Паргов: Кандидатурата на Йотова за президент има потенциал, но трябват съюзници, за да успее

Идейната дискусия винаги е имала стимулиращ ефект във вътрешнопартийния живот, заяви в интервю за “Епицентър” заместник-председателят на НС на БСП

В четвъртък на “Позитано” 20 се проведе дискусия на тема „Пътят на българската левица в условията на съвременните предизвикателства“.

На нея зам.-председателят на партията Калоян Паргов постави въпроса „Ще са научим ли да пишем като първопроходците на социализма в България – конкретно, разбираемо и кратко?“.

Дискусията е поводът да разговаряме за мястото и ролята на БСП в обществено-политическия живот на страната сега.

Ето основните тези в интервюто на Калоян Паргов:

– Илияна Йотова е възможен кандидат на БСП за президент, ако се кандидатира

– Ако се изостри президентската кампания, това може да повлияе на стабилността на коалицията

– През последните 25 години президентската институция е доминирана от кандидат на БСП

– Участието на БСП в управлението се приема нееднозначно от структурите. Но в управлението всеки прави компромиси – ние направихме компромис с еврото, партньорите – с това, че не продадохме реакторите за “Белене” и не сключихме 10-годишен договор с Украйна.

– Нинова иска да се върне в голямата политика, но през друга врата.

Ето и пълния текст на интервюто:

– БСП прави програми за новите времена, каква ще бъде тя и защо не я направихте, например с изкуствен интелект, за да привлечете младите? Залагате на аналоговите способи.

– Един от участниците във вчерашната дискусия постави тази тема. Но мнението и вижданията на хората е основно, важно и водещо. А с искуствен интелект може да се произведе някакъв продукт, но изпълнението на една политическа програма няма как да се реализира в живия живот от изкуствен интелект. Това ще е дело на хората, които припознаят като своя тази програма. Между другото, дискусията беше много интересна, продължи повече от три часа и половина. С това ние слагаме началото на възраждането на идейната дискусия в партията, възобновяваме националния дискусионен клуб “Димитър Благоев”, който бяхме позабравили. Голямата ни амбиция е тези дискусии да не бъдат съсредоточени само в София, а да се водят в цялата страна – във всяка една партийна организация.

Оформиха се три мнения.

Едното е на тези, които смятат, че програмата, приета през 2008 г. е още актуална. Тя беше направена с цел да трасира поведението на БСП и левицата след влизането на България в ЕС.

Втора група е убедена, че програмата от 2008 г. е социал-либерална, а не социалистическа.

И една трета група, която може би е мнозинство, смята, че не трябва да се бърза, а да се дискутира, да се наблюдават процесите и да се следят геополитическите промени, които се задават. За тази група в момента не сме готови да предвидим какво би се случило, особено имайки предвид развитието на технологиите. Страхът от заместване на реални работни места с изкуствен интелект ще нараства, а призванието на лявото на първо място е защита на хората на труда.

– Искате с идейната дискусия в партийните структура да съживите партията, така ли?

– Идейната дискусия винаги е имала стимулиращ ефект във вътрешнопартийния живот, а като че ли през последните години партийните организации се занимават с злободневието от деня – кое е добро, кое лошо, дали отсъстваме от политическата сцена, как сме се проявили или провалили… Това може да го правим във всяка кръчма вечер. У нас политиката е като футбола – национален спорт, всеки я коментира и анализира и дотам.

– Сега БСП е във властта, поделя отговорността за управлението с ГЕРБ и ИТН. Как структурите на партията приемат това?

– Противоречиво. Очевидно е, че има напрежение най-вече от гледна точка на това, че сме във властта с партия ГЕРБ, която повече от десетилетие бе наш основен опонент. Този завой е голям компромис, свързан с няколко неща. Първо, години наред БСП беше в опозиция и това поведение на алтернатива не доведе партията до водеща властова позиция. Напротив – през последните години има срив в подкрепата за БСП. Второ, политическата система се срина – парламентът е с нисък рейтинг, отрицателно е отношението към редица институции. Тава накара БСП да потърси друг подход, свързан със стабилизиране на държавата и необходимостта от редовно правителство (разбира се с редица взаимни компромиси), това да даде глътка въздух. Аз наричам тези нескончаеми избори военновременен период, тъй като политическите партии функционираха на други начала – друг е начинът на работа, на мислене. И това стана част от нас като ежедневие. Партиите не функционираха нормално, а бяха в постоянна подготовка за предизборна битка.

Нашето политическо поведение дълго бе констроирано въз онова на това противопоставяне с ГЕРБ. Но предвид ситуацията, в която се намира България след 8 предсрочни избора – нестабилност, липса на пари в държавата, икономическите заплахи и войни около нас, ниската легитимност на политическата система заради слабото участие на избирателите в тях – около 30%. А това прави представителната демокрация не толкова представителна – да представлява всички слоеве на обществото и всички граждани. Виждаме, че от избори на избори има категоричен отказ от гласуване, което е притеснително и което пък вече създава друг дебат – дали твърдите партийни ядра са тези, които трябва да определят бъдещето на България при отказа на останалите да участват.

– Въпросът е дали избирателите на БСП възприемат нейното присъствие във властта така, както го определят министрите социалисти – че БСП е социалният гарант в това управление?

– Приема се нееднозначно. Има хора, които са наясно какъв е залогът, колко е важно за държавата да има редовно правителство. Въпросът за държавността винаги е вълнувал членската маса на БСП. Разбира се – с желанието БСП да е водеща партия и това се е случвало през годините.

– Вярно ли е, че заради съпротива от структурите дори националният събор на Бузлуджа е застрашен от провал?

– Не! БСП е единствената партия, която може и прави такъв национален събор. Събитието на Бузлуджа не е само политическо, то има за цел да събере всички леви хора. Това е празник, честване на годишнината на социалистическото движение в България. Тази година посланието е красноречиво – история и бъдеще. Защото БСП е в период на трансформация.

– По време на тройната коалиция, където БСП беше водеща политическа сила, от заседанието на кабинета непрекъснато излизаха новини за напрежения между коалиционните партньори – противоречия при взимането на решения, които ние медиите наричахме скандали. Сега такова нещо няма. Защо? Цари пълно единодушие и единомислие или просто надделява желанието за оставане във властта?

– Ще кажа нещо, което е много характерно за БСП. Тя е силно самокритична, самобичуваща се партия – в генетичния код на тази партия е заложено да бъде по-критична към своите, отколкото към чуждите. Това често е полезно, но и пречи. Тройната коалиция беше първата по рода си сложна коалиция, после стана ясно, че никой вече самостоятелно не може да управлява – необходим е консеснус. Тройната коалиция бе много успешна и в икономически, и в политически план, а що се отнася до скандалите – от дистанцията на времето мога да кажа, че причина за повечето от тях бе точно този рефлекс за самобичуване. Очевидно, тези уроци са научени и в момента се спазва някаква “дисциплина”, но не с цел запазване на властта на всяка цена. Еврозоната бе компромис, който БСП направи, защото ние бяхме за влизане в нея, но когато му дойде времето и сме готови. А, че е дошъл моментът казаха европейските институции с конвергентния доклад.

– Влизането в Еврозоната е на първо място голяма геополитическа стъпка.

– Да, БСП е европейска партия. Министър-председател от БСП – Жан Виденов, подаде молба за членство в ЕС, министър-председател от БСП – Сергей Станишев, вкара страната в ЕС през 2007 г. И още тогава, в договора за присъединяване бе заложено влизане в Еврозоната. Партньорите ни също направиха компромиси. Знаете битката на БСП за ядрената енергетика. БСП категорично е за запазване на реакторите за “Белене” и те да не се продават на Украйна, защото темата за Украйна и войната е важна за нашите избиратели. Това е компромис, който направиха от ГЕРБ и ИТН спрямо нас. Както и друг, също свързан с Украйна – недопускането да се сключи 10-годишен договор с Киев. Така че всяка една от партиите в управлението прави компромиси. Онзи ден парламентът прие декларация за осъждане на войнта на Русия в Украйна. БСП гласува против заедно с “Възраждане” и “Величие”. Има компромиси, но има и червени линии, които не се преминават.

– Т.е. имате си доверие в коалицията?

– Да кажем, че сме наясно, че трябва да стабилизираме и рестартираме процесите в държавата. Трябва да се реши проблемът с парите в държавата, а за целта е нужна стабилност и спокоен разговор. Защото няма как да продължаваме да крепим този стандарт само със заеми и с европейски средства.

– Но Корнелия Нинова сякаш непрекъснато хвърля камъни в езерото на това спокойствие. Тя е много активна в социалните мрежи.

– Тя защитава себе си – това, което тя винаги е правила. Но динамиката и в страната, и в международен план, е такава, че не може дори в рамките на пет години да се правят сравнения – какво е било преди, какво е сега. Като държава и като икономика ние сме силно зависими от това, което става по света.

– Нинова нанася ли електорални щети на БСП, пречи ли на партията?

– Не мога да кажа, че пречи. По-скоро иска да се върне в голямата политика, но през друга врата.

– Нинова създаваше впечатление в обществото не само на авторитарен, но и на авторитетен лидер – лидер, чията дума тежи. Сегашното ръководство успя ли да наложи авторитета си в партията, думата му тежи ли?

– Сегашното ръководство има за цел да върне колективното начало в партията и това не е лесно, покрай осемгодишните навици и рефлекси, придобити покрай Корнелия Нинова. Тя има своите силни страни, които до един момент бяха стимулиращи и въздействащи върху БСП. Но, очевидно това, което тя не разбра е, че БСП е сложна партия – в нея има комунисти, социалисти, социалдемократи. Това е сплав, която не може да наречем хомогенна и тя не може да бъде да бъде превърната в аморфна маса. Дори Лилов, Луканов, Първанов не са се опитвали – те са били наясно какво ще се случи. Те направляваха, трасираха процесите в партията, но не се опитваха да ги яхват така грубо. Това беше една от грешките на Нинова. На дискусията на “Позитано” 20 в четвъртък бяха поканени и социолози и политолози. Имаше едно интересно предложение за тактическо поведения на БСП – да подобри отношенията си с Румен Радев, но не за сметка на отношенията си с коалиционния партньор – ГЕРБ. Сложна задача.

– Това, с което Нинова настрои симпатизантите на БСП срещу себе си, бе точно войната с президента Радев. Какви са днешните отношения на БСП с президента Радев, който атакува правителството, в което БСП участва, непрекъснато?

– Няма пряка конфронтация. Поддържа се комуникационен канал, няма явен бойкот – да не се участва в мероприятия, на които присъства Радев. Разбира се, разминаването по темата с референдума за еврото, като че ли създаде впечатление за някакво охлаждане на отношенията, за противоречия. Напълно нормално е, понякога да има различни позиции, тъй като президентът е самостиятелна институция, той не е част от политическа партия. В това разминаване обаче ние не сме проявили тази острота, която виждаме, че Нинова и днес проявява спрямо него. Тя твърди, че има триумвират – Борисов, Радев, Пеевски, които определят днешния политически живот. Аз не го възприемам така, но хората са свикнали да персонализират представата си за добро и за лошо. Да си представим, че утре тези тримата изчезнат. Със сигурност ще се появят нови, от които единият ще е добър, другият – лош.

– Отношенията с Радев няма ли тепърва да се усложняват, като се има предвид, че се задават президентски избори догодина? Как ще играе БСП на тези президентски избори?

– Разговорът за президентската кампания ще започне през есента. Сега има различни мнения и предположения кой да бъде нашият кандидат за президент. Разбира се, името на Илияна Йотова е водещо. Въпросът е за съюзника. Ситуацията е сложна. Предвид остротата и противоречията в днешния политически процес, ще има доста кандидати. Не мога да кажа какво ще прави президентът. От години се говори за президентска партия, но дали ще предприеме някакви стъпки в тази посока преди края на мандата си или след края му, не е ясно. Самата Илияна Йотова, виждаме, че е конструирала своето поведение като потенциален участник в президентската надпревара. Нещо, което аз лично адмирирам и подкрепям. Но в БСП ще започнем да обсъждаме този въпрос през есента, тъй като той е свързан и с настоящото съвместно управление. Със сигурност ГЕРБ ще има свой кандидат – виждаме препратките към ПП-ДБ дясното да има общ кандидат. Свой кандидат със сигурност ще имат и националистическите партии, особено “Възраждане”. Очаквам и МЕЧ да се легитимират чрез участие в президентските избори. Ще имаме пъстрота от кандидати и затова БСП следи внимателно процеса. Между другото, разглеждайте гласуването по декларацията за Украйна в контекста на това, за което говорим, имаше едно обединение между ГЕРБ, ДПС-НОВО НАЧАЛО и ПП-ДБ.

– Това е разделение по геополитическата линия.

– Така е, геополитиката ще бъде водеща, тя е в основата на всяко разделение между ляво и дясно.

– Участието на Илияна Йотова в президентската надпревара обаче би могло да бъде и предмостие към бъдещата партия на Румен Радев. В БСП как гледате на това? Как гледате на такава партия? Тя най-малкото би била Ваш конкурент.

– Ще напомня, че преди десет години Илияна Йотова стана кандидат за вицепрезидент с условието, че Румен Радев ще съблюдава интересите на БСП и ще бъде безкомпромисна, ако интересът на БСП бъде нарушен. Разчитаме на това – “казана дума – хвърлен камък”. Самата Йотова и в момента поддържа отношения с ръководството на БСП, тя не се дистанцира от нас.

– Бившият премиер Иван Костов заговори за обща кандидатура между ГЕРБ и ПП-ДБ.

– Първият, който заговори, беше Бойко Борисов. Иван Костов поде темата.

– Това как ще се отрази на сегашната коалиция?

– Има опасност, ако се изостри президентската надпревара, това да повлияе на стабилността на коалицията. Това е един от тънките моменти в едно съвместно управление – когато в една или друга ситуация партньорите се разминат крайно или изострят противоречията си, което създава невъзможност да продължат да управляват заедно. Това е един от проблемите на хоризонта на това правителство – как ще бъде отиграна такава ситуация. От сегашна гледна точка мога да кажа, че до есента на 2026 г. има много вода да изтече. Има и външни фактори, които влияят – като ситуации, като събития… Светът още не е избегнал опасността от война. Тогава какво правим?!

– С други думи БСП няма решение, ще действа интуитивно и реактивно, така ли?

– Пак казвам – БСП внимателно наблюдава. Този процес ще стартира – не толкова видимо за Вас, медиите, но в един момент ще стане и публичен.

Който и да бъде кандидатът за президент, ще се търси широка подкрепа извън БСП за неговото избиране.

– Значи, ако не намерите тази широка подкрепа, няма да подкрепите Илияна Йотова, така ли?

– Пак казвам – за мен Илияна Йотова е първата кандидатура, първият потенциален кандидат, който трябва да се разгледа. Но, за да може Илияна Йотова да стане президент, трябва да има по-широка подкрепа от тази само на БСП и левицата. Кандидатурата на Йотова има потенциал, но има нужда и от съюзници, за да може да успее.

– Кой влиза в тази широка подкрепа?

– Румен Радев с неговия авторитет.

– ГЕРБ и ПП-ДБ, очевидно, не влизат. ДПС-НОВО НАЧАЛО влиза ли? Едно време Първанов спечели и с подкрепата на ДПС.

– По гласуването онзи ден за Украйна видяхме каква линия се оформя. А ДПС мина на страната на Първанов, но на втория тур. На втория тур много неща се променят. 

– Подкрепата на БСП и на Радев ще стигне ли на Йотова?

– Не, защото постепенно всеки президент започва да губи доверие. Това е азбучна истина. За да може да бъде избран нов президент са необходими политически субекти на негова страна, не само граждански организации. Структурирането на партия не е лесна работа. Имайте предвид, че рейтингът на президента е институционален. Първанов с този висок рейтинг, който имаше, направи АБВ и взе 4% през 2014 г. Президентските избори са много сложен ребус. Борисов казва нещо, Костов играе огледално. Ние трябва да изиграем тази игра с президента Радев.

– Има и друг поглед върху нещата – тези, които са срещу неродения проект на Радев, биха изчакали редовните парламентарни избори, които са година и половина, след като президентът напусне “Дондуков” 2 – през есента на 2028 г. Това е много време, през което от институционалният рейтинг на Радев няма да е останало нищо. Кое е изгодно за БСП – да остави електоралната заплаха “Радев” да оттече или да се качи на колестицата на най-популярното политическо лице в България?

– БСП има между 6 и 8% електорално доверие и това не ни удовлетворява. Искаме да се преборим за пореден път за президентската институция – през последните 25 години тя е доминирана от издигнати и подкрепени от БСП кандидати. Ключова задача за нас е да отиграем тази ситуация, това е част от съхранението на БСП.

– Кой е основният противник на БСП на президентските избори?

– Останалите кандидати – нека да ги видим кои са.

– Името на премиера Росен Желязков вече се завъртя. Как гледате на неговата кандидатура, като се има предвид, че това е премиерът на правителство, в което участвате и управлявате съвместно?

– Затова казвам, че президентските избори имат отношение към стабилността.

– Евентуалната неподкрепа ще взриви ли кабинетът? БСП беше в подобна ситуация при избора на омбудсман – предложихте Мая Манолова, после половината група гласува за кандидатурата на ГЕРБ.

– Изборът на омбудсман е парламентарна процедура в рамките на съществуващото Народно събрание и зависи от представителството в него. Изборът на президент е национален и в него участват всички избиратели, ако решат да гласуват. В президентската надпревара всеки кандидат е с равен старт и може да търси и намери по-широка подкрепа от тази на издигналия го политически субект или инициативен комитет.

– Но те може да потърсят Вашата за своя?

– А ако ние стигнем на втори тур?!

– Ще задам въпроса по друг начин – кое е по-важно за БСП – правителството да има четиригодишен мандат и да се осигури стабилността, при която да се провеждат и политики на левицата или да спечели президентските избори, рискувайки отношенията с ГЕРБ?

– Президентските избори, както имат, така и може да нямат голямо въздействие върху парламентарния живот. Да, те могат да бъдат използнати като повод за рестартиране, но те са мажоритарни и не са партийно мерило. В тях много е важна личността на кандидатите. Затова пак казвам – процесът тепърва предстои. Може не само ГЕРБ, може и ИТН да има кандидат. Важно е и какви ще бъдат темите в президентската кампания. Отсега е ясно, че една от тях е тази за мира и войната.

– Тук Костадин Костадинов е сериозен противник.

– Да, той ще заложи на антиевропейската карта, което няма да го направи призидент. Независимо от това, че сега 60% казват, че са против еврото. Но не бива да се забравя, че в мнозинството си хората не са против Европа, те са против това, което се случва сега.