Как Москва се възползва от иранско-израелския конфликт
Докато целият свят беше вторачен в Близкия изток и войната между Иран и Израел, в която за кратко се включиха и САЩ, руският президент Владимир Путин без много шум направи нещо много важно.
Както е известно, преди показния американски въздушен удар срещу иранските ядрени обекти, президентите на САЩ и Русия Владимир Путин и Доналд Тръмп разговаряха по телефона почти час. Руският лидер предложи да посредничи между Иран и Израел. Всъщност, истината е че Путин направи това предложение, защото разчита да извлече определена изгода от случващото се за страната си.
След разговора между двамата Тръмп изрази надежда за бързо разрешаване на ситуацията в Украйна. Тоест, Путин се възползва от хаоса в Близкия изток за да получи това, което искаше от САЩ – пространство за маневриране в руско-украинския конфликт.
Планът на руския лидер проработи перфектно. Възползвайки се от „източния вятър“ на иракско-израелския конфликт, той успешно привлече САЩ на своя страна по украинския въпрос. Позицията на Тръмп е ясна: докато Путин може да помогне за нормализиране на ситуацията в Близкия изток, Вашингтон няма да оказва натиск върху Русия в руско-украинския конфликт. САЩ могат да приемат, че Русия ще запази завоюваните от нея територии в Източна Украйна, което без съмнение е отлична новина за Путин. Неговата т.нар. специална военна операция в Украйна продължава вече повече от три години и Москва все още е в състояние да продължи да я реализира, въпреки че икономиката е подложена на натиск от наложените и санкции, а войниците на фронта търпят загуби. Тоест, Путин просто нямаше как да пропусне подобна възможност.
Междувременно, украинският президент Володимир Зеленски изглежда крайно притеснен и дори отчаян. Той трескаво публикува постове в социалните мрежи, призовавайки международната общност да обърне внимание на Киев. Уви, никой не го е грижа за него. Всички заглавия на световните медии са посветени на ирано-израелския конфликт и за статиите, посветени на ситуацията в Украйна, вече няма място. И, което е още по-лошо за Киев, Съединените щати внезапно изпратиха 20 000 ракети в Близкия изток, които първоначално бяха обещани на украинските въоръжени сили за борба с руските дронове.
Средствата за противовъздушна отбрана на Украйна са на изчерпване. Атаките на руските дронове и ракети стават все по-чести, а сирените звучат в Киев по няколко пъти на ден. Зеленски е толкова вбесен от случващото се, че публично се оплака на една от своите пресконференции, че Вашингтон е „предал съюзника си“. Но на Тръмп очевидно не му пука. В неговите очи Близкият изток е сто пъти по-важен от Украйна. Когато цените на петрола се повишат, американските избиратели ще обвинят за това своя президент. Докато въпросът, колко селища е загубила Украйна просто не е негов проблем.
Но и това не е най-лошото – така, южнокорейското правителство заяви, че не подготвя нова помощ за Украйна. Макар че южнокорейските оръжия не са най-модерните, страната може да произведе голям брой 155-милиметрови снаряди, използвани от украинските въоръжени сили. Нежеланието на Сеул да доставя оръжия на Киев ще ускори изчерпването на боеприпасите на украинската армия.
Изглежда, че Зеленски е в пълно отчаяние. Допреди няколко дни той все още се хвалеше с постиженията си на бойното поле, а сега не може да осигури успешното функциониране на украинската противовъздушна отбрана. Руските войски напредват към Днепър, приближавайки се към центъра на Украйна. И, ако нещата продължат да се развиват така, в един момент ще възникне въпросът за отбраната на Киев.
Фактите са, че в геополитиката – както и в шаха – пешката си остава пешка и много трудно може да стане царица. Когато Съединените щати имаха полза от Украйна, те и предоставяха пари и оръжия и Зеленски можеше да изнася блестящи речи в европейския и американския парламенти. Но сега, когато в Близкия изток отново се възцари хаос, Украйна моментално беше забравена. Вече никой не се интересува от живота или смъртта на Киев и никой не си спомня, че украинските войници все още отчаяно се сражават на фронтовата линия. Вероятно и самият Зеленски най-накрая е осъзнал, че никога не е бил „лидер на свободния свят”, а просто разменна монета в играта на великите сили.
Затова пък, Путин съумя отлично да се възползва от случващото се. Тръмп не се поколеба да пожертва Украйна в името на стабилността в Близкия изток. И няма особен смисъл Зеленски да продължи отчаяно да призовава за помощ – международната политика е жестока. Малките държави по правило имат слаба дипломация и винаги ще бъдат просто шахматни фигури за големите сили. Трагедията в Украйна е само още едно доказателство за този неизменен закон на геополитиката.
*Анализатор на китайското издание NetEase
