Китай: туризъм в бъдещето

Може ли един град да стане по-богат, като направи най-ценния си актив напълно безплатен? Този на пръв поглед икономически парадокс е не просто теория, а работещ модел, който превърна китайския мегаполис Ханджоу в туристическа сила.

През юни тази година Ханджоу – градът, известен като „рай на земята“, повдигна завесата към тайните на своя успех, като събра на едно място експерти от пет държави в рамките на семинар за туризъм и хотелиерски мениджмънт по инициативата „Един пояс, един път“. Сред малцината поканени да надникнат зад кулисите на този феномен беше и български представител – Цветина Иванова, главен секретар на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, която сподели своите впечатления специално за нашите читатели.

В поредица от статии вестник „Китай днес“ ще ви отведе на пътешествие из най-впечатляващите постижения на съвременния китайски туризъм. Започваме с революционната история, която пренаписа правилата на играта – историята за езерото, което преобрази един град.

Завладяващата история за бизнес и култура, която показва как на пръв поглед нелогично решение – отказът от директни приходи от билети отприщва туристическа екосистема за милиарди юани, създавайки нов стандарт за управление на културното наследство, е разказана пред международната делегация от доц. Джу Бо от Джъдзянския университет за международни изследвания.

„Изчислението 241“ – формула за просперитет

В основата на икономическото чудо на Ханджоу стои една проста, но изключително мощна формула, известна като „постижението 241“. Според нея всеки допълнителни 24 часа, които един турист прекарва в града, генерират годишни всеобхватни туристически приходи от 10 милиарда юана. Тази статистика обаче не е просто суха цифра. Тя е крайният резултат от икономически хазарт с висок залог, който предизвиква цялата философия на туризма в Китай в началото на 21-ви век. Централният въпрос, който тази история задава, е: как, като предоставя най-ценния си актив безплатно, Ханджоу става по-богат от всякога?

За да разберем отговора, трябва първо да оценим актива. Западното езеро не е просто воден басейн. То е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, възхвалявано в поезия и изкуство в продължение на векове, символ на китайската градска култура и вечен източник на вдъхновение.

Неговата стойност не се измерва в площ, а в културен капитал. Именно този капитал се оказва в центъра на една смела визия, която превръща езерото от туристическа атракция в икономически двигател на цял един метрополис.

През 2002 г. правителството на Ханджоу, водено от далновидни лидери, предприема радикална стъпка. В рамките на план, наречен „Върнете езерото на хората“, стените около Западното езеро са премахнати, а входните такси са анулирани. Така то се превръща в първата туристическа атракция от най-високо ниво 5А в Китай, която предлага свободен достъп за обществеността.

Този ход е в пълен разрез с преобладаващата пазарна логика по онова време. Докато други известни туристически обекти в страната повишават цените на билетите си, за да увеличат приходите, Ханджоу доброволно се отказва от значителен доход.

Първоначалните загуби от продажба на билети са оценени на над 20 милиона юана годишно, като по-късни анализи ги изчисляват между 26 и 50 милиона юана. Това е решение, което изглежда икономически несъстоятелно в контекста на туристическа индустрия, силно зависима от приходите от билети – през 2012 г. те все още съставляват близо 20% от всички вътрешни туристически разходи в Китай.

Зад този риск обаче стои стратегическа визия. Лидерите на града залагат, че свободният достъп ще привлече много повече туристи, които ще останат по-дълго и ще похарчат парите си в цялата градска икономика – в ресторанти, хотели, транспорт и търговия на дребно. Това е фундаментална промяна в мисленето: преход от „икономика на билетите“, фокусирана върху директните приходи от обекта, към „индустриална икономика“, която разглежда културното наследство като катализатор за цялостно градско развитие.

Този ход не е просто промяна на политиката, а визионерски скок на вярата, основан на разбирането, че истинската икономическа сила на езерото не е в цената на входа, а в неговата гравитационна сила, която привлича и задържа капитал в целия град.

Това е история за виждане на голямата картина (икономиката на града) вместо само на отделните дървета (касата за билети на парка).

Икономическата трансформация, предизвикана от тази политика, е бърза и всеобхватна. Докато приходите от билети изчезват, приходите от наеми на търговски площи и бизнес операции около езерото отбелязват значителен ръст, достигайки над 70 милиона юана още през първата година. Основният двигател на приходите се превръща т. нар. вторична консумация.

Картината е ясна: туристите, спестили пари от входни такси, вече разполагат с по-голям бюджет за други дейности. Те могат да си позволят разходка с лодка, вечеря в крайбрежен ресторант, престой в близък хотел или пазаруване на местни специалитети като прочутия чай „Лондзин“. Този модел на потребление удължава престоя им и разпръсква икономическите ползи в целия град.

Макроикономическият ефект е огромен. Политиката удвоява годишния брой на посетителите и през годините носи приходи от „няколкостотин милиарда юана“ за региона, стимулирайки секторите на настаняване, хранене и търговия на дребно. Растежът на БВП на Ханджоу се ускорява, изпреварвайки този на други големи градове в Китай.

Двигателят на привличането: защо моделът не би работил без културата

Свободният достъп е катализаторът, но горивото, което задвижва икономическия двигател на Ханджоу, е дълбоката култура на Западното езеро. Икономическият модел е неразривно свързан с огромното културно и историческо значение на обекта. Западното езеро е известно като „Културното езеро“, „Рай на земята“ и вдъхновение за хилядолетна поезия и изкуство. То е сцената на най-известните любовни истории в Китай, които привличат посетители, желаещи да се докоснат до романтиката на легендите.

Това културно привличане е пряко свързано с поведението на туристите. Те не идват само защото е безплатно; те идват, за да се потопят в автентичното китайско изкуство, архитектура и ландшафтно градинарство. Безплатният билет просто премахва бариерата за влизане и ги насърчава да останат по-дълго, за да абсорбират тази богата атмосфера.

Причинно-следствената верига е очевидна и неопровержима. Първо, огромната културна и историческа стойност на езерото създава силно желание за посещение. Второ, политиката на свободен достъп премахва финансовите и физическите бариери, като по този начин увеличава максимално броя на посетителите.

Трето, дълбочината на преживяването – пейзажи, истории, атмосфера – насърчава по-дълъг престой. И накрая, по-дългият престой се превръща директно в по-високи разходи в по-широката „индустриална икономика“ на града. Следователно икономическият успех не е просто резултат от интелигентна ценова стратегия, а пряко следствие от използването на дълбок, автентичен културен капитал.

Модел за света?

Т. нар. Модел на Западното езеро представлява културно ориентирана управленска политика, която дава приоритет на отворения достъп с цел генериране на широки икономически ползи. Възниква въпросът доколко този модел е приложим на други места. Успехът му е тясно свързан със специфичната способност на Ханджоу да осигурява финансово поддръжката на парка и с неговото богато, вече съществуващо културно наследство.

Въпреки че не е универсално приложим, историята на Западното езеро предлага мощен урок: истинската стойност в туризма, свързан с културното наследство, не се крие в монетизирането на достъпа, а в създаването на среда, в която културата може да задвижи жизнена, устойчива и просперираща градска икономика. Това е доказателство, че понякога най-смелите решения са тези, които отварят врати, вместо да ги затварят.

Цветина Иванова