Велизар Енчев: Германия обяви 2029 г. за “година на войната”, България пак я готвят за пешка
ГЕРМАНИЯ ОБЯВИ 2029 ЗА “ГОДИНА НА ВОЙНАТА”
БЪЛГАРИЯ ПАК Я ГОТВЯТ ЗА ЖЕРТВЕНА ПЕШКА
Годината е 2025. В Европа няма обявена война между Русия и Германия, няма германски танкове по границите, няма мобилизирани милиони.
И все пак германският министър на отбраната Борис Писториус вече сложи дата: „До 2029 г. трябва да сме годни за война…“
Това не е случайна фраза, не е слух и не е конспирация. Това е официална политика, обявена от военния министър на Германия.
Когато една велика сила обяви, че трябва да е „готова за война“, тя вече е избрала посоката. От този миг нататък обществото ще се учи да живее с мисълта за фронт, за жертви, за мобилизация.
Така започва всяка голяма трагедия: първо като план, после като подготовка, накрая като неизбежност.
В бюджета на Германия вече се наливат десетки милиарди за оръжия, докато социални, здравни и образователни програми биват изтласкани в ъгъла.
Тече режисирана дискусия за връщане на наборната служба, за „военно възпитание“ на младите, за разширяване правата на армията вътре в страната.
Не е ли това призракът на миналия век, който пак изплува?
Нас отново ни готвят за пушечно месо на фронтовата линия, както през Първата и Втората световна.
• Български оръжия и боеприпаси отдавна отидоха в Украйна.
• Български летища и полигони са отворени за съюзнически учения.
• Българската акватория на Черно море е арена за геополитически демонстрации.
Какво означава това?
Че ако Германия и НАТО решат, че войната е „възможна и нужна“, България няма да бъде питана и ще бъде употребена.
Ще ни направят логистичен коридор, склад за оръжия, площадка за учения. А когато дойде денят Х – и мишена.
Какво ни говори историята през XX век?
България на два пъти бе въвлечена в чужди войни заради германския авантюризъм.
В Първата световна – следвайки Кайзерова Германия, влязохме в конфликт, завършил с национална катастрофа, разпокъсана държава и стотици хиляди жертви.
Във Втората световна – в съюз с хитлеристка Германия, отново бяхме тласнати в бездната, дадохме жертви, загубихме територии и години напредък.
Ще приемем ли за трети път да плащаме цената за чужди амбиции?
Къде е нашата дипломация? Къде е общественият дебат?
България е член на НАТО, но членството не е равнозначно на самоубийство.
Имаме право да изискваме гаранции, прозрачност, участие на парламента и народа в решенията.
Историята ни научи: когато големите играят шах с войната, пешките винаги падат първи.
