Конфликтът на Израел и САЩ с Иран няма потенциал да се превърне в глобален

– През нощта на 22 юни в Близкия изток се случи това, което мнозина се надяваха да не се случи. САЩ се включиха във войната на Израел с Иран, като нанесоха удари срещу ирански ядрени обекти. Генералният секретар на ООН Гутериш характеризира американските атаки срещу Иран като опасна ескалация в региона на Близкия изток и пряка заплаха за международния мир и сигурност. Някои политически наблюдатели звучат още по-тревожно, смятайки че действията на САЩ са начало на трета световна война. Какво мислите за тези оценки?

– Тези оценки са преувеличени. Не смятам, че конфликтът има потенциал да се превърне в регионален или глобален. Почти 100 процента сигурно е, че Техеран, както и негови съюзници, например хусите, ще отговорят с удари срещу американски цели в Близкия изток. Какъв е потенциалът на Иран за такива удари? Не знаем точно. Дори и да има потенциал, защо да нанася мащабни удари, рискувайки още по-силен американски отговор? Дори и да има удари срещу американски обекти в Близкия изток, това не означава регионална война с участието на други регионални страни. Още по-трудно ми е да видя основанията, че конфликтът би се превърнал в глобален. Подписаният през март стратегически договор между Иран и Русия не предвижда военна помощ на едната страна при нападение срещу другата. Не ми е известно и за такива споразумения между Иран и друг негов съюзник – Китай.

– Иранският парламент вече гласува резолюция за затваряне на Ормузския проток, откъдето минава износът на петрол от Ирак, Саудитска Арабия и други арабски страни за Европа и Азия. Решението трябва да се утвърди от Националния съвет по сигурност на Иран. Предстои ли нова петролна криза с голям скок на цените на енергийните източници?

– Разбира се, запазва се рискът от ескалация, както и от затваряне на Ормузкия проток, ключова артерия, през която преминава около 20% от световния износ на петрол. Все пак против тази хипотеза говорят и следните факти – това би нанесло удар и на самия Иран, блокирайки неговия собствен петролен износ, както и износа за Китай. Второ, това би настроило регионалните страни, както и цялото световно обществено мнение, срещу Техеран. Така той от жертва ще се превърне във виновник. Дори и да има затваряне на Ормузкия проток, мисля, че то би било ограничено във времето и частично, например спиране на износа само в една посока – към Европа.

– С решението си да се атакува Иран Доналд Тръмп не погази ли брутално своите предизборни обещания да не въвлича САЩ в конфликти и войни, а да работи за мир в Украйна и на други места в света. Той не вкара ли САЩ във война, без да бъдат спазени и предприети в САЩ необходимите законови изисквания за обявяване на война?

– Забелязахме, че Доналд Тръмп не се включи охотно в тази война. Веднага след първия израелски удар на 13 юни Съединените щати дадоха ясно да се разбере, че само са били предупредени за него, но не са участвали в провеждането му. Не е ясно дали американските военни дават разузнавателни данни на Израел или участват в прехващането на ирански ракети. Ударът срещу Иран предизвика сериозен разкол вътре в движението на Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“. В него има „ястреби“, които подкрепиха такъв удар, и хора като идеолога Стив Банън, водещия Тъкър Карлсън, изданието „Американски консерватор“, които бяха против. Аз съм и юрист, но не съм експерт по американско конституционно право, за да преценя докъде се простират правомощията на президента да действа без одобрението на Конгреса. Струва ми се обаче, че става дума за политическа употреба за атака срещу Доналд Тръмп на един юридически въпрос.

– След сегашните агресивни действия на САЩ какъв ще бъде отговорът на Иран?

– Иран декларира, че ще отговори и вероятно се чувства длъжен да реагира, за да съхрани имиджа си. Очаквам обаче ударът да е добре калкулиран и премерен.

– Каква подкрепа може Иран да получи например от съюзниците си региона – “Хизбула“, Хамас и хусите?

– Всяка една от тези организации, както и иракските шиитски милиции в Ирак, бяха отслабени. Иран загуби и ключов съюзник – властите в Дамаск. Вътрешнополитическите калкулации в Ливан – желанието да бъде съхранена страната, като не се провокират безмилостните израелски бомбардировки – сковава възможностите на „Хизбулла“. Най-реална би била помощта на хусите.

– Що се отнася да Израел, вероятно Иран няма да се откаже да атакува израелската територия с ракети и дронове. Каква е в цифри и факти равносметката от военния сблъсък между Израел и Иран, както и за Израел?

– Колосални. В международната преса срещнах данни, че към събота, 21.06.2025 г., разрушенията в Иран са на стойност между 1 и 2 млрд. долара – жилищни сгради, площадки за изстрелване на ракети, петролни терминали, газовото находище „Южен Парс“, ядрени обекти и т. н. Иран е изстрелял ракети на стойност около 500 млн. долара. Израелското ПВО на ден изразходва ракети за 1 млрд. долара. Иранските удари са нанесли щети върху израелска инфраструктура, например централи на армията, МОСАД, рафинерията в Хайфа, цивилна инфраструктура като центрове за данни на технологични компании и пр.

На борсите по света имаше сривове на цени на акции, покачване на цените на петрола, така че последиците от започнатата от Израел атака, макар и косвено, засягат всички ни.

– Още не е ясно какви пораженията са нанесли американските атаки на иранските ядрени обекти. Но смятате ли, че Иран ще се откаже да развива ядрената си енергетика за мирни цели, което става под международен контрол?

– Първо, Иран твърди, че ядрените материали са били изнесени от обекта във Фордо преди месеци, както и че пораженията не са значителни. Не знаем дали това е така или не, но със сигурност стратегически Иран ще продължи да развива ядрената си програма. Тя е започната още по времето на шах Реза Пахлави и продължава и сега. Това е червена линия за Иран и той ясно е декларирал, че като суверенна държава има правото да вземе решение да разработва и ядрена програма за мирни цели.

– При тази ескалация възможно ли е да се подновят преговорите за иранската ядрена програма и особено за гаранциите, че Иран няма да произведе ядрени оръжия?

– През 2015 г., след дълги преговори и с усилията на върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини, беше постигнато подписването на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) – споразумение между Иран, европейските страни и САЩ, което гарантира, че ядрената програма на Иран ще бъде изключително с мирни цели. В него се определят графикът и договореностите за отмяна на свързаните с ядрената програма санкции срещу Иран. То беше одобрено и с резолюция и от Съвета за сигурност на ООН.

Споразумението предвиждаше Иран да обогатява уран до много ниски нива – под 4% и до 300 кг обогатен уран, като всички количества над това ниво се изнасяха по безопасен и контролиран начин извън страната. През 2018 г., около година след идването си на власт за първи път, Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от договора. Санкциите срещу Иран не бяха отменени. Европейските страни и другите участници в договора обаче останаха в него. Иран продължи да обогатява уран и придоби нови центрофуги за целта. Въпреки това Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) гарантираше чрез инспекциите си, че Иран не развива оръжейна ядрена програма. Въпреки това преди две трагични седмици дойде израелският удар.

Казвам „трагични“, защото ми се струва, че от иранска гледна точка нещата вече изглеждат така – имаме споразумение, но въпреки това не получаваме отмяна на санкциите. Не развиваме бойна ядрена програма, но Израел ни напада. Защо да се връщаме към нови преговори, какво ще спечелим от това? Връщането към нови преговори след предишен провал е трудно, но въпреки това настоящият кръг от преговори между Вашингтон и Техеран вървеше доста добре, макар че оставаха някои ключови въпроси за изчистване. Доверието между Иран и всички страни беше фатално накърнено от израелския удар и връщане към нови преговори след бомбардировките ще бъде още по-трудно. Мисля, че в Иран се засилват гласовете, които настояват за придобиване на ядрено оръжие като най-добра гаранция за сигурността на страната.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху вероятно се е надявал да влезе в историята като човека, постигнал исторически успех – елиминиране на иранската ядрена програма или смяна на управляващия режим в Техеран. Боя се, че той обаче ще остане в историята като израелския премиер, отговорен за най-масовото избиване на хора – ранените, осакатените до живот и убитите в Газа вече са над 200 000 души, и като политика, тласнал Иран към създаване на ядрено оръжие.

– Каква роля в сегашната взривоопасна ситуация за Иран и Близкия изток и свързаните с това предстоящи проблеми за Европа и света може да играе Европейският съюз, така че ситуацията да не ескалира по-нататък, а да се върви към политически решения в интерес на мира и сигурността?

– Както казахме, преди няколко години европейските страни не излязоха от т. нар. иранска ядрена сделка, когато САЩ го направиха. По принцип в миналото европейските политици обикновено се застъпваха за мирно решаване на конфликтите, но в настоящата ситуация видяхме съвсем друго поведение. Мога да определя като шокиращи становищата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на върховния представител по външната политика Кая Калас, които говорят за правото на агресора (Израел) на самозащита. Г-жа Калас очевидно не е на висотата на своята предшественичка Федерика Могерини. Приветствам усилията на европейската „тройка“ – Великобритания, Германия и Франция, която участваше и в СВПД за преговори и търсене дипломатическо решение. Единственото, в което се съмнявам, е с какви реални инструменти те разполагат, за да повлияят на ситуацията?

Има данни, че германски (тайно) и британски самолети (открито) са подкрепили израелкото нападение. Какви инструменти за сдържане на Израел имат тези страни? Дори и ако хипотетично приемем, че се постигне споразумение между европейците и Иран, как те ще гарантират, че Тел Авив няма отново да атакува Иран? Това поведение и крайно небалансираните позиции на ръководството на ЕС и на редица европейски страни ги направиха нерелевантни по иранския въпрос. Той ще бъде решаван много повече с Вашингтон, отколкото с Брюксел и европейските столици.