135 години след началото си българската кооперация е на кръстопът

Специалисти в сектора обсъдиха ролята на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество*

Българската кооперация и кооперативното движение посрещат своята 135-а годишнина със закон, който, макар и добре написан, не отговаря напълно на съвременните реалности, броят на кооперациите и членовете им намалява, противно на световните тенденции, а българското общество като цяло има проблем със сдружаването. Кооперациите като носители на солидарното начало може да смекчат последствията за членовете си от негативните страни на неолибералния капитализъм, а кооперативното движение може и трябва да се развива в руслото на социалната и споделена икономика. В същото време са необходими законови и нормативни предпоставки за насърчаване и подпомагане на дейността на кооперациите.

Това бяха част от водещите тези на участниците в кръглата маса “Ролята на колективното начало и на кооперативното движение за култивирането на солидарно общество”, организирана от Фондация “Солидарно общество”, Националния кооперативен всекидневник “Земя” и Платформата за леви идеи и политики “НовиВремена”. Кръглата маса се проведе в навечерието на Международния ден на кооперациите – 5 юли.

Дискусията се проведе в централата на БСП при засилен интерес и много високо ниво на участниците, сред които се открояваха: бившите министри на земеделието Явор Гечев и Кирил Вътев, бившият зам.-министър на земеделието проф. д-р Светла Бъчварова (НБУ), действащият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, чл.-кор. проф. Васил Проданов (БАН), историкът от СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Искра Баева, гл. ас. д-р Меги Попова от същия вуз, доц. Огнян Боюклиев (Икономически институт на БАН), председателят на Дружеството на ООН за България Владимир Сотиров, председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Николай Момчилов, енергийният експерт и бивш зам.- министър Еленко Божков, Георги Добрев – председател на партийния клуб “Кооператор” в столичния район “Оборище”.

Водещ на дискусията бе председателят на Фондация „Солидарно общество“ Георги Пирински, който обоснова провеждането на подобна дискусия както с нейната актуалност, така и с факта, че за втори път Генералната асамблея на ООН обявява Международна година на кооперациите под мотото „Кооперациите съзидават по-добър свят!”. Водещият предложи разговорът да бъде за политиката за развитие на кооперациите като основна форма на социална и солидарна икономика, за необходимите законови и нормативни предпоставки за насърчаване и подпомагане на тяхната дейност.

Съорганизаторът на кръглата маса, издателят на в. „Земя“ проф. Светлана Шаренкова благодари за поканата към изданието, като припомни, че то има традиции в отразяването на кооперативната тематика, включително чрез своето название в миналото – „За кооперативно земеделие“ (1951 – 1958) и „Кооперативно село“ (1958 – 1990).

Темата за кооперациите е лява тема и неслучайно наш символичен домакин е БСП, посочи проф. Шаренкова. Проблемът с кооперациите и кооперативната собственост е важен в Европа, а България като водеща в миналото държава в тази област е длъжник на кооперациите, посочи тя.

Мащабът на темата бе описан от председателя на Дружеството на ООН за България Владимир Сотиров, който посочи, че по данни на световната организация към момента в света са регистрирани над 3 млн. кооперации, а триста от най-големите кооперации в света генерират годишен доход от 2,1 трилиона долара.

Любопитни данни за кооперациите по света поднесе в своя доклад и чл.-кор. проф. Васил Проданов. От изнесената от него информация стана ясно, че държавите по света засилват своята роля в живота на кооперациите, като само в Китай заетите в тях са 200 млн. души, при това се отбелязва и ръст в броя на самите кооперативи – над 2 млн. земеделски такива в момента. Отчита се, че в периода на икономическите кризи и последната пандемия кооперациите са се справили по-успешно с негативните последствия от тях в сравнение с други икономически структури.

Проданов съобщи, че в САЩ има около 40 000 кооператива в най-разнообразни сфери, а 2 милиона фермери са сдружени в такива. 42 милиона американци получават електричеството си от енергокооперативи, спомена още професорът. По подобен начин стои темата и в Европа, където има регистрирани общо над 260 хиляди кооператива, обхващащи 54 милиона души. 83% от селското стопанство в Нидерландия се държи от кооперации, 50% от банковата сфера във Франция и 36% от търговията на дребно във Финландия се падат на кооперации, изтъкна той.

За ролята на кооперациите в минимизирането на негативните страни от неолибералния икономически модел говори гл. асистент Меги Попова. Тя смята, че в борбата с монопола на големите търговски вериги важна роля може да изиграе кооперирането на производителите. Попова предложи още да бъдат направени промени в действащия Закон за кооперациите, така че те да получат възможност за данъчни облекчения, каквато практика има в Европа, или въвеждането на изискването – част от обществените поръчки да бъдат възлагани на кооперации и даде за пример Португалия. Младият учен даде за пример държави като Финландия, Италия и Франция, където делът на кооперациите в БВП е над 10%, а в България е около 2%.

Гл. ас. Попова призова за развитие на трудовите кооперации и демократизация на работното място като инструменти за оказване на съпротива на неолибералния модел.

“Кооперациите са феномен на капитализма”, каза в доклада си проф. Искра Баева, защото се появяват, когато се появява капиталистическото производство и по-слабите участници се опитват със взаимни усилия да защитят своите интереси.  Корените на българската кооперация трябва да се търсят в задругата от времето на Османската империя, смята тя.

Тя обърна специално внимание на създаваните в миналото  кооперации в градовете, които целят подпомагане на социалнослабите си членове и даде за пример училищните кооперации, в които се купуват учебници за по-бедни деца, жилищни и дори офицерски кооперации.

В навечерието на Втората световна война в България има над 6000 кооперации, в които участват един милион души от почти седеммилионното население на страната. Всяко трето семейство тогава  е участвало в някаква форма на кооперация, съобщи проф. Баева.

„В България имаме изключително добре структуриран Закон за кооперациите, но той е писан преди 30 години“, изтъкна Явор Гечев, който в момента е съветник по земеделските въпроси на президента Румен Радев. Той обаче уточни, че ако се тръгне към ново законодателство, то трябва да бъде запазено това, което имаме в момента – и в лицето на Централния кооперативен съюз, и в лицето на земеделските кооперации, при запазване на българската специфика. Той призова за облекчения за кооперациите, които да бъдат включени в закона, като даде за пример Франция, където в техния аналогичен закон има над 150 изключения за кооперациите и на практика чрез тях върви скрито субсидиране на местната икономика.

За успехите на кооперациите в Италия и важната роля, която играят в сформирането на специфична култура на труда и производството на земеделски продукти, говори бившият аграрен министър в кабинета „Денков“ Кирил Вътев. Според него съществуващата законова уредба не стимулира ефективно кооперирането.  Вътев критикува съществуващата система за притежание на земеделска земя, която според него не води до ефективното й използване, а едрите собственици не се грижат достатъчно за нея, прицелили са се само във възможността за големи печалби.

Проф. Светла Бъчварова обаче призова чуждият опит да не се абсолютизира, защото има конкретни исторически условия, при които са създадени българските кооперации. Тя съобщи, че за последните години земеделските кооперации в България са намалели с 24%, а кооператорите с 26%, но финансовите резултати на кооперациите се подобряват. Проф. Бъчварова изтъкна тяхната социална роля не само по отношение на членовете им.

„До 1996 г. държавата помагаше на кооперациите реално, а сега в закона има само един пожелателен текст“, отбеляза тя. Доц. Огнян Боюклиев се спря на практиката на кооперациите във Франция, а Еленко Божков разказа за сдружаването при изграждането на ВЕИ-мощности, които се използват за общински нужди  и които сега прохождат  в България.

„Имаме обществен проблем – не се осъзнава нуждата от сдружаване“, смята зам.-министърът на труда и социалната политика от БСП Иван Кръстев. Той разказа за провежданата от министерството политика по насърчаването на социални и солидарни предприятия, които засега са само няколко десетки в България, но те имат перспектива в сферата на малкия и средния бизнес.

Кооперативното движение може и трябва да се развива в мрежата на социалната и споделената икономика, смята Кръстев.

Председателят на Националния съюз на земеделските кооперации в България Николай Момчилов запозна присъстващите с актуалното състояние на земеделските кооперации. Той подкрепи споделените от други участници в разговора предложения за усъвършенстване на законодателството и подобряване на държавната и обществената подкрепа за тяхното развитие.

Всички експерти посочиха, че има пет области, в които биха могли да се осъществят политически действия – законодателство и политики в подкрепа на кооперациите, образование и изграждане на капацитет за кооперациите, кооперативна култура, предоставяне на финансиране, както и създаването на мрежи и партньорства.

**Съвместна публикация на Националния кооперативен всекидневник „Земя“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“

В следващите дни ще публикуваме изказвания на участниците и други материали по темата