Памет: 90 години от рождението на министър-председателя (1986-1990 г.) Георги Атанасов
Ако беше жив, бившият министър-председател на България за периода януари 1986-февруари 1990 г. Георги Атанасов би навършил 90 години. Той почина на 31 март 2022 г. и бе последният жив премиер от социалистическия период и последния жив пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП, доайен сред живите представители на държавния елит от времето на Първата българска република и градежа на социалната държава.
Георги Атанасов е роден на 25 юли 1933 г. в първомайското село Православен. В РМС членува от 1947 година, а в БКП и БСП – от 1956 година – над 60 лета. Завършил е гимназия в Първомай, както и специалност “История” в Софийския университет и е част от силно поколение от държавници, изследователи, просветни дейци в областта на историята, философията, социологията.
Георги Атанасов заема отговорни комсомолски постове – ръководи столичния комсомол, оргсекретар, а от 1965-1968 г. е първи секретар на ЦК на младежката организация. Той е част от едно успешно комсомолско поколение, което даде на страната плеяда успешни ръководители като проф. Александър Лилов – учен философ и секретар на ЦК на БКП по идеологическите въпроси, пръв лидер на БСП след промените от 1989 г., Георги Караманев – по-късно министър на търговията, Петър Дюлгеров – профсъюзен лидер, Георги Йорданов – министър на културата, от същата комсомолска генерация са редица способни регионални партийни ръководители, доказани ръководители в индустрията, земеделието, вътрешната сигурност.
От Осмия конгрес (1962 г.) е кандидат-член, а от Деветия конгрес (1966 г.) до 1990 г. неизменно е член на Централния комитет на БКП. Избиран за народен представител – в четири от тези общо пет мандата той представлява Кърджалийски окръг, работейки активно за социалното възраждане и развитието на този сложен етнически смесен район.
През 1968-1976 г. завежда отдел “Наука и образование” при ЦК на БКП, а от 1976 г. е преназначен на същия пост в ключовия за партийната работа отдел “Деловодство”. През декември 1977 г. Георги Атанасов е издигнат за секретар на Централния комитет на БКП, какъвто остава до избора за премиер през 1986 година. Едновременно заема и други отговорни постове: първи зам.-председател на Държавния планов комитет с ранг министър от 1979 г., зам.-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол от 1981-1984 година. През 1984 г. оглавява организационното направление в партийната дейност, през същата година е избран и за кандидат-член на Политбюро. От началото на 1986 г. е член на Политбюро и е издигнат за председател на Министерския съвет. Като шеф на изпълнителната власт от началото е изправен пред редица тежки предизвикателства – перестройката в Съветския съюз, която поставя икономическите отношения с партньорите от СИВ и Варшавския договор на нова основа, свързана с рязкото ограничаване на дотогавашната ресурсна и икономическа помощ. Друго предизвикателство е нуждата от търсене на реформи на съществуващата система, на модернизацията на икономиката и преминаването й на нов, високотехнологичен етап. Уви, Източна Европа, под диктовката на Горбачов, извършва тези реформи без стратегия, стихийно и необмислено. Обратното – реформите, случващи се вече трето десетилетие в Китай, показват, че съчетанието на доброто от социализма с това от свободния пазар, прави социализма не само жизнеспособен, но и общество с огромен, практически неограничен потенциал.
Същевременно в правителството в периода 1986-1990 г. по волята на висшето партийно ръководство и в опит да се намери път за положителен изход, се извършват редица реорганизации, които усложняват работата на изпълнителната власт – преобразуване на отрасловите министерства в стопански асоциации, създаването и закриването след година на Съвети при МС, раздуването и редуцирането на броя на вицепремиерите, кадрови смени и разместване на хиляди специалисти по ведомства и региони, сливане на няколко министерства в мегаструктури като икономика, планиране, финанси, търговия, ценообразуване под една “шапка”, а също и на културата, науката и просвета в едно общо министерство. Наред с тези административни трусове, през 1987 г. се извършва окрупняването на дотогавашните 29 окръга в 9 области. От края на 1988 г. датира и Указ 56, дал старт на фирмената организация в българската икономика с държавна, общинска, но и частна собственост и стопанска дейност. Случва се и “Голямата екскурзия” на българските турци, последвала т. нар. Възродителен процес. При посрещането на всички тези предизвикателства и нововъведения, като премиер Георги Атанасов проявява умереност, балансиран подход, търсене на минимална социална цена. Въпреки предизвикателствата, годините му като премиер са последните спокойни и стабилни години от живота на обикновения българин…
Георги Атанасов е един от привържениците на промяната от 10 ноември 1989 година, това свидетелстват многобройни спомени, документи. Той е предложен от Тодор Живков да заеме неговия пост на партиен ръководител, но партийната дисциплина надделява и си прави отвод в полза на Петър Младенов. В историята няма условно наклонение, днес е трудно да се каже по какъв път щеше да тръгне България, ако Атанасов бе застанал начело на страната в тези турбулентни времена, мнозина предполагат, че той би водил по-патриотичен, независим и умерен курс на реформи в опит да се запази доброто от предишното време.
През февруари след извънредния Четиринадесети партиен конгрес Атанасов подава оставка като глава на изпълнителната власт и повече не участва във висшите партийни и държавни органи. Начело на правителството застава Андрей Луканов, който налага “своя” собствена линия, дала насоките на българския преход, какъвто и се случи.
В годините на войнстващ антикомунистически реваншизъм Георги Атанасов наред с други свои бивши колеги, става жертва на политическа репресия. Осъден е на 10 години с абсурдната по своята формулировка и “правно” съдържание присъда за оказана жилищна помощ на сираци в размер на едва 210 000 лева, което тъмносинята власт представя като… част от причините за икономическата катастрофа на България. Абсурдно звучи на фона на днешните многомилионни корупционни и лобистки сделки, на продажбата за жълти стотинки на крупни заводи и цели отрасли, струващи милиарди, на ликвидацията на технологичния, енергиен, аграрен и духовен потенциал на Родината, извършен при управлението на различни десни партии на шуробаджанащина на всички управленски нива, на бездушното отношение на ГЕРБ към майките на деца с увреждания. А нима от 33 години битът на милиони българи, не е реалната, а не мнима икономическа катастрофа?! Несправедливостта и чисто пропагандния характер на процеса “Сираци” е потвърден от факта, че Атанасов скоро е помилван от синия държавен глава Желю Желев.
Георги Атанасов до сетните си дни остана винаги близо до политическото ежедневие на нашето общество. Той бе уважаван от съратници, приятели и съпартийци от Клуб “Единство” в БСП, бе и редовен читател на в. ЗЕМЯ.
Д-р Теофан Германов