Да си спомним за “Гражданина кино” Тодор Андрейков

Тони Андрейков е въплъщение на смисъла на понятието „незаменима личност“ – и като човек, и като преподавател, и като специалист, като експерт – във всяка област на игралното кино. Това казва пред БТА кинокритикът Геновева Димитрова.

По думите й той е най-големият познавач в България на историята на световното кино. Днес се навършват 90 години от рождението на Тони Андрейков (1933 – 1997).

ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ ПРОФЕСОРИ НА СТУДЕНТИТЕ 

„Той е един от любимите професори на студентите във ВИТИЗ, вече НАТФИЗ. В нашия киноведски клас четиримата – и Стефан Китанов, и Жанина Драгостинова, и Борислав Колев, и аз, влязохме във ВИТИЗ заради Тони Андрейков. Ние бяхме не просто студенти и професор, а приятели. Заедно обсъждахме киното, пиехме, веселяхме се, разказваше ни за своите безкрайни приключения. И по същия начин увлекателно ни говореше и за историята на киното“, спомня си Димитрова.

Тя разказва, че в периода между 1976 и 1981 година Андрейков бил директор на Българската национална филмотека (БНФ) и направил много за разширяване фонда на нашия филмов архив.

„Лично аз се запалих по киното от неговата кинолектория в Плевен с архивни филми и просто толкова запленяващо говореше, че аз си казах: „Геновева, ти трябва да се занимаваш с кино“, разказва Димитрова. Така киното се превръща в смисъл на живота й, както тя го определя. Допълва, че когато преподава на студентите си, всяка седмица неизбежно се съизмерва с Тодор Андрейков. Макар да признава, че намира това за „нахално“, защото преподавателят й е неповторим. 

КРИТИК, РЕЖИСЬОР, АКТЬОР…

Димитрова припомня, че освен кинокритик Андрейков бил дълги години кинонаблюдател на вестник „Култура“. От неговите колонки излиза книгата „Момчето остава“. Издава и дисертацията си – „Жан Реноар“, както и „Комичното на екрана“, „История на киното“ (том 1) „Нямо кино“. „И тези книги са незаменими помагала днес във филмовото обучение – и на студенти, и на киномани“, казва Геновева Димитрова.

Освен историк и филмов критик, Тони Андрейков беше и режисьор, припомня тя. „Пробва се в „Неделните мачове“ – това е един филм от 1975 година. Освен това игра като актьор и там, и в „Юдино желязо“ – на Светослав Овчаров, през 1989 година. Участва като гост в „С дъх на бадеми“ (1987), но не е посочен в надписите на филма“, спомня си Димитрова.

ТОЙ БЕШЕ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Тя допълва, че през 2014 г.  неговият заклет фен, както Геновева Димитрова го нарича – Коста Биков му посвети документален филм – „Гражданинът кино“. „В него различни хора говорят за Тони Андрейков и за неговата не само неоспорима, а неговата незаличима диря в историята на българската филмова мисъл“, разказва тя.

„Тони толкова пълноценно и трескаво живееше, че си отиде само на 63 години. Човек, когато е млад, 63 години му се виждат много, но сега на мен ми се виждат страшно малко“, казва тя. „Първо няма хора като него. Никога не е имало хора като него. Той е уникален. Тодор Андрейков е уникално момче. Непораснал младеж с невероятен ум и непостижими знания. Той беше енциклопедия. Той беше чудо!“, заявява Геновева Димитрова. 

Спомня си и първата среща с преподавателя си. Още преди да стане студентка във ВИТИЗ, някой й уредили среща с него и той я приел в апартамента си. „Тогава аз съм била на двадесет и няколко години. И той ми каза: „Абе, мойто момиче, защо пушите? На 35 години лицето ви ще бъде сбръчкано!“. „Само тук не се оказа прав. Аз продължавам да пуша и си нося бръчките с кеф“, допълва с усмивка Геновева Димитрова. 

ОТ ГОЛЕМАНОВО ДО ГОЛЯМАТА ИСТОРИЯ НА КИНОТО

Тодор Андрейков е роден на 4 август 1933 г. в село Големаново. Завършва театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г., а от следващата година е изкуствовед в „Българска кинематография“ до 1959 г. Между 1976 и 1981 г. е директор на Българската национална филмотека. В отделни периоди от живота си е бил театровед към Министерството на просветата и културата, директор на Смолянския театър, редактор на филмовата програма в БНТ, изкуствовед към БНФ.

През 1988 г. защитава дисертация на тема „Пътят на Жан Реноар“ и преподава история на киното във ВИТИЗ. През 1991 г. там става доцент, а през 1995 г. – професор.

Изявява се като режисьор и сценарист във филма „Неделните мачове“ (1975). Има и няколко актьорски участия – в „Юдино желязо“ (1989) играе фотограф, в „Неделните мачове“ е човекът на стрелбището, а в лентата „С дъх на бадеми“ (1967) е в ролята на гост на Северинови, но не е посочен в надписите на филма.

Автор е на книгите „Жан Реноар“ (1984), „В света на киното“ (справочник), „История на киното“, „Нямо кино“ (1994), „Комичното на екрана“ (1995) и „Момчето остава“ (1997). Умира на 19 януари 1997 година в София.