ЩЕ СЕ ПОУЧАТ ЛИ ДЕМОКРАТИТЕ ОТ ПОБЕДАТА НА ЗОХРАН МАМДАНИ*?

„Бъдещето на Демократическата партия няма да се определя от настоящото ѝ ръководство.“ Снимка: Julius Constantine Motal/Guardian

Демократическата партия се намира на кръстопът.

**ЗОХРАН МАМДАНИ е победител на вътрешните избори на Демократическата партия за кмет на Ню Йорк.(бел.ред.)

Тя може да продължи да прокарва политики, които поддържат счупена и фалшифицирана икономическа и политическа система, и да игнорира болката на 60% от американците, които живеят от заплата до заплата. Тя може да обърне гръб на мечтите на младото поколение, което, ако не променим тази система, вероятно ще бъде в по-лошо положение от своите родители.

Тя може да продължи да зависи от милиардери донори и консултанти, които нямат отношение към кампанията, и да харчи огромни суми пари за глупави 30-секундни реклами, на които реагират все по-малко хора.

Тя може да пренебрегне трагичната реалност, че десетки милиони американци се отказват от демокрацията, защото не виждат правителството им да разбира техните трудности и реалностите на живота им и не прави нищо по въпроса.

Или може да научи урока, който кампанията на Зохран Мамдани ни даде във вторник.

А той е:

Имайте смелостта да се заемете с реалните икономически и морални проблеми, пред които са изправени мнозинството от нашите хора, да се изправите срещу алчността и властта на олигархията и да се борите за програма, която може да подобри живота на работещите семейства.

Някои може да твърдят, че победата на Мамдани е била само заради стила и факта, че той е харизматичен кандидат. Да. Той е такъв. Но победата на Мамдани не се постига без изключителното гражданско движение, което се обедини около него. А това движение и хилядите ентусиазирани хора, които чукат на вратите, не се получават без икономическа програма, която да отговаря на нуждите на работещите хора. Жителите на Ню Йорк и всички американци разбират, че в най-богатата страна на света не бива да се борят всеки ден само за това да сложат храна на масата, да платят наема си или сметките си за лечение. Това са хората, за чието съществуване консултантите на демократите не знаят.

Мамдани е критикуван за своята „радикална“ и „нереалистична“ икономическа политика:

В момент на безпрецедентно неравенство на доходите и богатството, богатите и големите корпорации трябва да започнат да плащат справедлив дял от данъците си.

Искането, че когато много нюйоркчани вече не могат да намерят жилище на достъпни цени, трябва да се замрази повишаването на наемите.

Изискване, че когато пътуването до работа отнема голяма част от заплатата на работника, общественият транспорт трябва да бъде безплатен.

Изискване, че когато много хора с ниски доходи и работещи не могат да получат достъп до качествена храна за себе си и децата си, трябва да се създадат квартални магазини за хранителни стоки, които да са публична собственост.

Тези и други идеи не са радикални. Те може да не са това, което искат милиардерите, богатите спонсори на предизборни кампании и спекулантите с недвижими имоти, но те са това, което искат работещите хора. И може би, само е време да ги послушаме.

Победата на Мамдани не е заради „звездната сила“. В нея ставаше дума за силата на хората, за съживяване на демокрацията и отваряне на вратата за обикновените хора да получат контрол върху решенията, които влияят на живота им.

Важното е, че той не избяга от моралния въпрос, който тревожи милиони хора в Ню Йорк и в цялата страна: необходимостта да се прекрати военната подкрепа на САЩ за дясноекстремисткото правителство на Бенямин Нетаняху в Израел, което унищожава населението на Газа и кара децата му да гладуват. Мамдани разбира, че антисемитизмът е отвратителна и опасна идеология, но че не е антисемитско да се критикува нехуманната политика на правителството на Нетаняху.

Урокът от кампанията на Мамдани е, че не е достатъчно само да се критикува Тръмп и неговата разрушителна политика. Трябва да представим положителна визия и анализ на причините, поради които нещата са такива, каквито са. Не е достатъчно да поддържаме статуквото, което проваля повечето американци. Във време, когато надеждата е все по-оскъдна, хората трябва да имат усещането, че ако работим заедно, ако имаме смелостта да се изправим срещу мощните специални интереси, можем да създадем по-добър свят – свят на икономическа, социална, расова и екологична справедливост.

Ще научи ли сегашното ръководство на Демократическата партия уроците от кампанията на Мамдани? Вероятно не. Твърде много от тях предпочитат да бъдат капитани на потъващия Титаник, вместо да променят курса.

От друга страна, няма значение какво мислят те. Естаблишмънтът хвърли всичко, което имаше, срещу Мамдани – милиони пари от Super Pac, подкрепа от „важни хора“, враждебни медии – и все пак загуби.

Бъдещето на Демократическата партия няма да бъде определено от сегашното ѝ ръководство. То ще бъде решено от работническата класа на тази страна. Все повече хора разбират, че политическата ни система е корумпирана и че милиардерите не трябва да могат да купуват избори. Те разбират, че не бива да имаме безпрецедентно ниво на неравенство в доходите и богатството; че не бива да сме единствената богата страна, която не гарантира здравеопазване за всички; че не бива да отказваме на младите хора правото на висше образование заради доходите им; че не бива да имаме сериозна криза с достъпните жилища; че не бива да имаме минимална заплата, която е заплата за глад; че не бива да позволяваме на корпорациите незаконно да възпрепятстват синдикалните организации – и много, много други неща.

Американският народ започва да се изправя и да се бори. Видяхме това по време на многобройните събития „Борба с олигархията“, които проведохме в цялата страна и които събраха огромно множество хора. Видяхме това в милионите хора, които излязоха на митингите „Без крале“, които се проведоха този месец в почти всички щати. А вчера видяхме това на първичните избори на демократите в Ню Йорк.

Продължаваме напред. И никой няма да ни спре.

Thu 26 Jun 2025

Автор на публикацията:

Бърни Сандърс

Бърни Сандърс е американски сенатор и старши представител на опозицията в комисиите по здравеопазване, образование, труд и пенсии. Той представлява щата Върмонт и е най-дългогодишният независим депутат в историята на Конгреса.