Кеворк Кеворкян: Да търгуваш с Бог

Получихме поредното, вероятно и финално доказателство, че окончателно сме се предали. Банкерите от БНБ ни го казват, можем да им повярваме. Ето какво са решили те/цитат: „Върху гурта/назъбената част отстрани на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица “БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ”.

Време беше да ни подсетят, че можем да разчитаме единствено на Божията помощ. Но дали Той ще е толкова състрадателен, когато настояваме за неговата милост с една монета? И каква е гаранцията, че ще ни обърне внимание, заслужаваме ли изобщо това? Ние дори не сме сигурни, доколко сме истински набожни и дали – както казваше един автор – истински преминаваме през сърцето на Бог…

Натоварихме самара си с ЕС/НАТО/Еврозоната – а накрая опряхме до Бог.
А младите българи искали да работят четири дни в седмицата, по шест часа дневно. И това ни съобщиха по телевизията – сякаш е най-благата вест, с която специално ще зарадват Бог.
На 1 юни обаче видяхме една забележителна емисия на „По света и у нас“: вместо да се заплесват по детския празник с инфантилни изпълнения, новинарите от държавната телевизия си позволиха да ни кажат каква мрачна истина наднича зад него. Обекта за бедността при българските деца бе направо смразяващ. Чухме например, че немалко деца в България се хранят веднъж на ден. Веднъж на ден. Веднъж!
Какво повече трябва да ни кажат, какво повече трябва да чуем, за да проумеем, че това се случва в една нескопосана държава, дори дива. Толкова ли ни объркаха, че не можем да схванем цялата жестокост на този факт и оставаме безразлични.

Той изглежда още по-отвратителен, когато се сетим за глезотиите около „нашия“ Ф-16, който някак се домъкна тук. Защото и сто Ф-16 да цъфнат, те могат да осигурят сам една привидна сигурност за една държава, която е мрачно гето за немалка част от децата си. Те ще пораснат като бедняци и никога няма да се освободят от травмите си.
На 1 юни телевизиите винаги ни сервират щедри количества изкуствена приповдигнатост, както и несръчни опити да въвлекат и децата в нея – опити, които по-скоро ги злепоставят. Репортерите сякаш не разбират, че най-трудно е да разговаряш с едно дете и млатят малките си събеседници с безпределно тъпите си въпроси, някои от тях са и нетърпимо жестоки; например не се свенят да попитат „Какво ще кажеш сега на Сияна?“/детенцето, убито на пътя…
В крайна сметка, по БНТ ни представиха една реална картина, която би трябвало да ни отрезви. Какъв празник на детето, когато всяко трето българско дете расте в лишения – и това вероятно завинаги го смачква. Сякаш сме се превърнали в Сомалия за хиляди наши деца, но изобщо не си даваме сметка за това, не се замисляме и за още по-мрачните последици от тази наша жестокост.
Не купувайте самолети, за да се харесате на „партньорите“ си – купувайте живот за децата, не отглеждайте бъдещи аутсайдери…

Някои телевизии се опитаха отново да премляскат дъвката за „Националната детска болница“. И сега не достигат педиатри и медицински сестри за функциониращите криво-ляво болници, няма и да има, защото се отнасят към тях непочтено – и изобщо не е ясно, откъде ще ги осигурят за новата болница. Но понеже тя ще е готова – хипотетично – едва през 2028 година, властниците са готови да обещаят всичко. Тук нищо не може да бъде провидяно по-далеч от носовете им, те са наясно с това и затова спокойно си играят с фантазии и кьорфишеци.
Такива хора не са в състояние да очовечат живота на децата.
Един футболен коментатор, който отдавна е известен с това, че няма никакъв контрол над езика си, каза тия дни, по време на мач от Шампионската лига: „Той/един от играчите не се видя пред себе си“. Звучи нелепо, поне на пръв прочит. Всъщност обаче, той неочаквано създаде един впечатляващ образ, което изобщо не сме очаквали от него.
„Той не се видя пред себе си“ – това се отнася за мнозина от политическата пасмина. Те не се виждат изобщо, нямат и желание да го правят. Да се видиш пред себе си – там, където е трябвало да се намираш
– това провиждане е изключително важно. Пак трябва да се изтъргуваме някак с Бог – понеже сме поразени от слепота за съдбата на българските деца.
По телевизиите често се чува възгласът „Аз обичам България“ – не само в едноименното шоу, изричат го по всеки повод, понякога и без повод – колкото да стане ясно, че изобщо не проникват до сърцевината на тази фраза, тя се е превърнала в набор от звуци. Ами, изоставените деца на България – могат ли и те да кажат, че я обичат? И какво всъщност трябва да й обичат? Живейте като скотове, но обичайте…
Тия дни, покрай мрънканицата за еврозоната, някакъв екзалтант се изпъчи, че сме имали страхове и от бежанското нашествие, но нищо подобно не се случило. Великата наивност на глашатаите.
Ами ония, около двеста хиляди бежанци, които пребивават тук – с неясни мотиви и намерения? И никой нищо не знае за тях, и тази глупост си позволяваме.
А това, че тук нищо не се случва, е заради нашата незначителност. Там, където нашествениците могат пределно да озвучат гнева и силата си не е преставало да се случва…
Впрочем, и тук, в самия център на столицата, имаше няколко дребни наглед инциденти, колкото да проверят рефлексите ни. И тогава, съвсем очаквано, предпочетохме да не се вгледаме в тях, стига ни да си повтаряме „Боже, пази България“…
„Пари Сен Жермен“ спечели Шампионската лига и докато французите се радваха, хиляди пришълци рушаха и палеха по „Шанз Елизе“. Европа не трябва да забравя, че ТЕ са Тук, и тук ще бъдат завинаги. С лекота смачкаха празника с един рутинен терористичен акт – този терор ще съпътства винаги Европа. Германката Меркел откри Третата, макар и необявена, Война – и няма извинение за тази глупост, ако е глупост, разбира се, а не нещо друго.
Изоставените български деца, извън всичко друг, ще трябва да оцеляват и при тези барутни обстоятелства. И в скоро време никъде няма да бъдат желани и приютявани – защото и коренното население на доскоро велики държави ускорено придобива позорния статут на бежанци в собствените си страни.
На нашите аутсайдери по рождение им остава да се надяват на силата на новата двуеврова монета.
Между другото, в телевизионните репортажи по повод 1 юни нито едно дете не спомена, че иска да му подарят книга.