Как да поискаме обявяване на личен фалит?

Процедурата е допустима само веднъж в живота

Тази седмица Народното събрание прие на второ четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен и като “закон за личния фалит”. С него за пръв път на български граждани, изпаднали трайно във финансови затруднения не по тяхна вина, се дава шанс да излязат „на чисто“ след детайлно описана процедура и производство пред съд.

От Министерството на правосъдието дадоха разяснения кой може да поиска личен фалит:

Само физическо лице, което не е търговец или предприемач и повече от 12 месеца е в затруднение да изпълни задължения с размер над 10 минимални работни заплати (в момента 10 770 лева). Друго важно условие е длъжникът да е добросъвестен – не е поемал непосилни задължения, не е мамил, да няма установени фиктивни разпореждания с имущество и т.н.

Хипотезите за недобросъвестност са подробно изброени в закона. 

А именно:

Да е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;

Да е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;

През последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

Се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството;

През последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решението за откриване на производството е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на основни жизнени потребности. Става дума за задължение, явно несъобразено с доходите и имуществото;

Да се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.);

Да е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

Умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

Не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

В хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това;

Се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение.

Какво трябва да направим:

Добросъвестният длъжник подава молба за откриване на производство по несъстоятелност пред районния съд по настоящ адрес. За да се развие производството, той трябва да има имущество, годно да покрие само началните разноски. 

След подаване на молбата са възможни три сценария за излизане от спиралата от задължения:

Първият – чрез погасителен план, одобрен от кредиторите и от съда. В него се описва как да се изплатят задълженията в следващите 3 г., разсрочено, с частично или цялостно опрощаване и др. С изчерпването на масата на несъстоятелността погасяването спира. 

Вторият вариант е осребряване на масата на несъстоятелността – продаване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на кредиторите. То също приключва с изчерпване на имуществото.

Третият вариант е за добросъвестни длъжници без имущество. При тях поради изначална липса на достатъчно средства за покриване на разноските, те биват обявявани в неплатежоспособност от съда, а производството по несъстоятелност спира за 1 г. Ако в този срок не се открие имущество, то се прекратява. Три години след това задълженията се зануляват. 

Докато се развива производството по несъстоятелност имуществото на добросъвестния длъжник се управлява от синдик, който може да е и държавен съдебен изпълнител (ДСИ). При назначаване на ДСИ се събира само държавна такса, от която длъжникът може да бъде освободен, когато е в тежко икономическо състояние.

Възможността за личен фалит не може да се използва повторно. 

Обжалване: 

Правилото е, че определенията и решенията на районния съд се обжалват само пред окръжния съд.

Последна инстанция ще е Върховният касационен съд само за: решения, с които се отхвърля молбата за откриване на производство по личен фалит; определението за прекратяване на производството заради неналични или отпаднали условия и решението за одобряване на списъка на приетите и неприетите вземания.

В 9-месечен срок от влизане на закона в сила министърът на правосъдието създава необходимите условия за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица. От този момент гражданите могат да започнат да подават молби за личен фалит пред съда.