Могат ли САЩ, Русия и Китай да преодолеят безизходицата в ядрените преговори?

Призивът на президента на САЩ Доналд Тръмп за възобновяване на тристранните преговори за „денуклеаризация” с Китай беше посрещнат с решителен отказ от Пекин. Това подчерта трудностите при включването на Китай в новия договор СТАРТ между САЩ и Русия на фона на опасения от нова надпревара в ядреното въоръжаване, казват анализатори.

Пекин, който отдавна поддържа политика на неизползване на ядрени оръжия, отхвърли предложението на Тръмп, а говорителят на китайското външно министерство Го Дзякун го нарече „безсмислено и нереалистично”.

„Ядреният арсенал на Китай по никакъв начин не е наравно със Съединените щати. А ядрените политики и стратегическата среда за сигурност на двете страни са напълно различни”, заяви Гуо Дзякун. В продължение на десетилетия Китай твърди, че поддържа ядрените си сили на минималното ниво, необходимо за националната сигурност, и не участва в надпревара във въоръжаването с трети страни.

Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) обаче, Китай е ускорил натрупването на ядрения си арсенал, като се е разширил от приблизително 500 бойни глави през 2024 г. до приблизително 600 до януари 2025 г. Прогнозира се, че Китай ще разполага с над 1000 ядрени бойни глави до 2030 г.

Според SIPRI обаче, арсеналът на Китай остава значително по-малък от този на Съединените щати (5177 бойни глави, от които 1770 са разгърнати) и Русия (5459 бойни глави, от които 1718 са разгърнати).

Според китайския дипломат „страната с най-големия ядрен арсенал в света трябва сериозно да изпълни своите специални и основни задължения по отношение на ядреното разоръжаване, да продължи радикалните и съществени съкращения на ядрения си арсенал и да създаде условия за евентуално осъществяване на пълно и всеобхватно ядрено разоръжаване”.

Новият договор СТАРТ, подписан през 2010 г. от бившия президент на САЩ Барак Обама и бившия руски лидер Дмитрий Медведев, замени договор от 1991 г., който ограничаваше броя на разположените стратегически ядрени бойни глави и системи за доставяне както за Вашингтон, така и за Москва.

Докато договорът „Нов СТАРТ“ отбеляза важен етап след края на студената война, намалявайки ядрените арсенали на САЩ и Съветския съюз с близо 80%, новият договор „Нов СТАРТ“ наложи намаления за всяка страна до 1550 разположени ядрени бойни глави и до 700 междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, и тежки бомбардировачи. Той също така наложи строги годишни инспекции.

Комюникето, издадено след Третия пленум на Комунистическата партия през юли 2024 г., призовава за ускоряване на развитието на стратегически сили за възпиране. Това може да включва както ядрени оръжия, така и нови технологии.

Това породи опасения сред експертите дали Китай под ръководството на Си Дзинпин изоставя шестдесетгодишната си позиция за поддържане на „минимално ниво” на ядрени сили в полза на стратегически амбициозно натрупване на ядрени оръжия.

Според SIPRI Китай също така е разширил своите изпитателни полигони за междуконтинентални балистични ракети (МБР), представил е нови ракети и е изпробвал МБР с ядрена глава в Тихия океан през 2024 г. Ако новият договор START не бъде удължен след изтичането му през 2026 г., анализаторите смятат, че светът рискува да навлезе в нова ера на стратегическа нестабилност и неконтролирана ядрена конкуренция, предупреждавайки за опасна надпревара във въоръжаването между САЩ, Русия и Китай.

Почетният професор от Принстънския университет Франк фон Хипел изрази загриженост, че натрупването на ядрени оръжия от САЩ и Русия представлява опасност, наричайки разширяващия се ядрен арсенал на Китай „усложняващ фактор”.

Ядреният физик добави, че е необходима съществена дипломация, а не опасни, демонстративни действия, отбелязвайки решението на Тръмп да изпрати две ядрени подводници по-близо до Русия в началото на август и края на едностранния мораториум на Русия върху разполагането на ракети със среден обсег (INF), подписан през 1987 г.

Франк фон Хипел подчерта, че е „радостен, че Тръмп е загрижен за изтичането на новия START, но са необходими преговори между САЩ и Русия, за да се реши този въпрос”.

„И трите страни вече имат повече от достатъчно възпиращи сили срещу атака, включително двубой”, добави той. „Да очакваш, че наличието на повече оръжия ще ти даде сигурсност, е безумие.” През юли Тръмп обяви намерението си да даде приоритет на запазването на „Новия СТАРТ“. Междувременно Китай предпочита двустранен диалог със САЩ, за да намали рисковете, както демонстрираха първите преговори за контрол върху въоръженията от пет години, проведени във Вашингтон през ноември 2023 г.

Тези дискусии обаче бяха в застой поради американските тарифи и продажбите на оръжие на Тайван.

Марк Лантейн, професор по политически науки в Арктическия университет на Норвегия, изрази скептицизъм относно готовността на Китай да се присъедини към официално споразумение за контрол върху ядрените оръжия. „Малко вероятно е Пекин да е склонен да участва в официално споразумение за контрол върху ядрените оръжия в краткосрочен план, предвид продължаващия му ангажимент към двустранните споразумения за сигурност”, каза той.

Лантане отдаде нежеланието на Китай отчасти на неговата „несигурност” относно настоящата политика за сигурност на САЩ и нарастващите съмнения относно осъществимостта на предложения от Вашингтон проект за противоракетна отбрана „Златен купол”, който до известна степен е насочен срещу Китай и Русия.

„Въпреки дипломатическото напрежение между великите сили, никой основен играч не би се възползвал от подновена надпревара във въоръжаването, а Пекин би бил особено предпазлив към подобна перспектива”, подчерта Лантане. „Освен това, предвид обширните политически и икономически интереси на Китай в други региони, включително Близкия изток, които биха могли да бъдат засегнати от надпревара във въоръжаването, Пекин би искал да постигне поне преразглеждане на Договора за въоръжените сили на САЩ.”

Според Лантане Китай се стреми към „по-нататъшна модернизация на ядрения си арсенал, но по начин, който не провокира надпревара във въоръжаването”, предвид икономическите и други вътрешни предизвикателства.

Тази гледна точка беше подкрепена от Артьом Лукин, професор в катедра „Международни отношения” в Далекоизточния федерален университет във Владивосток. Той смята, че Китай няма особен интерес да бъде включен в „Новия СТАРТ“, който той разглежда като реликва от студената война. Пекин според Лукин не е ентусиазиран от тристранните преговори, вярвайки, че те са част от американската стратегия за ограничаване на възхода на Китай. „Почти съм сигурен, че Китай няма да се присъедини към „Новия СТАРТ“, дори ако Русия и САЩ го предложат”, подчерта Лукин. „Първо, за разлика от Москва и Вашингтон, Пекин е по-малко фиксиран върху ядрените оръжия. Грубо казано, Китай не ги фетишизира.”

„От друга страна, Китай иска да сключи свое собствено двустранно стратегическо споразумение със Съединените щати. Това би бил договор, който би могъл да включва ядрени оръжия, но само като един компонент от китайско-американския геополитически баланс и не непременно най-важният.” „Както Москва, така и Вашингтон бяха заинтересовани от удължаване на ядрения пакт или от договаряне на подобен договор наследник“, добави Лукин. Той определи Тръмп като „човек, който наистина се застъпва за мир и против войната, въпреки че този мир трябва да бъде при неговите условия”. Според американския лидер, колкото по-малко ядрени оръжия има в света, толкова по-добре за Съединените щати и за всички останали.

Лян Сяодон, старши анализатор по разоръжаване в Асоциацията за контрол на оръжията със седалище в САЩ, също изрази предпазлив оптимизъм относно възобновяването на отдавна застоялия американско-руски ядрен диалог. Лян заяви, че е от решаващо значение Китай да бъде включен в бъдещите дискусии за разоръжаване, позовавайки се на нарастващите рискове от разпространение на ядрени оръжия и стратегическа нестабилност. В Източна Азия натрупването на ядрен потенциал на Северна Корея, подкрепено от квазивоенния й съюз с Русия и дипломатическата и икономическа подкрепа от Китай, накара Япония и Южна Корея да преосмислят своя неядреен статут.

Изостряйки напрежението в региона, разполагането от Вашингтон на ракетни системи „Тифон” в Гуам и Филипините, заедно със съюза AUKUS с Австралия и Обединеното кралство, беше възприето като пряко предизвикателство към стратегическата позиция на Китай и подкопаване на стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион, което допълнително подхранваше чувството на Пекин за обкръжение.

Марк Кац, почетен професор в университета „Джордж Мейсън”, смята, че: „Колкото и труден да е бил двустранният контрол върху стратегическите ядрени оръжия между Вашингтон и Москва в миналото, тристранният контрол върху оръжията с участието на Пекин ще бъде още по-труден“, каза той. „А без участието на Пекин руско-американският контрол върху оръжията няма да има смисъл нито за Вашингтон, нито за Москва.“

South China Morning Post

Със съкращения