяваща се в „стила за присъствие в обществото – заплахите за стачки и улични действия бяха стотици. Всеки удряше с юмрук по масата за да бъде забелязан. Мисля, че началото и края на този стил даде „Подкрепа“ – заплахата за обща стачка през втората половина на декември 1989 /започна Кръглата маса/, окупацията на резиденцията в Бистрица, която завърши с фиаско. Но между началото и края могат да се наредят върволица от случаи, в които действието с ритник по вратата се смяташе за най-ефективно.“

И още един момент – за предизборната кампания на СДС тогава. Интересно е в тази връзка да се надникне в мисленето на привлечения от СДС именит френски специалист по предизборни кампании Жак Сегела, Според него, към онзи момент България е „страна с пасивно селско, недолюбващо руснаците население, което Западът бе смятал за съветско по душа, забравяйки, че потиснатият народ е като тихата вода.“ Оттам и първият съвет за „раздвижване на водата“: „трябва да нападнем първи и да разобличим противника. Представете си картата на България, границите на която са обозначени с бодлива тел.“

И накрая – една оценка на една авторитетна изследователка, която днес е тук сред нас /бел. ГП – имах предвид проф. Искра Баева в съавторство с проф- Евгения Калинова/ за Кръглата маса като „най-успешния и най-плодотворен период, по време на който се ускорява и канализира прехода; като най-сполучливата форма в българските условия за осъществяване на мирния и цивилизован преход, като най-градивната и ефективна институция след 10 ноември“.

Благодаря за вниманието.