ИСПАНИЯ ОТХВЪРЛЯ 5-ТЕ ПРОЦЕНТА ЗА ВЪОРЪЖАВАНЕ. А НИЕ?
По съобщения на Financial Times от 20-ти т.м., в навечерието на срещата на ръководителите на НАТО в Хага следващата сряда, на 25-ти юни т.г., министър председателят на Испания Педро Санчес е изпратил писмо до участниците, в което заявява, че Испания не приема предложението на президента Тръмп военните разходи на страните-членки в ускорен порядък да достигнат 5 процента от БВП. В прав текст Санчес заявява, че предложението е „неразумно“ и може да доведе до вредни последици за икономиката и социалното благосъстояние.
В посланието си испанският премиер сочи, че такъв скок на разходите за въоръжаване ще забави икономическия растеж на страната поради неизбежния ръст на държавния дълг и на инфлацията, както и поради отклоняването на ресурси от жизнено необходими дейности, като образование, здравеопазване и технологично развитие. Наред с това той изтъква, че стремежът за постигане на 5-процентовата цел неминуемо ще наложи повишаване на данъците, съкращаване на публичните услуги и на социалните осигуровки за гражданите.
По-нататък, самото разходване на средствата също поражда редица въпроси. Необходимостта от ускореното им усвояване ще накара страните да закупуват налично в момента оборудване, в повечето случаи от извън-европейски доставчици, което ще доведе до задълбочаване на проблемите за съвместимостта на системите, както и ще спъне развитието на собствена отбранителна индустрия.
Като решение за своята страна, Санчес предлага Испания или да бъде изключена от каквото и да било решение относно цели на разходите за въоръжаване, или да бъде възприета по-гъвкава формула, която оптимизира постигането им. При това, както се съобщава, още няколко страни-членки на Алианса изразяват несъгласие с настояването на Тръмп.
Позицията на Испания създава сериозно напрежение на вече проблематичната среща на върха на НАТО идващата сряда. Работата е в това, че организаторите вече са съкратили деловата част на срещата до пленарно заседание от час и половина, вместо тридневна официална програма, с оглед да предотвратят евентуално ранно напускане на Тръмп по подобие на това от срещата на Г 7 в Канада миналия понеделник, на 16-ти, по мнение на наблюдателите – раздразнен от присъствието на Зеленски, който отново е поканен да бъде в Хага, както и от посещението на Макрон в Гренландия на път за Г 7.
Възниква въпросът – а каква е позицията на българското правителство по предложението за 5-процентовата цел за разходите за въоръжаване. Ако за Испания те се оказват непосилни, какво остава за далеч по-слабата икономика на страната? Предвид допълнителните предизвикателства и рискове, които неминуемо възникват във връзка с очертаващото се членство в еврозоната, проблемите, посочени в писмото на испанския премиер явно с още по-голяма сила важат за България.
По вече утвърдила се порочна практика, у нас засягането на цели кръг въпроси относно 5-те процента разходи за въоръжаване се свежда до поредните политически коректни съждения за важността да се засилва отбраната и т.н.. Вместо поредното безкритично одобрение, остротата на въпроса изисква да се изработи обективно налагащата се позиция на несъгласие с натрапваното блиц-решение, която аргументирано да се отстоява и на предстоящата сесия, заедно с другите страни-членки, споделящи същото мнение.
Нещо повече – разглежданият въпрос пряко и непосредствено засяга БСП като лява партия, при това „съуправляваща“ страната. Има ли партията сетива, с които да усети ключовото значение на предстоящите решения на върха в НАТО и да осъзнае своята пряка отговорност за формулирането и отстояването на национално отговорна позиция в момента? Не е толкова страшно – премиерът-социалист Педро Санчес показва, че такава позиция може и е наложително да се отстоява.
Остава да видим, дали и у нас ще се намери подобна воля и решителност за защита на същностните национални интереси.
