Мяо – колоритният етнос от Югозападен Китай

Етносът мяо към 1990 г. се състои от 7,39 милиона души, основно населяващи провинциите Гуейджоу, Хунан, Юннан, Съчуан, Хубей, Гуандун и Гуанси-джуанския автономен регион. Те формират едно от най-големите етнически малцинства в Югозападен Китай, а някои групи мяо мигрират и в цяла Югозападна Азия.
Езикът на мяо принадлежи на сино-тибетското езиково семейство и е част от официалните диалекти в Китай. В миналото те са имали своя писменост, но днес тя е изчезнала. След 1956 г. малцинството се сдобива и с нещо като фонетични йероглифи. Разбира се, като част от китайската нация, мяо владеят съвършено и книжовния китайски език.
Корените на етноса могат да се проследят чак до племето чиъйоу – примитивно общество в централните равнини на днешен Китай. По време на династиите Шан и Джоу (17-и в. пр. н. е. – 256 г. пр. н. е.) предшествениците на мяо започват да изграждат свое царство по долните ръкави на реката Яндзъ. След началото на управлението на династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.) те постепенно мигрират в южните части на страната (днешните провинции Хунан, Гуейджоу, Юннан, Хайнан, Гуанси-джуански автономен регион и други).
Огромното разпространение и влиянието на различна околна среда води до различия в диалекта, имената и облеклото. Заради разновидностите в носиите и облеклата етносът се разделя на мяо с дълги поли, мяо с къси поли, червени мяо, черни мяо и т. н.
Те се занимават основно със земеделие, а също и с ловуване като допълнителен поминък. Културите, които отглеждат, са основно ориз, царевица, рапица, бяло рами, масло от камелия, дърво тунг и др. Климатът в местата, които населяват, е мек, с обилни валежи и областта е богата на ценни лековити билки като тиен ци, гастродия елата и др.
Мяо са създатели и на множество разнообразни и цветни форми на изкуство и занаяти, включително кръстат бод, бродерия, тъкане, батик и изрязване на хартия. Тяхната техника батик датира отпреди 1000 години. Моделът първо се рисува на бяло платно с нож, потопен в горещ восък. След това платното се вари в боя. Восъкът се стопява и оставя бяла следа на син фон. През последните години подобрена технология позволява отпечатването на по-сложни образи и много ръчно изработени изделия на мяо се изнасят и продават в цялата страна и в чужбина.
Представителите на общността обичат да пеят и да танцуват и са особено известни със своите любовни и песни за вино. Техният любим музикален инструмент е лушън. Той е водещ в повечето изпълнения, като в акомпанимент свирят често и флейта, барабани, фанфарни и духови инструменти.
Мяо изповядват анимизъм и почитат своите предци или дракони. Днес някои членове на това малцинство изповядват католицизъм или православно християнство.
В сравнение с конфуцианските принципи, традиционно приемани и прилагани спрямо жените в по-голямата част от Средното царство в миналото, културата на мяо е като цяло по-свободна в категоризирането на ролите на жената в обществото. Жените от мяо имат повече социална свобода. Те са известни със силната си воля и участието си в обществения и политическия живот на общността. Допринасят активно за обществените дела, образованието, културата и земеделието. Жените от малцинството са изкусни занаятчийке, които изработват бродерии, традиционни облекла, изделия и накити, които се продават в цял свят. Изработването на сребърните накити също е високо ценен занаят. Те показват и богатството на жените мяо. Както самите те казват: „Момичето не е момиче без сребърни украшения и бродерия“.
Въпреки че жените не са строго управлявани от мъжете, все пак техният социален статус е традиционно по-нисък. Мъжете изкарват прехраната и осигуряват поминъка. Жените отговарят за домакинството, обществената дела и допълнителните доходи на семейството. В последните години туризмът става огромно перо в икономиката на малцинството и жените получават повече и повече възможности за доходи.
Конфуцианството също оставя отпечатък върху мирогледа на етноса, въпреки че мяо имат своята уникална култура. От мъжете се очаква да са глава на семейството и да го осигуряват материално, а жените да са добродетелни съпруги и майки.
Жените имат свободата да избират сами съпруга си. Най-малкият син наследява родителите си. По-големите синове напускат семейството и построяват свои домове, обикновено в същия район. Най-младият син се грижи за родителите си и остава да живее с тях дори след като се ожени.
Основни празници за етноса са китайската Нова година, Празникът на планинските цветя (5 май), Празникът за опитване на новия ориз (между юни и юли), Празникът на чая и др.