Няма консенсус за Китай между американския елит в бизнеса и Белия дом
Месец юни и изтичащият юли бяха белязани с визити в Пекин на американски топ бизнесмени, като Бил Гейтс и Илън Мъск, на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, американския финансов министър Джанет Йелън и специалния представител на американския президент по въпросите на климата Джон Кери. Американците водиха разговори с китайски високопоставени представители по актуални въпроси на двустранните отношения. Кулминация на това раздвижване и интензивни контакти в руско-американските отношения през последните два месеца бе визитата на бившия държавен секретар на САЩ, известен като патриарх на американската дипломация Хенри Кисинджър.
“Стар приятел” – така китайският президент Си Дзинпин нарече основателя на Microsoft Бил Гейтс по време на срещата с китайския президент в резиденция “Дяоютай” в Пекин, където китайските лидери традиционно приемат високопоставени чуждестранни гости. Президентът Си изрази надежда, че с технологичния лидер ще могат да сътрудничат по начин, който ще бъде от полза както за Китай, така и за САЩ.
Заводът на Илън Мъск в Китай е произвел над 700 000 елетромобила
Илон Мъск, главен изпълнителен директор на американската компания „Тесла“, също бе на посещение в Китай в началото на юни. Това бе втората му визита през последните три години. Заводът в Китай на американския милиардер е произвел над 700 000 електромобила Model Y и Model 3 миналата година, това е повече от половината от глобалното производство на „Тесла“.
Според експерти има потенциал за координация и сътрудничество между САЩ и Китай
По време на среща с предишния външен министър на Китай Цин Ган, той даде да се разбере, че е против „разделянето на китайската и американската икономика и прекъсването на индустриалните вериги и веригите за доставки. „Интересите на САЩ и Китай са свързани неразривно, като сиамски близнаци“, подчерта в изявление за медиите Мъск. А министърът на финансите на САЩ г-жа Джанет Йелън приключи визитата си в Китай, като нарече разговорите си с китайските представители „продуктивни“ , след като двете страни се споразумяха да засилят комуникацията и сътрудничеството по спорни двустранни въпроси, както и по глобалните предизвикателства.
Някои китайски експерти смятат, че срещите на Йелън в китайската столица са знак, че е налице потенциал за координация и сътрудничество между САЩ и Китай. Затова в близко бъдеще може да се очаква повече високопоставени американски търговски представители да посетят Китай с цел да се стабилизират цялостните икономически отношения между САЩ и Китай, които в последно време са близки до точката на замръзване.
Разговорите на специалния представител на американския президент по въпросите на климата Джон Кери с китайски ръководители в областта на екологията сигнализираха възобновяване на прекъснатото преди 11 месеца китайско-американско дипломатическо сътрудничество в борбата срещу опасните за света климатични промени. Екстремните горещини през тази и предишните години, засягащи САЩ и Китай и въобще целия свят, показват разрушителния ефект на глобалното затопляне и необходимостта от съвместни усилия и мерки на държавите срещу глобалното затопляне. В тези усилия заедно би трябвало да участват САЩ и Китай като две най-гоеми икономики в света. Подновяването на американско-китайския диалог за климата придобива важно значение пред 28-ата конференция на ООН за климата, която ще се състои през ноември в Обединените арабски емирства.
Белият дом не се отказва от политиката на сдържане и разделяне с КНР
Положителното в китайско-американските контакти и разговори бе, че след няколкогодишен период на напрежения в разните области на двустранните отношения сега Пекин и Вашингтон поне разговарят по важни проблеми, като икономическите и финансовите спорове между тях, характера на бизнес отношенията и глобалните екологични проблеми. Но същевременно в дисонанс с тази положителна тенденция американски политици и дори представители на администрацията на САЩ и Белия дом продължават да правят изявления в духа на враждебната формула на САЩ в отношенията с Китай по време на мандата на президента Джо Байдън, в основата на която са „китайската заплаха“ и опитите за „сдържане“ на Пекин. Тази формула напоследък бе актуализирана с „разделяне с Китай“ и „намаляване на риска“ в икономическите връзки с голямата азиатска страна, която е втората икономическа сила в света. Дори по време на интензивните китайско-американски контакти в Пекин съветникът на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан не се сдържа и се изказа за необходимостта САЩ да оказват по-силен натиск срещу Китай и да засилват политиката на сдържане. Същевременно администрацията на президентът Джо Байдън се готви да въведе в действие нови ограничителни мерки за инвестициите на американските компании в Китай, включително в сферите на полупроводниците, квантовите изчисления и изкуствения интелект и други авангардни технологии, но без биотехнологиите и енергетиката. Това става в момент, когато Китай призовава да не се политизират икономическите връзки между двете страни и апелира към САЩ да създадат благоприятна среда за китайско-американското търговско-икономическо сътрудничество, което е в интерес на двете страни.
Подходът на разделяне с Китай в политиките на САЩ всъщност омаловажава плахите стъпки на Вашингтон за нормализиране на отношенията с Пекин и не вещае оптимизъм за задълбочаване на този положителен процес в бъдеще. Очевидно е, че няма консенсус между политическия елит и бизнеса по въпросите на отношенията с Китай, който предупреждава, че ако не бъде изоставена стратегията от Студената война с нулев резултат и че ако не се зачитат интересите на Китай, двустранните отношения със САЩ няма да влязат в правилния път за развитие, т. е. не е възможна положителна реална промяна в тях.
Такава промяна може да настъпи и посещението на Хенри Кисинджър в Пекин напомни за това. В американските политически кръгове Кисинджър е отстоявал „прагматичната сила“, застъпваща се за диалог и ангажираност с Китай и за правилно справяне с различията в двустранните отношения. Само такава политика може да формулира рационална и конструктивна насоченост по отношение на Китай, отново изтъква Кисинджър. Известно е, че по времето, когато през 70-те години на миналия век той е държавен секретар на САЩ, сътрудничеството с Китай е работило много добре и е било най-стабилно.
Дипломатическият американски „десант“ в Пекин има предизборен привкус
Активността на САЩ в отношенията с Китай през юни и юли и редицата посещения на американски високопоставени представители в Пекин силно намирисват на част от кампанията на Джо Байдън за предстоящите през ноември идната година президентски избори в САЩ, в които той има амбицията да спечели втори президентски мандат. Една от главните цели на посещението на американския държавен секретар Антъни Блинкън в Пекин през юни, с което започна поредицата от тези срещи, бе да се уреди официално посещение в Китай до края на годината на президента Джо Байдън. Ако обаче двустранните китайско-американски отношения не влязат в правилния път на развитие, както изисква Китай, и което още не се е случило, тази визита едва ли ще се състои. Колкото и да е необходима тя на Байдън, за да отбележи някакъв сериозен успех във външната политика, в която досега няма с какво да се похвали.
Любомир МИХАЙЛОВ
*Авторът е дългогодишен журналист и кореспондент на БТА в Египет и САЩ. В момента е журналист във в. “Китай днес”