Злоупотребата с празниците
Желанието за промяна на националния празник е породено не от пробългарски, а от антируски подбуди. Водеща в конкретния случай е не обичта, не някакво светло чувство, което е породено от събития, свързани с дадена дата, а най-низки страсти и банална омраза към чужда държава, която отдавна присъства в средите на дясната част от “конституционното мнозинство”.
Когато премиерът Николай Денков казва, че този празник обединява българите, той лукави (меко казано), защото желанието за смяната на 3 март с 24 май е изразено в определен контекст – войната между Русия и Запада. Част от нея се води на територията на Украйна с бомби и куршуми, а част от нея се води и в България – като борба със символите и паметта. Предложението на ПП – ДБ, а ГЕРБ също го лансираха м. г. не цели обединяване, а точно обратното – консолидиране на една част от обществото срещу другата с цел психологическото й смачкване и подчиняване. Естествено е, че разделението в обществото ще нараства и омразата ще покълва още по-дълбоко.
Аргументите защо 24 май е неподходящ за национален празник са много добре известни, при това отдавна, те трябва да бъдат повтаряни, но на ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС не им пука. Те имат цели извън народното добруване и злоупотребата с празнични дати е просто инструмент за постигането им.
Ако продължават да ни водят тези хора, имаме доста добри шансове пак да сменяме националния празник. Ще ви дам няколко цитата, които намекват защо това е възможно, тъй като Денков предлага освен всичко друго, 24 май да бъде и ден на кирилицата.
Та за 24 май – „поредното отчаяно търсене на твърди опори за българската идентичност“, което само отново „регенерира българските комплекси“. Това е от статията “Латинските българи – bez maytap” на журналиста Диана Попова във в. “Култура” от 1998 г. Статията не е достъпна онлайн, както и други статии от в. “Култура”, цитатът е взет от статията “Латиница, кирилица, политика: спорът за миналото и новите медии” на Орлин Спасов, публикувана през 2012 г. в “Либерален преглед”. Пак там се припомнят и някои от тезите на австрийския проф. Ото Кронщайнер: „когато България бъде приета в Европейския съюз, би следвало да се помисли и за паралелен правопис на латиница, защото кирилицата създава много затруднения в културните ви контакти“ и най-важното: „азбуката играе голяма роля в политиката“, „в Европа кирилицата има лошо име“ и още: “мнозина мислят, че това е комунистически шрифт и че българите всъщност са руснаци“. Има и още цитати, добросъвестно събрани от Спасов. Те са от интервю на Кронщайнер за в. “Демокрация” от 1 септември 2000 г., взето от Тони Николов.
Аргументацията вече съществува, остава само реализацията. Ама не ви харесва, ама кой ви пита. Тези хора – ПП – ДБ – ГЕРБ – СДС и “примкнувшие к ним ДПС”, правят всичко в строго съответствие, първо, с изтеклия запис от Националния съвет на ПП и второ, с постулатите на Шоковата доктрина – използването на травматично събитие (в случая война), за да мачкат, потискат, преформатират още докато шокираното общество не може да осъзнае какво се случва.
А в дъното на всичко са парите. Както винаги.