Половин век от голямо българско научно откритие
Навършват се 50 години от обявяването на българското научно откритие на 20-и век – т. нар. явление шести сърдечен тон, направено от проф. д-р Иван Митев. За него първо е съобщено на 23 юли 1973 г., а официално е регистрирано през 1979 г., сочи информация в отдел “Справочна” на Българската телеграфна агенция (БТА).
Откритието е свързано с наличието на особен тон, намиращ се в систолата между първия и втория сърдечен тон. Това забелязва българският кардиоревматолог проф. д-р Иван Митев, който изследва деца с недостатъчност на аортната клапа. След седемгодишни изследвания проф. Митев заявява разработката си в Института за изобретения и рационализации (ИНРА). Официално откритието е регистрирано през 1979 г. чрез ИНРА. На 12 март 1981 г. е включено в “Златната книга” на българските откриватели и изобретатели. Обявено е за най-значимото българско събитие за 20-и век след анкета, проведена от Българската национална телевизия (БНТ) през 2009 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена “Шести тон”.
Пътят на откриването на шестия сърдечен тон от проф. д-р Иван Иванов Митев (1924-2006) е дълъг и сложен. Това каза на 29 март тази година в интервю за БТА акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е син на проф. д-р Иван Митев. Интервюто беше публикувано в рубриката на БТА “Създадено в България”.
“Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е в действителност нов сърдечен тон. Не можах лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател”, казва проф. д-р Иван Митев, като тези негови думи цитира в интервюто си за БТА неговият син акад. проф. д-р Ваньо Митев.
Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание “Педиатрия”, но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия “Шести сърдечен тон” и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание! Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна и трябвало да има неоспорими доказателства за него.
На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още изпитания, в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област.
На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в “Златната книга” на ИНРА, а на автора д-р Иван Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, разказа акад. проф. д-р Ваньо Митев.
Той съобщи за БТА, че в чест на откритието за шестия сърдечен тон, направено от проф. д-р Иван Митев, през 1994 г. е издадена пощенската марка “Шести сърдечен тон”, която е единствената в света, посветена на кардиологията.
Проф. д-р Ваньо Митев обясни какво е приложението на откритието за шестия сърдечен тон и дали то помага за по-точната диагностика на сърдечните заболявания.
“Какво представлява шестият сърдечен тон? За това проф. Иван Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен тон се намира вътре в сърцето и се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола.
Описаният тон е регистриран при здрави и сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа; при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този тон е само патологичен.
Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това означава, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този тон се среща рядко – при около 1 процент”, каза акад. проф. д-р Ваньо Митев.
Той разказа още за своя баща: “Проф. Митев се отличаваше с изключителен слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 г. на визитация казва, че чува шум, на което водещият визитацията френски професор реагира презрително. Д-р Митев настоява на мнението си и вбесеният французин нарежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният апарат регистрира нискочестотен шум за всеобщо удивление. Оттогава ледената преграда между френските кардиокорифеи и д-р Митев пада и се трансформира в многогодишно приятелство”.
Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на 20-и век. Това е първото голямо откритие на родната медицина. Откритието на проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20 – 30 години се е изследвала много интензивно. В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон. По какъв начин се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти.
Петият сърдечен тон е открит през 1951 г. от френския кардиолог Кало. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология.
Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15 на сто от случаите. При някои патологични състояния, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50 на сто от случаите.
