Екологична цивилизация в стратегическата рамка на Китай

В Китай понятието екологична цивилизация заема централно място в националната стратегия. То отразява убеждението, че бързият икономически растеж вече трябва да бъде балансиран със запазване на околната среда. Тази перспектива подчертава хармонията между човека и природата и издига устойчивото развитие като ключов елемент на дългосрочното благоденствие.

От началото на 2000-те години, особено при управлението на Си Дзинпин, тази концепция придоби политическа и социална значимост. През последните години тя официално влезе в ръководната идеология на Китайската комунистическа партия. Виждайки развитието през тази призма, Китай цели да поправи екологичните щети от три десетилетия, в които се е давал приоритет на БВП, и да се преориентира към зелена трансформация.

Визията на Си Дзинпин за зелена и чиста околна среда

Си Дзинпин често представя екологичната цивилизация като основна национална цел. Той е известен с изказването си, че „чистите води и зелените планини са толкова ценни, колкото златните и сребърните планини“.

Тази метафора подчертава убеждението му, че здравата екосистема и икономическата стойност не са в конфликт, а се подсилват взаимно. Той също така набляга, че защитата на околната среда трябва да стане начин на живот, като призовава правителството и гражданите да възприемат екологичното съзнание във всекидневните си навици. В неговата визия опазването на природата стои в центъра на вземането на решения, културата и обществените ценности.

Политически основи и институционално укрепване

От китайска перспектива тази стратегическа визия се превежда в институционални и законодателни реформи:

Включване в петгодишните планове – От 2016 г. екологичната цивилизация е неразделна част от националните петгодишни планове, като гарантира, че целите за околната среда – като намаляване на замърсяването и на въглеродния интензитет – са планирани и проследявани.

Законодателни мерки – Китай засили екологичното законодателство, актуализира Закона за опазване на околната среда, въведе по-строги санкции за нарушения и подобри прозрачността чрез публично оповестяване на замърсители.

Зелено финансиране – Пускането на зелени облигации, системи за екологично компенсиране и схеми за търговия с въглерод насочват финансовите потоци към устойчиви практики.

Тези стъпки затвърждават националния консенсус, че модернизацията на икономиката трябва да се осъществява в екологични рамки.

Практически инициативи: от визия към действие

Реализацията на концепцията за екологична цивилизация на Си се проявява в различни сектори:

a) Контрол върху замърсяването

Китай води „война срещу замърсяването“, като закрива предприятия с високи емисии, затяга стандартите за горива и автомобили и възстановява замърсени реки и езера.

б) Възстановяване на природата

Амбициозни програми за залесяване, като „Зелената велика стена“, преобразуването на обработваеми земи в гори и възстановяването на деградирали екосистеми, показват решимост за борба с ерозията и опустиняването.

в) Преход към чиста енергия

Китай е световен лидер по инсталирани мощности от възобновяеми енергийни източници – вятър, слънце, хидроенергия, и в производството на електрически превозни средства.

г) Цели за въглеродна неутралност

През септември 2020 г. председателят Си обяви, че „Китай ще се стреми да достигне пик на въглеродните емисии преди 2030 г. и въглеродна неутралност преди 2060 г.“ – едно от най-значимите обещания в глобалното климатично управление.

Обществена рамка и дискурс в Китай

Вътре в страната зеленото развитие се представя като взаимноизгодно за икономическото, социалното и културното развитие – а не като жертва:

Здрава екология, която е равнозначна на високо качество на живот. Чистият въздух и вода и красивите пейзажи подобряват благосъстоянието и продуктивността.

Икономически възможности в зелените технологии. Инвестициите във възобновяема енергия, зелена инфраструктура и екоиндустрии носят работни места и иновации.

Културно и цивилизационно обновление. Хармонията с природата е вкоренена в древната китайска философия и подпомага възраждането на градските и селските райони.

Предизвикателства и критики

Въпреки напредъка остават сериозни трудности, две ключови от тях са следните:

Зависимост от изкопаеми горива. Въглищата все още доминират в енергийния микс.

Регионални различия. Източните провинции напредват по-бързо, докато вътрешните и западните изостават.

Международно участие и влияние

От гледна точка на Китай, неговият екологичен преход е и пример за света. Си представя ангажимента на страната към зелено развитие като домашна необходимост и международна отговорност. Китай участва активно в глобални климатични форуми, инвестира в зелена инфраструктура по инициативата „Един пояс, един път“ и представя своя модел като доказателство, че големите развиващи се държави могат да намалят зависимостта си от въглерод.

Поглед напред: устойчиво бъдеще в китайската визия

В бъдеще се очаква:

Дълбока декарбонизация – увеличаване на чистата енергия, разширяване на въглеродните пазари и преструктуриране на индустрията.

Кръгова икономика – рециклиране, намаляване на отпадъците и иновативни технологии за повторна употреба.

Трансформация на градовете – еко градове, зелени сгради, обществен транспорт и постоянен мониторинг.

Обществено участие – екологично образование и включване на гражданите в опазването на природата.

Преформулиране на екологичните послания на Си Дзинпин

Метафората на Си Дзинпин  – „чистите води и зелените планини са като златните и сребърните планини“ – обобщава същността на зеленото развитие. Тя издига природата от пасивен ресурс до активен икономически актив.

Когато Си Дзинпин подчертава, че „трябва да уважаваме, следваме и защитаваме природата“, той показва философска промяна: човекът е част от природата, а не над нея.

Заключение

От китайска гледна точка екологичното и зеленото развитие е дълбока еволюция в процеса на модернизация – подход, който поставя качеството на околната среда в основата на просперитета. Закрепено в доктрината за екологична цивилизация на Си Дзинпин и подкрепено с правни, финансови и технологични механизми, това развитие цели устойчив растеж.

Проблемите за решаване остават, но институционалните основи и политическата воля подсказват, че Китай ще продължи твърдо по пътя към по-зелено бъдеще, в което природата е неразделна част от националната съдба.

Всъщност неслучайно Китайската народна република се превърна в основен доставчик за Европейския съюз на зелени технологии, защото инвестира изключително много в тях, развивайки ги до изключително високо ниво.

Нещо повече, очаква се Китай да достигне въглероден пик и съответно въглеродна неутралност много по-рано, отколкото Китайската комунистическа партия беше планирала първоначално, което отразява високото ниво на обществена, партийна и държавна мобилизация за постигането на целите за екологична цивилизация.