Трети март – фактите срещу лъжите на псевдодемократите
Кои са най-често спряганите лъжи, които днешните безродници евроатлантици, псевдодемократи и гербаджии, чуждестранни българомразци тиражират срещу националния ни празник 3 март, по-точно казано: срещу България и правото ни да отстояваме нейното съществувание като суверенна и независима държава, възстановена след петвековното османско робство.
ПЪРВАТА ЛЪЖА е, че подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя няма правна стойност, тъй като е „прелиминарен” (т. е. предварителен). Според тази лъжа е валиден само Берлинският договор, подписан на 13 юли 1878 г. От елементарна юридическа гледна точка предварителният договор предшества сключването на окончателен. Според правните експерти с „наименованието си предварителен, този договор си е напълно годен да породи права и задължения, понеже това е по принцип и на практика основната цел на всеки договор. Т. е. въпреки че е “предварителен”, той все пак е задължителен. Обвързва сключилите го страни и между тях той има силата на закон”.
Така в преамбюла на Берлинския договор, сред всички основания за подписването му, се отбелязва и „Санстефанският предварителен мирен договор”. Нещо повече значителна част от него (членове 7, 8, 9, 10), касаещи България, са заимствани изцяло от… санстефанския текст. Същото се отнася за почти всички останали балкански държави. Нещо повече, НИКЪДЕ в самия Берлински договор НЕ СЕ ОТМЕНЯ КОНКРЕТНО САНСТЕФАНСКИЯТ ДОГОВОР.
Вярно е, че в неговия член 63 се посочва, че остават в сила Парижкият договор от 1856 г. и Лондонският от 30 май 1878 г. , с които Австро-Унгария и Великобритания поставят условие на Русия да не се създава на Балканите „голяма славянска държава”, имайки предвид България(!?). Но дотам.
ВТОРА ЛЪЖА, която се разпространява във фейсбук коментарите и медийни публикации, че в Санстефанския договор НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВА ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ, че той е едва ли не някаква си лична работа на Русия и Османската империя.
В член 6 на договора ясно е записано, че „България се издига в автономно поданно княжество с християнско правителство и народна милиция”. В същия член се определят „пространството” и предварителните граници на новата държава, обхващащи българското етническо землище.
В член 7 се третира „изборът на български княз от населението”, като се подчертава, че „никой член на династия на великите сили не може да бъде избран” за княз на България (което обаче не е спазено по-късно!). Предвижда се в Пловдив или Търново да се състои „събрание на първенците (нотабилите), което „да изработи организацията на бъдещото управление”.
Член 8 предвижда, че в България няма да има турска войска, а всички османски крепости ще бъдат съборени. Във въпросния член се третира и въпросът за ширещите се днес спекулации с така наречената руска окупация, чийто срок е ограничен на 2 години. Съвсем обяснимо е защо се е налагало подобно военно присъствие, след като още в първите години след Освобождението възникват безредици и бунтове, подклаждани от Османската империя.
С член 9 се дава право на „България да поеме управлението на жп линията Русе – Варна и останалите линии.
Общо името на княжество БЪЛГАРИЯ ПРИСЪСТВА 13 ПЪТИ във въпросния договор.
ТРЕТАТА ЛЪЖА е, че датата 3 март е била чествана като национален празник само по времето на комунизма. Истината е, че Освобождението на България за пръв път се чества в Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица” в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. до 1951 г., когато е отменен заради коминтерновския интернационализъм на тогавашните управници.
Едва с решение на Седмото велико народно събрание от 5 март 1990 година за национален празник на България е обявена датата Трети март. Решението е прието ЕДИНОДУШНО от участвалите в заседанието 340 депутати от БСП, СДС и ДПС.
ЧЕТВЪРТА ЛЪЖА е на лидера на турската организация „Бултюрк” – Рафет Улутюрк, че Берлинският конгрес е отменил със свое специално решение Санстефанския мирен договор. Лъжа е, че през 1877 г. Русия е нападнала България, защото тя тогава не съществува като държава. Истината е, че Русия освобождава България от петвековното „справедливо и толерантно управление на Османската империя”, както твърди г-н Улутюрк. Иначе е истина, че г-н Бойко Борисов, покрай своя достлук с Ердоган, през 2018 г. се е обявил против празнуването на 3 март като национален празник на България. Тази позиция днес споделя и скъпият гост на г-н Рафет Улутюрк – лидерът на ПП г-н Асен Василев, който на 2 април т. г. се разходи из офисите на „Бултюрк” в Истанбул, за да проси турски гласове за своята партия. Такава бе и мисията на шефа на ДБ Христо Иванов по същото време в турския град Бурса. Днес и той е сред вносителите на предложението за отмяна на 3 март за национален празник на България. За всеки от тези всички случаи, както се казва – каквото повикало от Босфора, такова се и обадило от Българско.
ПЕТАТА ЛЪЖА е на македонистите от Скопие, които твърдят, че Санстефанският мирен договор олицетворявал някакви си националистически и шовинистични претенции на България, тъй като това е една стара, брадясала коминтерновска измислица от догмите на вожда Йосип Броз Тито. Чрез нея другарите от Скопие потвърждават, че нищо старо на са забравили и нищо ново не са научили. Затова, вместо да определят друга дата за националния празник на България, по-добре е да си насрочат конкретна дата за влизане на Северна Македония в ЕС. Както се казва на западнобългарски диалект: „Ако се случи, може и да биде”.
От Фейсбук
