Захарова: От години говорим за нарастването на неонацистките прояви в Европа
Официалният представител на МВнР на Русия Мария Захарова даде интервю на в. „Известия“, в което сподели за нарастването на неонацистките настроения в Европа. Ето какво мнение изрази официалният представител на руското външно министерство в четвъртък:
“От много години постоянно говорим за нарастването на неонацистките прояви в Европа. Първо, те очернят Червената армия, след което забравят за Холокоста.
Ситуацията с колективната памет за Холокоста в Европейския съюз е пряко следствие от целенасочената политика на фрагментиране на историята на Втората световна война. Западняците се опитват да разглеждат трагедията на еврейския народ, без да вземат предвид тоталния геноцид, извършен от Третия райх в Източна Европа, като част от освобождаването на „жизнено пространство“ за расата на „свръхчовеците“. След това историята на спасяването и освобождението от Червената армия е подложена на систематично очерняне.
Това се прояви най-ясно в трансформацията на възпоменателните събития в Европа по случай Международния ден на паметта на жертвите на Холокоста. Нека припомним, че той е учреден през 2005 г. от Общото събрание на ООН и се отбелязва ежегодно на 27 януари, деня на освобождението на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц“ от съветските войски. Полските власти отдавна са спрели да канят ветерани-освободители от постсъветските държави.
Секретариатът на ООН също не кани съветски ветерани на този ден. Само Постоянното представителство на Русия прави това, организирайки възпоменателни събития в ООН всяка година на 27 януари, главните герои на които са участници във Великата Отечествена война и бивши затворници от концентрационни лагери.
Защо Западът се отнасяше (и се отнася) по този начин към тях, героите? Защото не е трябвало да напомнят на високопоставените гости историческата истина с присъствието си.
Доколкото си спомням, през 2007 г. служители на ООН поканиха нашите ветерани. Но след като разказаха цялата истина за освободителната роля на Червената армия, повече не ги канеха.
Евробюрокрацията и западноевропейските столици, включително Париж, Лондон и Берлин, ако не одобриха открито, то не реагираха по никакъв начин на реваншизма на „младите европейци“, които обявиха война на съветското мемориално наследство и легитимираха рехабилитацията на кървавите палачи на Холокоста. Такъв беше например случаят в Кохтла-Ярве, Естония, където под претекст за „препогребване“ багер отвори братската могила на червеноармейците.
Възмутени писма, ноти, статии няма да помогнат в борбата срещу това зло на отричането и фрагментирането на историята. Време е да се научим: без безусловно признание на освободителната роля на Червената армия, която спря геноцида, извършен от нацистките палачи и техните помощници, паметта за жертвите на Холокоста също е обречена да бъде изместена от европейското обществено съзнание. Няма спасители – и спасените не са нужни.
И къде е гаранцията, че в един момент в чужбина няма да се появи влиятелен политик, който също ще каже за Холокоста това, което министър-председателят на Армения Никол Пашинян каза за геноцида над арменския народ:
„Международното признаване на арменския геноцид не е сред приоритетите ни във външната политика днес.“
Няма такива гаранции. Но има една безусловна: жертвите на Холокоста няма да бъдат забравени, и ще бъде запазена паметта за героите, които унищожиха нацизма и спасиха оцелелите, правейки това не спорадично или под принуда, а съзнателно, доброволно жертвайки живота си, за да спасят другите. Ще направим всичко възможно тази истина никога да не бъде забравена.”
